понеделник, 26 април 2021 г.

Един (наистина) исторически брой на LÉUROPEO



Препоръчвам за почивните дни, светлите празници и още дълго след тях. Всяка страница от този (наистина) исторически брой си заслужава. Особено от 188-ма до 191-ва :)

И не корете, ако някои от персоните, поменати между кориците, не импонира на вътрешния ви натюрел. Това е история, а не лексикон :)

четвъртък, 22 април 2021 г.

Когато ректор ти напомня за ректум

През 1953 година министър-председател на НРБ е Вълко Червенков. Време, което ще запомним с така наречения култ към личността.

През 1953 година с указ N 89 ВИИ (Висшия икономически институт) е наименуван "Карл Маркс".

През 2021 г. Ректорът на УНСС (бивш ВИИ) уволнява доц. д-р Мартин Осиковски, изразил позиция срещу посещения на действащ министър-председател на РБ на територията на висшето уилище във време на предизборна кампания.

Мисля си, че през 2021 г. е време за указ, връщащ името "Карл Маркс" към абревиатурата УНСС...

сряда, 7 април 2021 г.

Я, да видим как ще се получи!



"Мисъл и желязо, лира и тръба” - 200 години от рождението на Георги С. Раковски – в "История.БГ", 12 април, понеделник, от 21:00 ч. по БНТ1!
Предаването е посветено на великия възрожденец – идеолог, просветител, революционер и творец. Детайлно ще бъдат проследени всички аспекти на неговата многостранна дейност.
По темата ще дискутират Проф. Кирил Топалов – СУ „Св.Кл. ОХридски” и председател на Национална асоциация „Георги С. Раковски”, доц. Георги Вълчев – СУ „Св. Климент Охридски”, доц.д-р Юрий Проданов – Шуменски университет „Eпископ Константин Преславски”, доц. д-р Румен Николов – Военна академия „Г.С.Раковски” и подполк. д-р Калин Ранчев – „Военна академия „Г.С.Раковски”

петък, 2 април 2021 г.

Размисъл за време

 


Репродукция от тази картина, окачена от баща ми в една от стаите на дома ни, притискаше детското ми въображение години наред. През цялото време не можех да разбера дали воинът и конят са се втренчили угрижено в черепите на предшествениците им, направили грешен избор. Или пък богатирът чете надписа на камъка, а конят уморено е навел глава.

Опитвах се да разчета и надписа, от който ставаше ясно, че ако тръгнеш напред, нищо добро не те очаква. (Години по-късно от думите на автора на картината Виктор Васнецов разбрах, че под мъха на камъка остава скрита частта от надписа, уточняваща, че посоката надясно води към успешен брак, а наляво към богатство - нищо героично и в двете перспективи, наистина).

Спомних си за тази картина преди утрешния ден, в който често ще чуваме думата "размисъл". И понеже съм принципно изкушен от каламбурите и словесните обрати, прехвърлих наопаки словореда...

Размисъл за време. Това е същността на всеки избор. Напразно търся из записките си онова: "Моментът на избор е миг на лудост.", за да си припомня кой го беше изрекъл. (Май че Сартр, но не съм сигурен). Така е - преди избора - протяжно време. След избора (вероятно) - протяжно време. Но онзи пресован от натиска на обстоятелствата къс време на решението, което ще предопредели пътя направо, надясно или наляво, е наистина отвъд разумността.

Преди няколко дни обикалях притихналата къща и търсех с очи картината. Сменила е стаите - най-вероятно също е поела в един момент по различен път. Цветовете на репродукцията са излинели. Конят сякаш по-уморен, а воинът - по-замислен.

Единствено черепът гледа с празното на очните кухини и дава неочакван отговор на енигмата в картината, сякаш шептейки: "Тук съм, защото не хванах нито един от трите пътя. Стоях, мислих, не се осмелявах да избера накъде да тръгна, паднах от изтощение и изтлях заедно с коня си. Хайде, ти избирай и хващай пътя си!"

Всеки избор е верен. Всеки избор е грешен. Смисълът не е в избора на верен път. Смисълът е в пътуването... 

"Витязь на распутье", Виктор Васнецов. 1882 г.