Едно предаване в чест на 300 години от рождението на Паисий и 260 години от създаването на "История славянобългарска".
„Но де са те? Къде ще
дирим бледите
следи на туй далечно
престъпление“
„Едип цар“ – Софокъл
Като гледам как се развиват държавните дела у нас, ставам
все по-голям и все по-голям оптимист. Така де, нали знаете онзи виц?!
Песимистът тъжно подсмърчал: „От това по-лошо не може да стане!“ Оптимистът
бодро го насърчавал: „Може, приятелю, може!“.
Неслучилото се предложение на Тошко Йорданов от ИТН (има такава
абревиатура), който предложи Мартин Карбовски за член на СЕМ (и такава
абревиатура има) трая ден до пладне. Бързият отказ на Карбовски от номинацията,
обаче може да накара всеки човек, запазил малко здрав разсъдък в главата си, да
усети ледени тръпки в гърба. Все още не мога да допусна напълно, че дневният
ред на европейска държава се пише като сценарий за вечерно шоу в кабеларка.
Как се пише такъв сценарий ли?! Основно правило. Не знаеш
какво ще пишеш, защото не знаеш какво ще се случи. И се оглеждаш и ослушваш
нещо да се случи. Колкото по-така, толкова по-добре. Чакаш някой да направи
нещо, да сбърка, да сгафи, да оплеска, да се спъне, да падне. И пишеш. И
вечерта: „Ха-ха-ха! Хо-хо-хо!“ Житейски хоризонт – 24 часа…
Разбирате ли шизофреничната ситуация, в която сценаристът
неочаквано се е оказал в позицията на онзи, когото е бръснал без сапунисване
всяка вечер?!
Като гледам поведението на хората от абревиатурата ИТН в
парламента и около него, се сещам за една история, разказана от Бернхард Гжимек
в прочутата му книга „Серенгети не трябва да загине“ (За по-младите, Серенгети
не е герой от анимационен филм на „Пиксар“, а национален природен парк в
Танзания). Та, немецът Гжимек обяснява, че постоянното раздразнение и
нападателност на носорозите в Африка се обяснявали с перманентния им проблем с
констипацията. Така, де – постоянен запек! И като видят двукрако – хукват да го
гонят и бодат с нос.
Да не се разсейваме сега! В почивките между две бодвания на
коалиционните си приятели Тошко се сети, че не е боцвал от известно време и СЕМ.
Тази история с неслучилото се предложение на абревиатурата
ИТН показва колко мощна е родната образователна система и какви културни и
поведенчески архетипи е способна да възражда отново и отново. Ще се окаже, че „Индже“-то
на нашия дълбок сърцевед (виж „Опасен чар“) Йордан Йовков е дълбоката причина за
необяснимите на пръв поглед кариери в националната ни политика. Ето, дълбоката
вяра в моралното осъзнаване, пречистване и преминаването към страната на
доброто и светлото, ни обдари с министър-председател в продължение на декада и
кусур време.
Така и сега. Да дадеш на изполица медийния сектор като
аянлък (това е термин от „кърджалийското време“, който няма време да обясняваме
тук) на абревиатурата ИТН е като да пуснеш 40 сценаристи в обществената пещера
на Аладин. И после да се чудиш къде е обществената посуда и общественото обзавеждане.
Като стана дума за дълбоки причини за медийните и
политически турбуленции у нас в последно време, май вече имам логично
обяснение. Какво е общото между „притчата во язицах“ Петър Волгин, медийния
Фродо и задругата на кръга около телевизия „7/8“?! Да, завършили са митичната
софийска абревиатура НГДЕК, където древните езици и култури би трябвало да
бъдат основен образователен фундамент. Не зная доколко това се случва и случва ли
се въобще, но има един безспорен факт. В последно време тройният трансфер „НГДЕК
– медии – политика“ е на път да докара и медии и политика у нас до състояние,
описвано често от Любен Дилов-син така: „В наше село си нямаме луд, та всички
се редуваме!“
Стигнахме и до древния език и култура, обясняваща мотото на
написаното дотук. За историята на Едип цар, който убил баща си Лай и направил и
други непростими работи.
Във видеообръщението си, отказващо номинцията за член на
СЕМ, Мартин Карбовски започва с думите: „Скъпи на съцето ми…“. Е, точно така
започва от много време преобладаващата част от обществената и лична
кореспонденция на…Любен Дилов-син. Многозначително. Много от политическите и
медийни герои на написаното дотук са се изтърсили неочаквано и за себе си в
общественото ни пространство от ръкава на шинела, ушит от Любен Дилов-син. (По
популярния израз за поколение руски писатели: „Всички сме произлезли от „Шинела“ на Гогол“).
Точно както и абревиатурата ИТН в зенита на своята слава на
12. 08. 2021 г. чрез устата на сценариста Ивайло Вълчев обяви от трибуната на
Народното събрание: „Ние не сме проблемът – ние сме решението!“, без да се
усети, че цитира едно към едно партиен лозунг на оглавявания от Дилов „Гергьовден“.
Което и обяснява неистовата на моменти ненавист на Тошко към
Любен. Не знам докъде ще докара носителите от абревиатурата ИТН този „Едипов
комплекс“, но както започнахме, така и да завършим: „Едип цар зърнал как Сизиф
бута голям камък по нагорнището и рекъл: „Сизифе, зарежи тази безсмислена работа!“
Пък онзи задъхан му отвърнал: „Абе, я си….майката!“
Такива ми ти работи – дребни езици, дребни култури!
Музиката на Хенри Пърсел открих напълно случайно. Даже вече
не помня как. Някъде назад във времето, когато започнах да озвучавам работата
си в синьосивите часове на утрото с музика, идваща от миналото. Колкото по в
миналото, толкова по-добре. Обясних си странното привличане към Пърсел с необичайно
съвпадение – в рождената му дата точно триста години преди първата ми среща с
белия свят.
Спомням си и още едно ранно увлечение – италианският сериал „Енеида“
с Джулио Броджи в ролята на оцелелия от Троя войн – основател на Рим. Епосът
на Вергилий ще вдъхнови Хенри Пърсел в написването на операта „Дидона и Еней“. Спомен
за онази трагическа среща между двамата, родила предчувствието за Пуническите
войни. Сблъсък в който наследниците на жената (Картаген) и мъжа (Рим) ще
изясняват грехове на предците от миналото.
Точно, наистина точно, преди година пък Софийската опера
реализира симфоничен вариант на „Дидона и Еней“ под палката на маестро Славил
Димитров (дирижирал и Шуменския симфоничен оркестър в едни по-добри за
музикантите му времена).
И току що проверих – в навечерието на голямата епидемия през
2019 г. си е отишъл и Джулио Броджи.
Какъв подходящ повод за музиката на Хенри Пърсел - "Рондо" от "Абделазар"
