Скулптурната композиция представя Нерон и Сенека. Може би след подобна среща "очи в очи", като краткия диалог между Пилат и Христос, съдбата на Луций Аний е решена. Писателят и държавник държи в дясната си ръка свитък. Императорът подпира с дясната ръка главата си.
Синкавият мрак на зората в утрото на Възкресение е точно
време за четене. И на Новия завет, но и на още нещо. Не мога да се освободя от
многозначителния факт, че любимият ми Луций Аней Сенека и Исус от Назарет са не
само съвременици, но и връстници. Когато тридесет и три годишният младеж влачи
крака и разпятие по бъдещата Via Dolorosa, тридесет и
седем годишният римски благородник внимателно пристъпва в живот, белязан от
императорстването на Тиберий, Калигула и... Нерон. Последните двама, заедно с Месалина - съпругата на управлявалия
между тях Клавдий – силно желаят смъртта му, а Нерон я получава.
Не мога да се освободя и от усещането, че и двамата разбират
– съдбата им е отредила живот във време, в което липсва обич – към ближния и
към далечния. Мракът на безверието и липсата на посока, която да следваш
бележат времето, в което единият я търси при отеглянето си в пустинята, а
другият поема един от всички пътища, който водят към Рим.
Какво остава след Исус Христос – не мога да кажа. Всеки знае
своето. След Нерон остават писмата до Луцилий, разказващи за една империя,
която е обречена да даде живот с умиращото си тяло на една световна религия.
Разказващи и за един от най-фините, вълнуващи и силни мъже, преминали през този
свят и отишли си доброволно от него по принудата на един от историческите
тирани. Който пише в 79-тото си писмо следното: „Който мисли само за хората от
своето поколение, е роден за малцина. Ще дойдат хиляди години, хиляди хора –
тях гледай“....
Сенека не може да е познавал човекът от своето време. Но е
дал най-точното определение за стореното от странника от Назарет.
Христос Воскресе!
Няма коментари:
Публикуване на коментар