Между поетическата „Пословична балада“ на Франсоа Вийон и живописните
„Нидерландски пословици“ на Питър Брьогел лежат точно едни сто години.
Картината е създадена през 1559 г., а последните сведения за невъобразимия
французин са от 1463 г. Малко по-рано Гутенберг е „отвързал“ информационния
ураган. Пряка последица от това е раждането на свят, в който устойчивите истини
на традиции и религия ще бъдат пометени от разноречивостта на многото книги.
Трудно е днес да повярваме, но в едно съм сигурен – нашите предшественици
тогава са били почти толкова неуверени и разколебани в представите си за света, колкото и
днешният, залепнал пред екрана на компютъра си инфоманиак.
Да добавим към това новите факти, знания, представи и
богатства, които тогава нахлуват отвъд Атлантическия океан, жестоките
религиозни сблъсъци на Реформацията и настъплението на Исляма от Изток. Да,
това е определено е време, в което нищо не тежи на мястото си – най-малко
човешкият живот.
Естествено, точно в подобен свят, идеята за тоталното
безсмислие на всичко наоколо става доминираща. Затова – точно във времето между
Вийон и Брьогел – Еразъм Ротердамски пише „Възхвала на глупостта“.
Столетието между „Пословичната балада“ и „Нидерландски
пословици“ демонстрира мощната устойчивост на един художествен принцип – да покажеш
абсурдността и тоталната човешка глупост чрез натрупването в съседство на
прехвалените народни умотворения (пословици и поговорки). Ако пословицата е житейски опит, мъдрост и
прозрение, как тогава светът на хората, следващи тези важни прозрения е всъщност свят на…кретени.
Скритият механизъм на въздействие е в тоталната
фрагментарност на този абсурден свят – платното е „начупено“ от невъобразимо
множество сцени, нямащи никаква връзка помежду си. (Това е композиция на смислова несвързаност на елементи в текст, който би трябвало да бъде смислово цялостен.) Пословиците на Вийон са също
в изобилие – но отново съседството на две и повече мъдрости поражда едно –
пълна глупост.
Необяснимо съм привлечен от всичко това. Книгата на Вийон в
библиотеката ни е изтрита от четене. Една от най-вълнуващите ни срещи е, когато
очите ни зърнаха цветовете на „Детски игри“ и другите платна на Брьогел в
залата на Музея на историята на изкуствата във Виена.
Сигурен съм, че и днес най-добра илюстрация на случващото се
в нашия свят биха могли да бъдат платната на Брьогел и поезията на Вийон.
Тъй както храним
страхове, / Че песента ни е изпята, / а хубавите плодове / ги е изяла все
свинята, / изстиват ни така местата / малцината са болшинство / и ние си пасем
тревата, / дори да чукнем на дърво.
Прочетете това, погледнете платното на Брьогел, после пуснете
телевизора си, радиото, влезте в социалните мрежи. Погледнете физиономиите на
телевизионните герои на деня – и отново вижте лицата на героите от старите
картини. Толкова си приличат. Триумф на глупостта.
Тогава…да останем встрани и да погледаме!
П.С. Благодарение на пост от Йоана Христова във Фейсбук, в
посочения по-долу линк могат да бъдат дешифрирани всички нидерландски пословици
от платното на Питър Брьогел. Изключително полезно и интересно начинание:
