четвъртък, 5 май 2022 г.

Уникалното предимство на Кападокия


 

И не, няма да описвам красотите на Турция и Кападокия! Ще кажа само, че наблюдавах отблизо и участвах в сложна логистична операция по събирането на над 2500 човека на групи от по 12 в тъмния час 3.30 след полунощ. Откарването им до разпределителен център с безукорна точност. Бърза обработка и отново транспорт до тъмно поле, в което групи от 24 (като десантен взвод) за броени минути се качват на летателни апарати. Сработени до съвършенство екипи от по 6 човека подготвят излитането. В сумрака на настъпващия ден около 120 (?!?!) въздушни балона тръгват тихо нагоре в синхрон, напомнящ десанта в Нормандия. С точност до минути, с точност до броени метри отстояние. 

С неописуема точност и синхрон.

2500 глави на хора от цялото земно кълбо гледат надолу - туристически клъстер от услуги - ранни фотосесии на девойки с класически тоалети, кабрио ретро автомобили, ездачи на коне, туристически групи от хиляди хора, дошли за зрелището, снимащи и махащи с ръце.

С изгрева на слънцето над Кападокия към местната туристическа индустрия излитат... минимум 500 000 евро. На ден.

Смея се на глас. Мисля си за младото момче в хотела, което всяка сутрин сервира на бегом. Да! Тича! И ми иде да ревна на глас. За българския туризъм, министрите му, хотелиерите му, синдикатите му. И облите умни глави от телевизионните студия.

И се заричам да намеря името на човека с идеята за кападокийските балони...

сряда, 20 април 2022 г.

Мисля, че добре се получи...

 




Едно предаване в чест на 300 години от рождението на Паисий и 260 години от създаването на "История славянобългарска".

В дискусията участват проф. Вера Бонева от УНИБИТ, доц. д.р Юрий Проданов от Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" и гл.ас. д-р Димитър Пеев от СУ "Св. Климент Охридски".

петък, 15 април 2022 г.

ДреБни езици и култури

 


„Но де са те? Къде ще дирим бледите

следи на туй далечно престъпление“

„Едип цар“ – Софокъл


Публикувано в www.reduta.bg 

    Като гледам как се развиват държавните дела у нас, ставам все по-голям и все по-голям оптимист. Така де, нали знаете онзи виц?! Песимистът тъжно подсмърчал: „От това по-лошо не може да стане!“ Оптимистът бодро го насърчавал: „Може, приятелю, може!“.

    Неслучилото се предложение на Тошко Йорданов от ИТН (има такава абревиатура), който предложи Мартин Карбовски за член на СЕМ (и такава абревиатура има) трая ден до пладне. Бързият отказ на Карбовски от номинацията, обаче може да накара всеки човек, запазил малко здрав разсъдък в главата си, да усети ледени тръпки в гърба. Все още не мога да допусна напълно, че дневният ред на европейска държава се пише като сценарий за вечерно шоу в кабеларка.

    Как се пише такъв сценарий ли?! Основно правило. Не знаеш какво ще пишеш, защото не знаеш какво ще се случи. И се оглеждаш и ослушваш нещо да се случи. Колкото по-така, толкова по-добре. Чакаш някой да направи нещо, да сбърка, да сгафи, да оплеска, да се спъне, да падне. И пишеш. И вечерта: „Ха-ха-ха! Хо-хо-хо!“ Житейски хоризонт – 24 часа…

    Разбирате ли шизофреничната ситуация, в която сценаристът неочаквано се е оказал в позицията на онзи, когото е бръснал без сапунисване всяка вечер?!   

    Като гледам поведението на хората от абревиатурата ИТН в парламента и около него, се сещам за една история, разказана от Бернхард Гжимек в прочутата му книга „Серенгети не трябва да загине“ (За по-младите, Серенгети не е герой от анимационен филм на „Пиксар“, а национален природен парк в Танзания). Та, немецът Гжимек обяснява, че постоянното раздразнение и нападателност на носорозите в Африка се обяснявали с перманентния им проблем с констипацията. Така, де – постоянен запек! И като видят двукрако – хукват да го гонят и бодат с нос.

    Да не се разсейваме сега! В почивките между две бодвания на коалиционните си приятели Тошко се сети, че не е боцвал от известно време и СЕМ.

    Тази история с неслучилото се предложение на абревиатурата ИТН показва колко мощна е родната образователна система и какви културни и поведенчески архетипи е способна да възражда отново и отново. Ще се окаже, че „Индже“-то на нашия дълбок сърцевед (виж „Опасен чар“)  Йордан Йовков е дълбоката причина за необяснимите на пръв поглед кариери в националната ни политика. Ето, дълбоката вяра в моралното осъзнаване, пречистване и преминаването към страната на доброто и светлото, ни обдари с министър-председател в продължение на декада и кусур време.

    Така и сега. Да дадеш на изполица медийния сектор като аянлък (това е термин от „кърджалийското време“, който няма време да обясняваме тук) на абревиатурата ИТН е като да пуснеш 40 сценаристи в обществената пещера на Аладин. И после да се чудиш къде е обществената посуда и общественото обзавеждане.

    Като стана дума за дълбоки причини за медийните и политически турбуленции у нас в последно време, май вече имам логично обяснение. Какво е общото между „притчата во язицах“ Петър Волгин, медийния Фродо и задругата на кръга около телевизия „7/8“?! Да, завършили са митичната софийска абревиатура НГДЕК, където древните езици и култури би трябвало да бъдат основен образователен фундамент. Не зная доколко това се случва и случва ли се въобще, но има един безспорен факт. В последно време тройният трансфер „НГДЕК – медии – политика“ е на път да докара и медии и политика у нас до състояние, описвано често от Любен Дилов-син така: „В наше село си нямаме луд, та всички се редуваме!“

    Стигнахме и до древния език и култура, обясняваща мотото на написаното дотук. За историята на Едип цар, който убил баща си Лай и направил и други непростими работи.

    Във видеообръщението си, отказващо номинцията за член на СЕМ, Мартин Карбовски започва с думите: „Скъпи на съцето ми…“. Е, точно така започва от много време преобладаващата част от обществената и лична кореспонденция на…Любен Дилов-син. Многозначително. Много от политическите и медийни герои на написаното дотук са се изтърсили неочаквано и за себе си в общественото ни пространство от ръкава на шинела, ушит от Любен Дилов-син. (По популярния израз за поколение руски писатели:  „Всички сме произлезли от „Шинела“ на Гогол“).

    Точно както и абревиатурата ИТН в зенита на своята слава на 12. 08. 2021 г. чрез устата на сценариста Ивайло Вълчев обяви от трибуната на Народното събрание: „Ние не сме проблемът – ние сме решението!“, без да се усети, че цитира едно към едно партиен лозунг на оглавявания от Дилов „Гергьовден“.

    Което и обяснява неистовата на моменти ненавист на Тошко към Любен. Не знам докъде ще докара носителите от абревиатурата ИТН този „Едипов комплекс“, но както започнахме, така и да завършим: „Едип цар зърнал как Сизиф бута голям камък по нагорнището и рекъл: „Сизифе, зарежи тази безсмислена работа!“ Пък онзи задъхан му отвърнал: „Абе, я си….майката!“

    Такива ми ти работи – дребни езици, дребни култури!

събота, 2 април 2022 г.

Тогава, когато...



 


Музиката на Хенри Пърсел открих напълно случайно. Даже вече не помня как. Някъде назад във времето, когато започнах да озвучавам работата си в синьосивите часове на утрото с музика, идваща от миналото. Колкото по в миналото, толкова по-добре. Обясних си странното привличане към Пърсел с необичайно съвпадение – в рождената му дата точно триста години преди първата ми среща с белия свят.

Спомням си и още едно ранно увлечение – италианският сериал „Енеида“ с Джулио Броджи в ролята на оцелелия от Троя войн – основател на Рим. Епосът на Вергилий ще вдъхнови Хенри Пърсел в написването на операта „Дидона и Еней“. Спомен за онази трагическа среща между двамата, родила предчувствието за Пуническите войни. Сблъсък в който наследниците на жената (Картаген) и мъжа (Рим) ще изясняват грехове на предците от миналото.

Точно, наистина точно, преди година пък Софийската опера реализира симфоничен вариант на „Дидона и Еней“ под палката на маестро Славил Димитров (дирижирал и Шуменския симфоничен оркестър в едни по-добри за музикантите му времена).

И току що проверих – в навечерието на голямата епидемия през 2019 г. си е отишъл и Джулио Броджи.

Какъв подходящ повод за музиката на Хенри Пърсел - "Рондо" от "Абделазар"


сряда, 23 март 2022 г.

Zаразно Zло


Текстът е публикуван в www.reduta.bg и www.offnews.bg

Снимката има илюстративен характер


В сивата неясна светлина на онези минути, когато денят сменя нощта се взирам напрегнато в тавана на стаята. Внезапно в главата ми се оформя извод – онзи, важният, със стойността на откровение.

Вече съм напълно убеден, че сценарият на предстоящото и очакващото ни е написан от бездарен писател с изчерпана от времето фантазия. Той разчита на все по изтляващата човешка памет. Разлиства стари вестници и списания, забравени учебници по история. С професионално отегчение търси там сюжети за следващата серия на глобалния ситком „Ден подир ден“.

Някъде далеч назад във времето е съдбоносната ми среща с книгата „Тъжни тропици“ на Клод Леви Строс. Съзнанието ми машинално отчита, че тя се появява на бял свят 1955 г. – две години след смъртта на Сталин. Между двата факта няма абсолютно никаква връзка. Или пък…?!

От Клод Леви Строс и школата на структуралната антропология осъзнавам, че за да разберем сложните и невидими механизми в развитието на човешките общества трябва да се върнем назад във времето. Ама толкова назад, че на практика да излезем от него. Не като археолози. Археолозите наподобяват следователи, които са опитват да възстановят случила се някога история, събирайки недостатъчен брой предмети за цялостен разказ. И често се превръщат в разказвачи на фантастични измислици.

Връщането назад с „метода“ на Клод Леви Строс ще ни накара да намерим диви племена, останали откъснати от развитието на съвременната цивилизация – в джунглите на Амазонка или на централна Африка. И там, в опростения всекидневен живот на отклонилата се на хилядолетия от нас човешка общност, внезапно ще разберем истината за себе си. За нас, съвременните диваци, прекланящи се пред силата на Вожда на племето, играейки в кръг около страховитата МУ статуя, припявайки песни в прославата МУ. Ще разберем още , че след Вожда най-важен е  Магьосникът-Шаман. Той измисля текстовете на песните за Него и знае загадъчните тайни на произхода МУ. А понякога излиза от колибата си и с драматичен глас съобщава волята МУ, внушена от завета на предците – съседното племе е замислило нашата гибел. Да го изпреварим, смели мъже на племето! ТОЙ ще ни поведе. След което поиграваме около огъня на победата и тръгваме, нарамили копия и секири…

От историческата школа на структуралната антропология научих две неща. Първото е, да не храня излишен оптимизъм и възвишени очаквания по отношение на човешкия род. Второто и по-важно – ако искаш да разбереш исторически процес или явление – опростявай. Премахни тефлоновото покритие на цивилизацията, излишната декорация на множеството факти и обстоятелства. Остави тези сложни и неясни за множеството от хората обяснения на модерните политолози, социолози, глобални анализатори.

Войната в Украйна ли?! Нещата, всъщност са толкова прости. Всичко може да бъде обяснено с няколко думи и една обикновена човешка история.

Всички вече знаят за странния случай на Борис Романченко. Този 96 годишен мъж е истинско чудо, след като преминава през четири от кръговете на Ада – нацистките концентрационни лагери в Бухенвалд, Пенемюнде, Дора-Мителбау и Берген-Белзен. И оцелява – остава жив.

До вчера, когато загива от снаряд в жилищния си блок в обстрелвания от руските войски украински град Харков. Кратко и ясно!

Точно тогава разбрах колко са прави, колко истина, колко оголено откровение и самопризнание има в посланието на Русия от последните дни: „Ние не започнахме войната – ние я довършваме!“

Светът, хората трябва да осъзнаят, че Втората световна война приключи едва вчера със смъртта на Борис Романченко. Смъртта от нейните бойни полета и концентрационни лагери, най-сетне го настигна и сложи своя „Z“ върху неочаквано дългия му житейски път.

Войната, която започна, след като Хитлер и Сталин едновременно навлязоха в Полша от Изток и Запад и я изтриха от картата на света.

Големият въпрос сега е какво ще направи и как ще продължи Русия, след като най-сетне напълно приключи с Втората световна война, успявайки да ликвидира Борис Романченко…


П.С. Все повече оставам безмълвен пред всепомитащата глупост на съвременните професионални комуникатори, PR-стратези, идеолози и т.н. Не знам коя гениална руска глава измисли страната, която насила наложи кирилицата дори в Монголия, да избере латинското „Z“ в похода си за „денацификация“ на Украйна и го изписа върху танковете си!

Направете малък графичен експеримент. Вземете едно „Z“ и леко придърпайте двете хоризонтални черти, докато вертикалната се изправи напълно. Вземете още едно „Z“ (има достатъчно, защото руснаците ги пишат наляво и надясно) и направете същото. После го завъртете на 90 градуса, след което го наложете върху първото. 

Честито ви, Zаразно Zло от Втората световна война!    

четвъртък, 10 март 2022 г.

Чичовци и лелки на плета.


 Текстът е публикуван в www.reduta.bg и www.offnews.bg


„- Политиката, чорт го взел, днес каква политика има? Аз едно време в Молдовата… Та, това политика ли е?!… Когато Менчиков на 52-ра отиде в Цариград и каза на султана с две думи: щеш или не щеш? — тогава всички рекохме: Ах! Както се и случи: отвори се боят…“

Това не е пост в социална мрежа, прочетен преди минута. Въпреки, че можеше и да е. Нищо колко по-различно не четем днес от горецитираните думи за началото на Кримската война (1853 г.) на Хаджи Смион от повестта „Чичовци“ на Иван Вазов сред гъсталака от мнения в социалните мрежи у нас.

Единственото убеждение, което трайно се настанява в главата на четящия е, че по показател „експерти по геополитика“ се нареждаме в челните места на всички световни класации.

Разбира се, това става за сметка на рязко намалелия брой на „експерти по вирусология, епидемиология и ваксинация“. Вероятно пък това се дължи на факта, че Лисабонската образователна стратегия на ЕС, прокламираща обучение и образование, докато дишаш и мърдаш, се следва ентусиазирано от мрежовите „чичовци и лелки“. След като две години те изтънко и надълбоко бистриха здравни и научни казуси в сферата на медицината, сега познанията им по международна история, политика, военни стратегии и т.н. биха оставили Хенри Кисинджър, Збигнев Бжежински и (който се сетите) с пръст в уста.

От друга страна, какво по-добре от това. Има една прекрасна турска поговорка, която трябва да бъде леко и евфемистично коригирана. И тя горе-долу звучи така: „Бяло дупе (в оригинала се използва трибуквения синоним), черно дупе (трибуквен синоним) – на плета се виждат!“.

Навремето един български дипломат от кариерата ми обясняваше чрез тази пословица разликата между източната и западната философска рефлексия за света. „Виждаш ли – казваше той – немецът би го формулирал ето така: „Характерът се проявява в изпитанията.“. И продължаваше – А колко сетивно и въздействащо го е рекъл турчинът?!“ И въздъхваше…

Последните две години за нас, образно казано, се превърнаха в преодоляване на изпитания (по немски) или прескачане на плет (по турски). И именно в тези години лъсна голата истина за българския национален…характер.

На първо време идва една непоколебима убеденост на чичовците и лелките (това не е възрастова, а манталитетна характеристика) от мрежите. И тя е, че щом с прочитането на една юношеска книжка с приключенски характер можеш да управляваш около десетилетие държава на Балканите, то политическото участие на същата тази държава в глобалната игра може да се води от цели две (то, едното не е книга, ама…) – „Под игото“ и „Опълченците на Шипка“. Напълно съм сериозен – скоро получих настоятелен съвет от непознат да взема най-сетне пък да прочета първия български роман, за да си оправя непатриотичния мироглед.

Вторият елемент от българската геополитическа мрежова стратегия има колебание само в едно отношение – към коя от двете тактически диспозиции да се придържа. Първата следва проактивния план: „Бежанова майка не плаче – Стоянова плаче.“ Втората предпочита пасивния план „Преклонена главица сабя не я сече“.

И двете тактики, обаче, трудно прикриват раздразнението, че някой друг (украинският президент Зеленски, например) ти е развалил следобедния ориенталски рахатлък и пъпосъзерцание, след като не се е ориентирал към нито една от двете.

Третата характеристика показва изненадващ и чутовен стоицизъм. Тя на практика удря в земята древногръцките последователи на тази философска школа (стоическата), които твърдели, че парче хляб и няколко маслини са им достатъчни в този живот. Под лозунга „Бежанец да си днес у нас!“, чичовците и лелките в социалните мрежи развиват софистична аргументация, пред която Сократ, Анаксагор, Аристотел, Клеобул и приятели биха напълно онемели. Нашите доморасли софисти аргументирано доказват, че човек трябва обезателно да се лиши от дом, материални блага, роднини и Родина, за да изпита пълното щастие, държейки 40 лева в ръка пред изгряващото мартенско слънце в чужда страна…

Както и да е! Стана ясно, че информационната война е сложно нещо, което ние в България просто загубихме. Ще търсим отговор на въпроса „Какво да се прави?!“ след всичко това, но трудно ще го намерим. Колкото до яростните дискусии в социалните мрежи, форуми и ефири, единственото нещо, което ми идва наум, е онази италианска поговорка (припомнена в един от текстовете на Умберто Еко): „Майката на глупаците все е бременна.“

А ако, ме питате, каква е моята политическа прогноза за това какво ще се случва в Европа и света в следващите месеци и години, ще ви кажа следното: „Тук има заплетена работа… Не е край… Аустрия трябва да е направила союз с Русия, тя още има страх от маджарина, макар и да крепи Турция. Байст е дълбок дипломат — и с Горчакова са едно. А Франца и Англия не смеят да помръднат — прусианецът казва: стой! Както и да е, политиката се заплита…“

Колко му е да си чичо в социалните мрежи!

Снимката към текста е от спектакъла „Чичовци“ на Драматичен театър „Гео Милев“, Стара Загора.  Любопитно и показателно е, че постановката бе реализирана в края на 2019 г., когато светът внезапно навлезе във времето на глобалните кризи

понеделник, 7 март 2022 г.

Защо, господин Хекимян?


    Навръх Международния ден на жената 8-ми март да зададем напълно професионалния медиен въпрос:

    Защо, господин Хекимян?

    След старта на широко прокламираното публицистично предаване "Защо, господин министър?" възникват няколко наложителни питания:

- Ще участват ли в предаването Калина Константинова, Корнелия Нинова, Асена Сербезова, Теодора Генчовска, Надежда Йорданова? Те са министри, ама не са "господа", все пак!

- Изборът на наименование на предаването не е ли проява на инфантилен сексизъм?

- При ограничения брой на мъже-министри (16) и формалните ограничения в наименованието на предаването, след четири месеца наново ли ги започваме - като в бръснарница?

- "Залепването" на новото предаване на гърба на утвърдено и рейтингово магазинно (и публицистично) предаване като "120 минути" не ограничава ли свободата на неговите продуценти откъм гости от МС?

- Не е ли новото предаване перфидна форма на близост с изпълнителната власт?

- Дали зад програмната публицистична политика на БТВ не стои казусът chercher la femme (ambitieux)?

събота, 5 март 2022 г.

Как ударихме XEROX в земята!


    Дойде време да разкажа една професионална историята за най-големия успех в историята на българската лека промишленост - превръщането на бранд в родово понятие. Съизмеримо единствено с превръщането на бранда Xerox в общо родово понятие за копирна машина.

    Докато днес (6.03.2022) преглеждах сайта на "Новая газета", изумено прочетох как службите на ФСБ в Русия по време на обиск в офисите на неправителствена организация, са иззели сейф с помощта на "българка".

    Боже, викам си, коя е тази "българка" в редовете на руските сили за сигурност!?

Проучих въпроса. Ето: По цялата велика руска страна с термина "българка" се означава до болка познатия ни от почивните дни...ъглов шлайф или флекс. Заслугата за това е на заводите "Елпром Ловеч", които още от 70-те години на миналия век започват да изнасят за територията на СССР.

    Ксерокс ли, не сте се срещали още с "Българка"-та!!!

четвъртък, 3 март 2022 г.

Eдно навременно LÉUROPEO


    Уникално силен и навременен брой на LÉUROPEO по темата "Македония" в навечерието на 3-ти март. Мислех, че ще бъде "затиснат" със събитията от последните дни, но това няма как да се случи.

  Знанието трупа тъга, но и носи спокойствие в метафоричното "подреждане" на нещата...

       И удовлетворение, че съм част от това!

     P.S. Събитията от последните дни засилват усещането, че разширяването на "сократическия кръг" не само потвърждава идеята, за разширяване на полето на непознатото все още. Засилва се и усещането за самота от невъзможността за споделеност на узнатото

Suomalaiset pojat kuolivat Bulgarian puolesta


 В нашето семейство решихме отсега на 3-ти март всяка година да развяваме флага на Република Финландия. В памет на загиналите в битка и починали от рани и болести 190 синове на Финландия от Трети стрелкови Фински лейбгвардейски батальон по време на Руско-Турската война 1877-1878 г. За раждащата се българска държавност.
Заглавието на поста означава "Финландски синове, загинали за България"

неделя, 27 февруари 2022 г.

Май не осъзнахме, че започна Третата…Кримска война

 


Текстът е публикуван и в www.reduta.bg


Според една легенда акупунктурата била измислена от китаец с нетърпимо главоболие. Един ден главата го боляла толкова силно, че залитайки мъчително по пътя си, сритал някакъв камък с палеца на крака си. Изревал от болка, но после смаяно установил, че главоболието му изчезнало като с магия. Ясно е, че от този ден епизодът с ритането на камъка се повтарял. После се преминало към бодване с игла по големия пръст. И по други места…

Номерът с ритането на камъка и до ден днешен успешно се прилага от специалистите по обществени комуникации. По доста различен начин, но със същия търсен ефект. Тоест, ако в определена зона на общественото тяло протича болезнен процес, целенасочено се предизвиква болка в друга зона. Първата е потисната бързо и никой вече не и обръща внимание. За втората ще мислим по-нататък. То, по общественото тяло, зони колкото искаш.

Този принцип на социално баламосване блестящо е разказан в романа на Лари Бейнхарт „Американски герой“, откъдето идва и онзи незабравим филм с Дъстин Хофман и Робърт де Ниро „Да разлаем кучетата“ с измислената война в Албания, която кара всички да забравят сексуалните забежки на президента…

Война ли казах?! Да сте чували или чели в последните три дни в медиите нещо за страшния Ковид или смешния Барселонагейт!

Разликата е там, че тук и днес войната е и болезнено истинска. Дали, ритайки (образно казано, разбира се) Украйна, президентът Путин ще излекува хроничните главоболия на Русия, ще стане ясно скоро. Но отдавна ясно е и друго. Ритниците се повтарят с ритмична последователност – шут в Грузия, шут в Сирия, шут в… И тази акупунктура по руски изглежда върши работа във вътрешно политически план. Разбира се, съчетана с прилагането на широк набор от други оздравителни терапии на народната (КГБ) медицина.

В снемането на геополитическата анамнеза, оправдаваща руската оперативна намеса в Украйна, Путин разлисти историята. На избрани от него страници. И в своята реч пред телевизионните камери преподаде урок по история на света. За собственото си разбиране за историята.

Много интересно. Казват, че историята се пише от победителите. По важно е, обаче от кого се чете. И как се разбира прочетеното. И още по-важно. Защо се чете на тази страница, а друга остава неразлистена, непрочетена, подмината. Фатално подмината…

Чудно е защо днес никой не говори за първата Кримска война от 1853 година. А поводи за сравнение има – и то не малко.

Отново всичко тръгва от Русия – по заповед на императора Николай I – в началото на юли руската армия навлиза във Влашко и Молдова (да си го кажем, спорни откъм влияние територии), васални княжества на Османската империя.

Следва провалена дипломация и преговори (нищо ново, нали) официално започва Кримската война. Първата. Бързо е сформирана европейска антируска коалиция (звучи познато), подкрепяща Османската империя. Театърът на бойните действия се измества основно в Крим.

Войната се затяга. Императорът умира. Синът му Александър II подписва Парижкия договор от 1856. Русия губи влияние и престиж. Губи войната.

По-късно точно резултатите от тази война ще дадат основание за формиране на важен, твърде важен извод.

Когато Русия печели войни, във вътрешнополитически аспект настъпват трудни времена. А управленската арогантност задължително излиза и зад границите и.

Всички знаем до какво доведе тоталната победа на тоталитарния СССР във Втората световна война.

Полезно е Русия да губи войни.

За самата нея е полезно. Че и за другите. Да припомним ли, че генерал-полковник Борис Громов бе последният руски военен, напуснал Афганистан на 15 февруари 1989 г. А Берлинската стена падна точно девет месеца по-късно.

Ето как военното поражение на СССР освободи Източна Европа от тоталитарната безизходица. Но нека отново се върнем към уроците на историята от Кримския полуостров.

Само пет години след края на Кримската война – през 1861 г. в Русия е отменено крепостното право – състояние, което до този момент е определяло свръхсилата като една от най-изоставащите в икономическо отношение държави. Започват и други реформи. Загубила навън, Русия се вглежда в себе си и търси нови пътища.

Провалът на Русия в Първата Кримска война бе поука!

На 27 февруари 2014 г.  маскирани руски войски без отличителни знаци превзеха Върховния съвет (парламента) на Крим и завладяха стратегически обекти в Крим, което доведе до избирането на проруско правителство и обявяването на независимостта на Крим. Кратка, победоносна за Русия война

Успехът на Русия във Втората Кримска война не доведе до никакви поуки. Нито за Русия, нито за Европа.

Ето как, отново през февруари осем години по-късно започна наистина съдбоносната Трета (но не световна) Кримска война.

Дано тя е полезна за Русия…

 

На изображението: Картината „Атаката на леката бригада“, драматичен епизод от Кримската война от 1853 г., запомнен и с едноименното стихотворение на Алфред Тенисън