понеделник, 17 август 2020 г.

Относно Siyasi tepegözler


Турцизмите в българския език се употребяват в езиковата практика безкритично – в смисъл, че популярното приложение на думата или понятието се приема и прилага без замисляне относно едноплановата му смисловост.

Ето как проявите на политическата практика от последните седмици неминуемо извикват в употреба популярната и позната дума тепегьоз (неправилно произнасяна като тапигьоз). Представата, че това е определението за глупав, безсрамен, нахален, нагъл човек е само част от цялата истина.

Многосъставната дума (характерна за аглутинативните езици, какъвто е турският) се състои от   две части, означаващи tepe (връх, възвишение)  и göz (око) би трябвало да се преведе буквално като високо око или нещо подобно – превод, който никак не се връзва с практическата упортеба на понятието.

А цялата истина е, че тепегьозът (Tepegöz) е митическо същество от тюркската митология – добре познатият ни от странстванията на Одисей – Циклоп.

Така нещата вече се връзват – едно око (göz) върху темето или върха (tepe) на главата.

Ясно е вече откъде идва и пейоративната употреба на понятието тепегьоз – какъв ще е Циклопът, ако не глупав, нагъл, лаком, алчен, безсрамен и т.н.

Ако има някакъв смисъл в цялото това етимологично упражнение, то той е в митологичната поука, че Тепегьозът трябва да бъде надхитрен, излъган, наказан с ум и проницателност. С тепегьоза по тепегьозлъшки не става.

А пък Siyasi tepegözler можем да преведем като Политическият циклоп


неделя, 2 август 2020 г.

Ο γερανός ως γέρος или монолог на Кладенеца




Когато не дочакаш скитите,
понякога ще идват във съня ти
като нечакани, далечни гости
по дъното на бъдеще пресъхнало,
където вятърът чертае мрежи в мрака
аз имам време времето да чакам.

Дали да се запомня все такъв?!