Внимателно с изводите!

 

И понеже се наслушах на рефренното: "Какви зими имаше едно време!", ето една снимка от днес - пространството пред ректората на Шуменския университет.

И ето една приписка в Гръцкия триод на църквата "Св. Георги" в Арбанаси: "На 7 януари 1724 г. на Св. Иван Предтеча беше толкова горещо, че цялата махала излезе на брястовете, където ядоха пиха и се веселиха." и още за тази година: "зимата беше като лято и овошките цъфнаха на 15 януари."

По въпроса за мнемоничните парадокси курс от лекции мога да чета :) А на металния свитък на снимката се чете цитат от патрона ни епископ Константин Преславски: "Търсете книгите, защото в тях ще намерите вечния живот".

И метеорологична информация, всъщност...

Овластените бърборковци – интимни неприятели на демокрацията

 

Текстът е публикуван в www.reduta., снимката е от сайта на Дойче веле

Най-неудобното място за спане са дървените скари в старите печатници. Случвало ми се е в битието на дежурен редактор на всекидневник. Беше време, когато ротационните машини се завъртаха след полунощ, а вестниците се появяваха на бял свят заедно с трудните бебета в родилните отделения.

Сигурно тогава в главата ми се е загнездило убеждението, че когато нещо става по трудния начин, то е по-ценно – не само за създателите му. Колкото повече труд, пот, сълзи и зор, толкова по-впечатляващ и траен е резултатът във времето. Я, се сетете за Хеопсовата пирамида!

Така е и с думите. Ако искайте, вярвайте! Важни и значими са, но когато се появяват по трудния начин.

Не знам как ще прозвучи днес подобно твърдение, но вече съм почти уверен, че само хора, родени и живели във време на тотален и тоталитарен контрол над словото разбират в пълна степен неговата важност, потенциална сила и отговорността пред думите, които изричаш или пишеш. И отправяш към умовете и сърцата на другите, преодолявайки далечината, която ви разделя.

В днешните дни на словесна какафония подобни разсъждения изглеждат наивни и остарели. Но нека припомним, че старите думи си заслужават да бъдат припомняни. Като думите подредени в това изречение: „Езикът кости няма, но кости троши.“

Оказа се, че езикът троши и кости и прозорци чупи и глави също. И неприкосновените порти на Капитолия в САЩ. (Ха, никак не е случайно, че Капитолий идва от латинското caput – глава!).

След погрома над светая светих на демокрацията си в САЩ проумяха и приложиха старата българска поговорката: „Вържи Тръмп, да е мирен Вашингтон!“. Е, вързаха му само езика – в Туитър, Ютуб, Фейсбук и другите социални мрежи. И се започнаха вайкания – свободата на словото това, свободата на словото онова, първата поправка, че първата поправка…

И понеже кой ли не се изказа по повод свободата на словото и блокирането на акаунтите на президента на САЩ Доналд Тръмп в най-големите социални мрежи, ще цитирам един блестящ ум, който вече не е сред нас, и който иронично отбелязваше: „За някои хора важи правилото – по добре две написани книги, отколкото една прочетена.“

Това за изказващите се…

А, колкото до това цензура ли е да запушиш устата на един президент, ето какво пише още през 2012 г. блестящият френски философ, роден в България, Цветан Тодоров: „Да се поставят ограничения на свободата на изразяване не означава да се иска въвеждането на цензура. Става дума по скоро да се търси отговорност от тези, които могат да разпространяват информация и мнения. Отговорност, която расте пропорционално на властта, с която разполагаме и която би трябвало да предизвиква съответната сдържаност. За книга, продавана в 5000 екземпляра, съществуват по-малко забрани, отколкото за телевизия с 5 000 000 зрители. По същата причина член на правителството или негов ръководител, трябва още повече да си мери думите… Правилото тук трябва да бъде, колкото по-слаба е властта с която разполагаме, толкова по-малко изключения трябва да търпи свободата на изразяване, тъй като в случая тя представлява контравласт. И обратното – когато на свободата на словото се позовават онези със силна позиция на политическата и икономическата сцена, в този случай може да се стигне до злоупотреба с власт.“

Точно Цветан Тодоров много добре знае какво е окованото слово и окованата мисъл. Точно затова е и онова еднопосочно пътуване от София към Париж през 1963 г., което дава на света един от най-проникновените и светли умове.

Избори, бъркани яйца и паниран мозък

 

Един приятел казваше, че при разговор със сервитьор в уточняване на поръчката най-голям риск крие въпросът: „Извинете, имате ли мозък?“. Така де, клиентът иска да си хапне паниран деликатес, пък сервитьорът се обижда на чест и съобразителност! Недоразуменията около тази най-важна част на физиологията не са едно и две. Още повече, че затвореното в главите ни вещество си прави такива шеги с възприятията ни, че не можем даже да си представим. И най-голямата шега е следната – струва ни се, че виждаме ставащото около нас с най-големи подробности, а всъщност в повечето случаи въобще не осъзнаваме какво наистина се случва.

В своята книга „Инкогнито“, обясняваща тайния живот на мозъка, Дейвид Игълман припомня впечатляващ експеримент. В късометражен филм актьор забърква омлет. Камерата сменя ракурса, а при смяната се сменя и актьорът с тигана в ръка. Две трети…, повтарям, две трети от гледащите филма не забелязват тази смяна на персонажите.

Припомних си тези неща за мозъка, гледането и виждането след приключването на консултациите при президента Румен Радев, относно организацията и провеждането на предстоящите парламентарни избори. На една от срещите при тези консултации на живо видяхме номера със смяната на ролите при човека с тигана. Абе, по-точно гледахме, но нищо не видяхме и затова нищо не попитахме!

Става дума за момента, в който първият човек на „Републиканци за България“ Цветан Цветанов каза буквално следното: „"Голямата тревожност идва в организационната работа. За да има допълнително спокойствие у гражданите, е нужно да има ротация на всички областни директори на полицията на МВР". В допълнение някогашният втори човек на ГЕРБ (и почти четири години вътрешен министър) обясни, че това ще даде възможност за прекъсване на зависимостите и интересите, които хора на място биха искали да упражнят върху гласоподавателя. И точно по този начин ще се противодейства срещу купения вот от гетата.

Светна ли ви нещо в главите?! Защото консултациите минаха и заминаха, а това предложение увисна без коментар в застоялия обществен въздух като забравено пране. А коментар трябва, ох как трябва!

Сега нека се върнем към късометражния филм за омлета. Защото това не е само сюжет за малък разказ. Това е стара политическа метафора. Защото, казват, не на друг, а на болшевика Владимир Ленин принадлежи проникновената фраза: „Нельзя приготовить яичницу не разбив яиц.“ (За по-младото поколение превеждаме: „Не можеш да приготвиш омлет без да счупиш яйцата“). Не знаем дали Ленин е разбирал от омлети, но от разбиване (не на яйца, а глави) е разбирал.

И сега да се върнем на родна предизборна политическа трапеза.

Значи, първо! Ако изборите са омлета, то значи не можеш да ги „хапнеш“ без да нарушиш целостта на…нещо си там.

Значи, второ! Кой години на ред подготвяше изборния омлет на ГЕРБ с всичките му подправки.

Значи, трето! Кой е напълно наясно с рецептата и изпълнението и?

Да, прави сте! Актьорът от първата част на късометражния филм преди камерата да промени ракурса си.

Предложението за ротация на областните директори на полицията на МВР преди и по време на самите избори е безпрецедентно в същността си. На практика то е едновременно и признание и предупреждение. Реализацията му е невъзможна – не знаем дали въобще това е нормативно осъществимо. А дори и да има такава възможност, едва ли точно управляващите ще го направят. Единствената цел на предложението (вероятно) бе да се насочи общественото внимание към един невидим момент на подмяна и механизма, по който тя вероятно се случва.

Ето това ние не знаем. Но поне някой трябваше да попита: „Какво знаете по въпроса, господин Цветанов?“