Hüvasti, Aadu!

 

    Сега си давам сметка, че през всичките тези години живот сме били заедно десетина дни. Една глава по-висок от мен. Рус и синеок и здрав, като викинг. Винаги спокоен и леко усмихнат. Никога няма да забравя как таксиметровият шофьор унгарец едва не катастрофира, когато разбра, че в колата му се вози естонец. Забрави кормилото и се обърна назад, където блажено се бе разположил Ааду, за да му обясни как унгарците и естонците са братски народи, защото езиците им са толкова близки.

    Таксито пътуваше от Будапеща към Оча – потънало в зеленина селце с лозови масиви и стара винарна. Там студенти от цяла Европа се бяха събрали в странен формат – уж бригада в лозята, пък то – пълна веселба в тъмните часове и празни бутилки от вино по светло. И разговори, разговори.

    От Ааду научих за особеностите на сауната, естонците, финландците и други северни неизвестности. Не знам какво съм разказвал аз, но той постоянно беше широко усмихнат. Вероятно съм оставил в него усещането за една весела и по студентски лекомислена България.

    С обещание, че да непременно ще отскоча до Талин, и той ще пристигне все някой ден в Шумен си казваме: „Довиждане, приятелю!“. Преди 41 години…

    Никак не мога да си обясня как така съм запомнил не само името, но и фамилията. Лицето също. Никак не мога да си обясня, как точно вчера през главата ми минава като проблясък името Ааду Луберг и внезапното намерение да проверя във вездесъщата глобална мрежа какви ги върши днес (вчера) онзи мълчалив естонски студент, който постоянно се смееше на моят българска бъбривост.

    Ето го! Веднага разпознавам лицето, въпреки неминуемата намеса на отминалите години. Виж ти! Един от най-известните адвокати в Естония. Бивш полицейски префект на Талин през 1994 – 1996 година, когато се разделя с успешна академична кариера в Талинския университет. Ти, да видиш! Познавал съм един от бъдещите известни естонски юристи. Канеше ме на гости! Защо ли не му се обадих?!

    Няма и да мога! Всъщност, вече си обяснявам, но и не мога никак да си обясня защо точно вчера (25 март) Ааду се появи в спомените и главата ми и защо точно вчера (25 март) реших да изпиша името му в браузъра на лаптопа си.

    Точно на този ден (25 март) преди две години естонските медии съобщават за преждевременната кончина на родения на 7 април 1957 г. известен и популярен адвокат Ааду Луберг, загубил битката с коронавируса:  "Той беше много, много силен организатор, винаги се опитваше да върши нещата си добре и да вдъхва оптимизъм на другите. Винаги е вярвал, че бъдещето ще бъде по-добро.“

    Hüvasti, Aadu!

Развяхме и финландското знаме!

 

    Както написах преди година в нашето семейство решихме отсега на 3-ти март всяка година да развяваме флага и на Република Финландия. В памет на загиналите в битка и починали от рани и болести 190 синове на Финландия от     Трети стрелкови Фински лейбгвардейски батальон по време на Руско-Турската война 1877-1878 г.

    Не само поради факта, че те са допринесли за раждащата се българската държавност. Важен факт е, че тяхното участие в тази война е важен момент във формиращата се финландска нация. При завръщането си в Хелзинки са посрещнати с възторг и като герои - в тяхно лице финландците подсъзнателно са виждали своята бъдеща национална армия. Ето затова и до днес за тях финландският военен марш "От Балкана до Горни Дъбник" е нещо като "Велик е нашият войник" за българите.

    През 1956 г. тогавашният български посланик във Финландия установява огромното значение, което държавата отдава на участието си във войната от 1877-1878 г. Той праща официално предложение до българското правителство финландския принос да бъде подобаващо представен и у нас. Естествено, получава хладен и мълчалив откъс във време, в което "дружбата ни със СССР е като въздуха и водата".

    И не на последно място. Финландия и финландците са ми изключително симпатични. С много неща, но и основно във връзка с един анекдот, на който се смях за пръв път преди около 40 години. Напълно логично, разказа ми го литовеца Андрюс от Каунас: Попитали Радио Ереван: "Отговорете ни как е възможно да съжителстваш с голям, силен, арогантен, нахален и глупав съсед?". Радио Ереван отговорило накратко: "По-добре отправете въпроса си към Финландия!"