събота, 7 април 2018 г.

Препрочитайки Сенека на Възкресение



Скулптурната композиция представя Нерон и Сенека. Може би след подобна среща "очи в очи", като краткия диалог между Пилат и Христос, съдбата на Луций Аний е решена. Писателят и държавник държи в дясната си ръка свитък. Императорът подпира с дясната ръка главата си.


Синкавият мрак на зората в утрото на Възкресение е точно време за четене. И на Новия завет, но и на още нещо. Не мога да се освободя от многозначителния факт, че любимият ми Луций Аней Сенека и Исус от Назарет са не само съвременици, но и връстници. Когато тридесет и три годишният младеж влачи крака и разпятие по  бъдещата Via Dolorosa, тридесет и седем годишният римски благородник внимателно пристъпва в живот, белязан от императорстването на Тиберий, Калигула и... Нерон. Последните двама, заедно с Месалина - съпругата на управлявалия между тях Клавдий – силно желаят смъртта му, а Нерон я получава.
Не мога да се освободя и от усещането, че и двамата разбират – съдбата им е отредила живот във време, в което липсва обич – към ближния и към далечния. Мракът на безверието и липсата на посока, която да следваш бележат времето, в което единият я търси при отеглянето си в пустинята, а другият поема един от всички пътища, който водят към Рим.
Какво остава след Исус Христос – не мога да кажа. Всеки знае своето. След Нерон остават писмата до Луцилий, разказващи за една империя, която е обречена да даде живот с умиращото си тяло на една световна религия. Разказващи и за един от най-фините, вълнуващи и силни мъже, преминали през този свят и отишли си доброволно от него по принудата на един от историческите тирани. Който пише в 79-тото си писмо следното: „Който мисли само за хората от своето поколение, е роден за малцина. Ще дойдат хиляди години, хиляди хора – тях гледай“....
Сенека не може да е познавал човекът от своето време. Но е дал най-точното определение за стореното от странника от Назарет.
Христос Воскресе!

Няма коментари:

Публикуване на коментар