сряда, 26 февруари 2020 г.

Древна китайска рецепта срещу коронавирус



Държавата по-добре да бъде малка
населението оредяло
Сложни инструменти
по-добре да не се използват
Хората до края на живота си
далече да не ходят
На лодки и колесници да не се качват
Воините, ако такива има,
по-добре да не воюват
Вместо писмена и сметки
народът по-добре възли да връзва
Добре е, ако храната на всички е вкусна
дрехите – красиви
жилището – удобно
животът – радостен
Хубаво е да гледаш към съседната държава
И да слушаш, как там петли пеят и кучета лаят
А най-добре е на гости никой да не ходи
до края на дните си смъртни

Лао-Цзъ (499 г. пр.н.е.)

понеделник, 24 февруари 2020 г.

Урок по италиански!



Странно и не! Защо от всички европейски държави епидемията си "избра" първо Италия?!

Сигурно, за да си припомним, че в подобни ситуации забравяме всекидневните заблуди, амбиции, нищоправене и суети. Време, в което говорим един през друг.
И намираме време, в което един разказва, а другият мълчи и слуша.
Време да си припомним красивите пейзажи край Флоренция и "Декамерон"...

неделя, 16 февруари 2020 г.

Вариация по Сартр

Какво му трябва на един Рай да се превърне в Ад - малко повече хора...

сряда, 12 февруари 2020 г.

Живот без принцип

След поредния ден, в който съм професионално принуден да следя ставащото около мен, се успокоявам (дали!), търсейки съвет от далечен (във времето) приятел.

Преглеждам подчертаното в книга със замислен мъж на корицата. Достолепна брада и тъжни очи. Откривам нещо, отбелязано с молив някъде към края на юни 2012 г.: "Също тъй празни и невъздействени са нашите разговори. Когато от живота ни изчезне задушевното и личното, разговорите ни се израждат в най-обикновен брътвеж. Рядко попадаме на човек, способен да ни каже нещо, което не е прочел във вестника или не е чул от съседа си (...) Колкото повече се проваля вътрешният ни живот, толкова по-настойчиво и отчаяно ходим до пощата. Видите ли някой окаяник да излиза оттам с цял куп писма, възгорд с голямата си кореспонденция, може да сте сигурни, че отдавна няма вести от самия себе си."

И още: "Убеден съм, че навикът да обръщаме внимание на незначителното постепенно осквернява съзнанието ни дотам, че накрая всяка наша мисъл бива белязана от незначителност."
Накрая се замислям, не е ли дошло времето за мой личен "Уолдън"...
Хенри Дейвид Торо в "Живот без принцип" - 1863 г