Франсоа ме изпревари с... 555 години

Балада за добрия съвет

Нещастници, глави без капка ум

невежество е вашата поквара

(дрънчи на раменете празен гюм!),

наивни луди, жертви на кошмара,

да сърбате противната попара

без угризение на съвестта

и тъй да сте подлога на смъртта,

нима срамът е прокълнато семе?

Но вижте как умира младостта

на ближния си ризата да вземе

Грехът е винаги едно наум

и няма мъст в смирената ни вяра,

но към затвора води всеки друм,

щом бяга бузата ти от шамара.

Макар че да убиваш – кой те кара?

Да грабиш – не в това е мъдростта.

А който е погазил съвестта

на младини с едно такова бреме,

ръце ще кърши зарад участта

на ближния си ризата да вземе.

Ласкателство, измама, празен шум,

душа за продан, клетва с изневяра,

отровен цяр или боклук с парфюм

и грях кошмарен като вълк в кошара,

едва ли ще ги издържи кантара…

И тъй – ви казвам: трябва доброта,

да види Бог – сърце тупти в гръдта;

не се ли сетим за това навреме,

и роден брат ще вкараме в беда –

на ближния си ризата да вземе.

Във мир да бъдем. Стига суета.

Искра във младост – огън в старостта

Йерархия? Апостолски на стреме.

Очаква път човека да поеме.

Не бива да допуснем глупостта

да тръгне към небесните врата

на ближния си ризата да вземе

Франсоа Вийон

някъде преди 1463 година

Превод от френски: Васил Сотиров

Из "Голямото завещание", София 1993 г.

Графичен дизайн или... бий Сталин по главата

Една (две) от най-ценните книги в библиотеката ми са двата тома на "Графичната комуникация днес" на Уилям Райън и Тиодор Коновър. Още повече, че графичният дизайн на пресата и вестникарската страница за мен е не само теория, а истинско преживяване от времето на вестниците в епохата на оловото до екрана на лаптопа.

Спомен от края на редакционното дежурство. Коректорката ме гледа усмихната до ушите и казва: "Хлапе, помни! Грешката е винаги в заглавието - вдигаш страницата пред очите си и започваш да сричаш заглавието бавно и отчетливо. И внимавай със снимката! Да ти кажа ли защо уволниха Огнян Спиридонов?!"

Спомних си това вчера, когато пред очите ми попадна текст за цензурата в СССР от времето на най-мрачния период на тоталитарното чудовище - 30-те години на изминалия век. Времето на сталинските смъртоносни репресии. Та, точно по това време служителите на комунистическата цензура получават интересно нареждане. Всяка вестникарска страница да се проверява, поставена срещу силна светлина. Повод за разпореждането е случилото се в брой на вестник "Труд" от 1937 година. В него на една от страниците е поместена снимка на другаря Сталин. На гърба на страницата е публикувано изображението на работник с чук в ръка. При разглеждането на страницата срещу светлина се получава графична композиция, в която работникът енергично налага другаря Сталин с чука по главата.

Както се казва: "Ех, да беше се случило наистина!"

Ето за такъв подход при графичния дизайн на вестникарската страница никога не биха се сетили другарите от далечна Америка Уилям Райън и Тиодор Коновър.

Твърде много време - от и за!

Днес си дадох сметка, че в продължение на няколко години ще отбелязваме столетие от появата на един от фундаменталите текстове в световната философия и културология. "Залезът на Запада" (1917-1922) е потресаващо проникновен. От първата ми среща с него преди много време остава една запомнена завинаги максима: "Всяко същество преживява другото единствено и само по отношение на самото себе си."

И още от днес: "Във всяка наука според целта и материята човек ще разказва себе си. Научният опит е духовно самопознание".

И странно. Само няколко дни след написването на "Малка новогодишна музика" препрочитах следното: "Описателна, възсъздаваща физиогномика е одухотвореното изкуство на портрета. Същинският портрет в смисъла на Рембранд обаче е физиогномика, сиреч история, уловена в един миг."

Ще отделите ли от дните си часове за Освалд Шпенглер и неговите 1400 страници? Един залез време...

Устойчивост Sic

В своето изследване "Инфлацията и новия монетарен ред" от 1977 г. Жан-Габриел Тома пише: "Лирата стерлинга, стабилизирана от кралица Елизабет през 1560 г., не променя повече действителната си стойност чак до 1920 г. и даже до 1931 г." Три столетия права линия на утойчивост. Понякога обясненията за процеси, които на пръв прочит е трудно да разберем, са банално прости. Като прословутият английски консерватизъм по отношение на еврото.

Просто трябва да се прочете необходимото. И да се намери преди това. Или, както пише Хенри Дейвид Торо: "Не четете Times, четете времената..."

Два извода:
- Не прави заключения на базата на популярни представи, формирани от повърхностни журналисти!

- Българската историческа наука (е, не цялата!) подмина (бе подмината) от La Nouvelle Histoire, за да си остане при методологията на втория предговор на "История славеноболгарская" на Паисий ( La Nouvelle patriotisme :)