понеделник, 27 април 2020 г.

Семинар по стихознание


Новозаветен стих

Нека ме отмине тази чаша, тук оцета го сервират в гъба



Фармакологично двустишие

Всяка сутрин дните си пия
Хапчета за вечен сън



Патриотично хайку

Сутрин чашата с кафето – бяла
Обед чашата със чай – зелен
Вечер чашата с вина – червена



Кардиологична строфа

Дактилно тук-там-там
Амфибрахийно там-тук-там
Анапестно там-там-тук
Аритмия следобед - там-м-м-м…


събота, 18 април 2020 г.

По въпроса за Храма


Отварях боязливо леката вратичка и тръгвах с малки стъпки по каменната пътека. Вляво от мен монотонното жужене ме караше да хукна. Не хуквах. Старецът ми беше казал, че пчелите няма да ми направят нищо лошо.


И сигурно беше така. Той се разхождаше между високите колкото дете кошери, облечен в бяла риза, пусната свободно над черния подрасник. Говореше на пчелите с напевен глас, в който току прозвучаваше обръщението „милички“.

Много по-късно научих, че селският свещеник, който всички знаехме като „Дядо Поп“, всъщност се казва Йордан. Живееше в една къща заедно със своя сват Господин. Старците бяха останали без жените си и събрали двете домакинства под покрива на двуетажната бяла постройка с широк сайвант и малък пчелин в двора. Сега, като се замисля, и имената им са били някак си така, съответстващо църковни…

От малък обичам да се ровя във всякакви библиотеки. Няколкото етажерки на втория етаж доста се различаваха от правилните редици с книги в селското читалище. Всяко дете обича шарените страници с рисунки и илюстрации. Ето така и тук се срещнах за първи път с християнската книжовна поредица за деца.

В двора на къщата лежеше дебелият ствол на отсечен орех. Отдавна. Грапавата му кора бе изчезнала с времето, а същото това време и уморените присядания на стопаните го бяха изгладили до съвършенство.

Ние, децата, сядахме по него едно до друго, като на огромен чин. След това се изреждахме, застанали пред втренчените слушатели и, опиянени от собствената си значимост, четяхме страници от малките книжки, взети от втория етаж. Старецът, приключил работата с пчелите, седеше леко встрани и от време на време кимаше. Чувахме гласа му: „А, така!“, „Видяхте ли сега!“, „Разбрахте ли това!“.

Сега си спомням леко премрежения му поглед. Сигурно е имал късогледство, но това слагаше върху лицето му една замислена доброта.

Когато се сещам за това следобедно училище в селския двор, в изострените ми от спомена сетива се връщат монотонното жужене на църковния хор на пчелите, неукрепналите детски гласове, изричащи Името Му. Бялата риза, бялата коса и бялата брада на Дядо Йордан. Селските шумове на отиващия на запад ден.

И някъде там, онова тихо „милички“, казано на целия Свят.

Защото Бог е Любов!!!


Христос Воскресе!   


   

неделя, 12 април 2020 г.

Честита Цветница!

Тази сутрин разглеждах (изглежда неслучайно) книгата на Димитър Пампулов "Златю Бояджиев - виденията на великия майстор. На една от страниците зърнах името на Тодор Динов. После... После, ето какво!



Честит празник!

сряда, 8 април 2020 г.

Този така...наш свят



Между поетическата „Пословична балада“ на Франсоа Вийон и живописните „Нидерландски пословици“ на Питър Брьогел лежат точно едни сто години. Картината е създадена през 1559 г., а последните сведения за невъобразимия французин са от 1463 г. Малко по-рано Гутенберг е „отвързал“ информационния ураган. Пряка последица от това е раждането на свят, в който устойчивите истини на традиции и религия ще бъдат пометени от разноречивостта на многото книги. Трудно е днес да повярваме, но в едно съм сигурен – нашите предшественици тогава са били почти толкова неуверени и разколебани в представите си за света, колкото и днешният, залепнал пред екрана на компютъра си инфоманиак.

Да добавим към това новите факти, знания, представи и богатства, които тогава нахлуват отвъд Атлантическия океан, жестоките религиозни сблъсъци на Реформацията и настъплението на Исляма от Изток. Да, това е определено е време, в което нищо не тежи на мястото си – най-малко човешкият живот.

Естествено, точно в подобен свят, идеята за тоталното безсмислие на всичко наоколо става доминираща. Затова – точно във времето между Вийон и Брьогел – Еразъм Ротердамски пише „Възхвала на глупостта“.

Столетието между „Пословичната балада“ и „Нидерландски пословици“ демонстрира мощната устойчивост на един художествен принцип – да покажеш абсурдността и тоталната човешка глупост чрез натрупването в съседство на прехвалените народни умотворения (пословици и поговорки). Ако пословицата е житейски опит, мъдрост и прозрение, как тогава светът на хората, следващи тези важни прозрения е всъщност свят на…кретени.

Скритият механизъм на въздействие е в тоталната фрагментарност на този абсурден свят – платното е „начупено“ от невъобразимо множество сцени, нямащи никаква връзка помежду си. (Това е композиция на смислова несвързаност на елементи в текст, който би трябвало да бъде смислово цялостен.) Пословиците на Вийон са също в изобилие – но отново съседството на две и повече мъдрости поражда едно – пълна глупост.

Необяснимо съм привлечен от всичко това. Книгата на Вийон в библиотеката ни е изтрита от четене. Една от най-вълнуващите ни срещи е, когато очите ни зърнаха цветовете на „Детски игри“ и другите платна на Брьогел в залата на Музея на историята на изкуствата във Виена.

Сигурен съм, че и днес най-добра илюстрация на случващото се в нашия свят биха могли да бъдат платната на Брьогел и поезията на Вийон.

Тъй както храним страхове, / Че песента ни е изпята, / а хубавите плодове / ги е изяла все свинята, / изстиват ни така местата / малцината са болшинство / и ние си пасем тревата, / дори да чукнем на дърво.

Прочетете това, погледнете платното на Брьогел, после пуснете телевизора си, радиото, влезте в социалните мрежи. Погледнете физиономиите на телевизионните герои на деня – и отново вижте лицата на героите от старите картини. Толкова си приличат. Триумф на глупостта.

Тогава…да останем встрани и да погледаме!

П.С. Благодарение на пост от Йоана Христова във Фейсбук, в посочения по-долу линк могат да бъдат дешифрирани всички нидерландски пословици от платното на Питър Брьогел. Изключително полезно и интересно начинание: