Zаразно Zло

Текстът е публикуван в www.reduta.bg и www.offnews.bg

Снимката има илюстративен характер

В сивата неясна светлина на онези минути, когато денят сменя нощта се взирам напрегнато в тавана на стаята. Внезапно в главата ми се оформя извод – онзи, важният, със стойността на откровение.

Вече съм напълно убеден, че сценарият на предстоящото и очакващото ни е написан от бездарен писател с изчерпана от времето фантазия. Той разчита на все по изтляващата човешка памет. Разлиства стари вестници и списания, забравени учебници по история. С професионално отегчение търси там сюжети за следващата серия на глобалния ситком „Ден подир ден“.

Някъде далеч назад във времето е съдбоносната ми среща с книгата „Тъжни тропици“ на Клод Леви Строс. Съзнанието ми машинално отчита, че тя се появява на бял свят 1955 г. – две години след смъртта на Сталин. Между двата факта няма абсолютно никаква връзка. Или пък…?!

От Клод Леви Строс и школата на структуралната антропология осъзнавам, че за да разберем сложните и невидими механизми в развитието на човешките общества трябва да се върнем назад във времето. Ама толкова назад, че на практика да излезем от него. Не като археолози. Археолозите наподобяват следователи, които са опитват да възстановят случила се някога история, събирайки недостатъчен брой предмети за цялостен разказ. И често се превръщат в разказвачи на фантастични измислици.

Връщането назад с „метода“ на Клод Леви Строс ще ни накара да намерим диви племена, останали откъснати от развитието на съвременната цивилизация – в джунглите на Амазонка или на централна Африка. И там, в опростения всекидневен живот на отклонилата се на хилядолетия от нас човешка общност, внезапно ще разберем истината за себе си. За нас, съвременните диваци, прекланящи се пред силата на Вожда на племето, играейки в кръг около страховитата МУ статуя, припявайки песни в прославата МУ. Ще разберем още , че след Вожда най-важен е  Магьосникът-Шаман. Той измисля текстовете на песните за Него и знае загадъчните тайни на произхода МУ. А понякога излиза от колибата си и с драматичен глас съобщава волята МУ, внушена от завета на предците – съседното племе е замислило нашата гибел. Да го изпреварим, смели мъже на племето! ТОЙ ще ни поведе. След което поиграваме около огъня на победата и тръгваме, нарамили копия и секири…

От историческата школа на структуралната антропология научих две неща. Първото е, да не храня излишен оптимизъм и възвишени очаквания по отношение на човешкия род. Второто и по-важно – ако искаш да разбереш исторически процес или явление – опростявай. Премахни тефлоновото покритие на цивилизацията, излишната декорация на множеството факти и обстоятелства. Остави тези сложни и неясни за множеството от хората обяснения на модерните политолози, социолози, глобални анализатори.

Войната в Украйна ли?! Нещата, всъщност са толкова прости. Всичко може да бъде обяснено с няколко думи и една обикновена човешка история.

Всички вече знаят за странния случай на Борис Романченко. Този 96 годишен мъж е истинско чудо, след като преминава през четири от кръговете на Ада – нацистките концентрационни лагери в Бухенвалд, Пенемюнде, Дора-Мителбау и Берген-Белзен. И оцелява – остава жив.

До вчера, когато загива от снаряд в жилищния си блок в обстрелвания от руските войски украински град Харков. Кратко и ясно!

Точно тогава разбрах колко са прави, колко истина, колко оголено откровение и самопризнание има в посланието на Русия от последните дни: „Ние не започнахме войната – ние я довършваме!“

Светът, хората трябва да осъзнаят, че Втората световна война приключи едва вчера със смъртта на Борис Романченко. Смъртта от нейните бойни полета и концентрационни лагери, най-сетне го настигна и сложи своя „Z“ върху неочаквано дългия му житейски път.

Войната, която започна, след като Хитлер и Сталин едновременно навлязоха в Полша от Изток и Запад и я изтриха от картата на света.

Големият въпрос сега е какво ще направи и как ще продължи Русия, след като най-сетне напълно приключи с Втората световна война, успявайки да ликвидира Борис Романченко…

П.С. Все повече оставам безмълвен пред всепомитащата глупост на съвременните професионални комуникатори, PR-стратези, идеолози и т.н. Не знам коя гениална руска глава измисли страната, която насила наложи кирилицата дори в Монголия, да избере латинското „Z“ в похода си за „денацификация“ на Украйна и го изписа върху танковете си!

Направете малък графичен експеримент. Вземете едно „Z“ и леко придърпайте двете хоризонтални черти, докато вертикалната се изправи напълно. Вземете още едно „Z“ (има достатъчно, защото руснаците ги пишат наляво и надясно) и направете същото. После го завъртете на 90 градуса, след което го наложете върху първото. 

Честито ви, Zаразно Zло от Втората световна война!    

Чичовци и лелки на плета.

 Текстът е публикуван в www.reduta.bg и www.offnews.bg

„- Политиката, чорт го взел, днес каква политика има? Аз едно време в Молдовата… Та, това политика ли е?!… Когато Менчиков на 52-ра отиде в Цариград и каза на султана с две думи: щеш или не щеш? — тогава всички рекохме: Ах! Както се и случи: отвори се боят…“

Това не е пост в социална мрежа, прочетен преди минута. Въпреки, че можеше и да е. Нищо колко по-различно не четем днес от горецитираните думи за началото на Кримската война (1853 г.) на Хаджи Смион от повестта „Чичовци“ на Иван Вазов сред гъсталака от мнения в социалните мрежи у нас.

Единственото убеждение, което трайно се настанява в главата на четящия е, че по показател „експерти по геополитика“ се нареждаме в челните места на всички световни класации.

Разбира се, това става за сметка на рязко намалелия брой на „експерти по вирусология, епидемиология и ваксинация“. Вероятно пък това се дължи на факта, че Лисабонската образователна стратегия на ЕС, прокламираща обучение и образование, докато дишаш и мърдаш, се следва ентусиазирано от мрежовите „чичовци и лелки“. След като две години те изтънко и надълбоко бистриха здравни и научни казуси в сферата на медицината, сега познанията им по международна история, политика, военни стратегии и т.н. биха оставили Хенри Кисинджър, Збигнев Бжежински и (който се сетите) с пръст в уста.

От друга страна, какво по-добре от това. Има една прекрасна турска поговорка, която трябва да бъде леко и евфемистично коригирана. И тя горе-долу звучи така: „Бяло дупе (в оригинала се използва трибуквения синоним), черно дупе (трибуквен синоним) – на плета се виждат!“.

Навремето един български дипломат от кариерата ми обясняваше чрез тази пословица разликата между източната и западната философска рефлексия за света. „Виждаш ли – казваше той – немецът би го формулирал ето така: „Характерът се проявява в изпитанията.“. И продължаваше – А колко сетивно и въздействащо го е рекъл турчинът?!“ И въздъхваше…

Последните две години за нас, образно казано, се превърнаха в преодоляване на изпитания (по немски) или прескачане на плет (по турски). И именно в тези години лъсна голата истина за българския национален…характер.

На първо време идва една непоколебима убеденост на чичовците и лелките (това не е възрастова, а манталитетна характеристика) от мрежите. И тя е, че щом с прочитането на една юношеска книжка с приключенски характер можеш да управляваш около десетилетие държава на Балканите, то политическото участие на същата тази държава в глобалната игра може да се води от цели две (то, едното не е книга, ама…) – „Под игото“ и „Опълченците на Шипка“. Напълно съм сериозен – скоро получих настоятелен съвет от непознат да взема най-сетне пък да прочета първия български роман, за да си оправя непатриотичния мироглед.

Вторият елемент от българската геополитическа мрежова стратегия има колебание само в едно отношение – към коя от двете тактически диспозиции да се придържа. Първата следва проактивния план: „Бежанова майка не плаче – Стоянова плаче.“ Втората предпочита пасивния план „Преклонена главица сабя не я сече“.

И двете тактики, обаче, трудно прикриват раздразнението, че някой друг (украинският президент Зеленски, например) ти е развалил следобедния ориенталски рахатлък и пъпосъзерцание, след като не се е ориентирал към нито една от двете.

Третата характеристика показва изненадващ и чутовен стоицизъм. Тя на практика удря в земята древногръцките последователи на тази философска школа (стоическата), които твърдели, че парче хляб и няколко маслини са им достатъчни в този живот. Под лозунга „Бежанец да си днес у нас!“, чичовците и лелките в социалните мрежи развиват софистична аргументация, пред която Сократ, Анаксагор, Аристотел, Клеобул и приятели биха напълно онемели. Нашите доморасли софисти аргументирано доказват, че човек трябва обезателно да се лиши от дом, материални блага, роднини и Родина, за да изпита пълното щастие, държейки 40 лева в ръка пред изгряващото мартенско слънце в чужда страна…

Както и да е! Стана ясно, че информационната война е сложно нещо, което ние в България просто загубихме. Ще търсим отговор на въпроса „Какво да се прави?!“ след всичко това, но трудно ще го намерим. Колкото до яростните дискусии в социалните мрежи, форуми и ефири, единственото нещо, което ми идва наум, е онази италианска поговорка (припомнена в един от текстовете на Умберто Еко): „Майката на глупаците все е бременна.“

А ако, ме питате, каква е моята политическа прогноза за това какво ще се случва в Европа и света в следващите месеци и години, ще ви кажа следното: „Тук има заплетена работа… Не е край… Аустрия трябва да е направила союз с Русия, тя още има страх от маджарина, макар и да крепи Турция. Байст е дълбок дипломат — и с Горчакова са едно. А Франца и Англия не смеят да помръднат — прусианецът казва: стой! Както и да е, политиката се заплита…“

Колко му е да си чичо в социалните мрежи!

Снимката към текста е от спектакъла „Чичовци“ на Драматичен театър „Гео Милев“, Стара Загора.  Любопитно и показателно е, че постановката бе реализирана в края на 2019 г., когато светът внезапно навлезе във времето на глобалните кризи

Защо, господин Хекимян?

    Навръх Международния ден на жената 8-ми март да зададем напълно професионалния медиен въпрос:

    Защо, господин Хекимян?

    След старта на широко прокламираното публицистично предаване "Защо, господин министър?" възникват няколко наложителни питания:

- Ще участват ли в предаването Калина Константинова, Корнелия Нинова, Асена Сербезова, Теодора Генчовска, Надежда Йорданова? Те са министри, ама не са "господа", все пак!

- Изборът на наименование на предаването не е ли проява на инфантилен сексизъм?

- При ограничения брой на мъже-министри (16) и формалните ограничения в наименованието на предаването, след четири месеца наново ли ги започваме - като в бръснарница?

- "Залепването" на новото предаване на гърба на утвърдено и рейтингово магазинно (и публицистично) предаване като "120 минути" не ограничава ли свободата на неговите продуценти откъм гости от МС?

- Не е ли новото предаване перфидна форма на близост с изпълнителната власт?

- Дали зад програмната публицистична политика на БТВ не стои казусът chercher la femme (ambitieux)?

Как ударихме XEROX в земята!

    Дойде време да разкажа една професионална историята за най-големия успех в историята на българската лека промишленост - превръщането на бранд в родово понятие. Съизмеримо единствено с превръщането на бранда Xerox в общо родово понятие за копирна машина.

    Докато днес (6.03.2022) преглеждах сайта на "Новая газета", изумено прочетох как службите на ФСБ в Русия по време на обиск в офисите на неправителствена организация, са иззели сейф с помощта на "българка".

    Боже, викам си, коя е тази "българка" в редовете на руските сили за сигурност!?

Проучих въпроса. Ето: По цялата велика руска страна с термина "българка" се означава до болка познатия ни от почивните дни...ъглов шлайф или флекс. Заслугата за това е на заводите "Елпром Ловеч", които още от 70-те години на миналия век започват да изнасят за територията на СССР.

    Ксерокс ли, не сте се срещали още с "Българка"-та!!!

Eдно навременно LÉUROPEO

    Уникално силен и навременен брой на LÉUROPEO по темата "Македония" в навечерието на 3-ти март. Мислех, че ще бъде "затиснат" със събитията от последните дни, но това няма как да се случи.

  Знанието трупа тъга, но и носи спокойствие в метафоричното "подреждане" на нещата...

       И удовлетворение, че съм част от това!

     P.S. Събитията от последните дни засилват усещането, че разширяването на "сократическия кръг" не само потвърждава идеята, за разширяване на полето на непознатото все още. Засилва се и усещането за самота от невъзможността за споделеност на узнатото

Suomalaiset pojat kuolivat Bulgarian puolesta

 В нашето семейство решихме отсега на 3-ти март всяка година да развяваме флага на Република Финландия. В памет на загиналите в битка и починали от рани и болести 190 синове на Финландия от Трети стрелкови Фински лейбгвардейски батальон по време на Руско-Турската война 1877-1878 г. За раждащата се българска държавност.

Заглавието на поста означава "Финландски синове, загинали за България"