Два цитата - една цел!

    От гледна точка на случващото се край нас в последно време, мисля, че един цитат от "История" на Херодот точно описва ситуацията с вътрешните усещания: "Най-мъчителната болка, която съществува у хората е да разбират много неща, но да не могат нищо да направят". (изданието на НБУ от 2010 г., с. 498)

    А защо е така, можем да си отговорим пак през Херодот: "Гелон смятал, че народът е население твърде неприятно" (с. 421) (Това на шега, разбира се!)

Книги, дата, жажда!

 

Не знам защо и по каква причина преди два дни вадя от библиотеката си биографията на Сент-Егзюпери от Марсел Мижо и започвам да я прелиствам. После посягам към "Земя на хората". Препрочитам случката с невъзможното му оцеляване в пустинята след поредната самолетна катастрофа. С онази неописуема апология на водата. Липсващата и жадувана вода:

"Вода!

Вода, ти нямаш ни вкус, ни цвят, нито мирис, човек не може да те опише, само те вкусва, без да те проумява. Ти не си необходимост за живота: ти си самият живот. Ти ни преизпълваш с удоволствие, което не се обяснява чрез чувствата. С тебе влизат в нас всички сили, от които сме се отказали. Чрез твоята милост в нас бликват всички пресъхнали извори на сърцата ни.

Ти си най-голямото богатство, което съществува в света, и ти си също най-нежното нещо, ти — толкова чиста в лоното на земята. (...) Ти съвсем не търпиш примес, не понасяш промените, ти си боязливо божество…

Но ти разливаш в нас щастие, което е безпределно просто."

После отново прелиствам биографията. Поглеждам календара. На 31 юли преди 79 години самолетът "Лайтнинг", пилотиран от майор Антоан дьо Сент-Егзюпери над Средиземно море, не се завръща в базата.

Не съм запомнил това, но точно преди два дни посегнах към книгата за живота му.

Отивам да хладилника, вадя пълната кана с вода и ненаситно пия, пия, пия...