Както става ясно от снимката, първия том си купувам в
толкова далечната 1979 г. Току що съм се демилитаризирал, а трепетното очакване
за среща с университетските аудитории и тайните на филологията подкрепям с началото на собствена библиотека.
Не мога да отговоря на въпроса защо започвам точно с Монтен. В никакъв случай
не осъзнавам, че поставям началото на съдбовна връзка. Чета с усилие. „Родната
казарма“ е загладила усета за абстракция. Но се наблюдавам отстрани и съм горд
със себе си – не чета какво да е. А?!
Третият том пристига в библиотеката ми някъде към 1997 г. Купувам
го от антиквар, разположил стоката си в кашони на тротоара. Годината е революционна
и изглежда френските философи също са излезли като хората по улиците. Във
времето между първия и третия том (втори по ред в библиотеката) са студентските години, годините на семейство
и родителство, годините на „И си построиха дом!“. Чета с настървение. Отдавна
съм придобил навика да подчертавам собствените си книги. Когато днес взимам в
ръка тубата с лепило, за да скрепя разпадащото се от четене тяло, установявам,
че точно в този том са най-многото подчертавания. Имам обяснение защо е така –
това са последните есета на Монтен и някак всичко ми е толкова близко…
Втория том заемам от градската библиотека през 2009 г. и безсрамно
го нареждам до двата собствени. За дълго време влизам в групата на некоректните
читатели, дето завличат с години важни и търсени книги. Успокоявам съвестта си,
че точно Монтен едва ли е сред търсените в тези години кримки и любовни
авантюри. Така удържам почти 5 години, но обстоятелствата ме принуждават да върна
книгата със свито сърце.
Най-сетне запълвам празнината между първи и трети том.
Годината е 2019, а аз се чудя защо не съм го направил по-рано. Сигурно подсъзнателно съм изчаквал между купуването на първи том и пристигането на втори да легне времето на точно четири десетилетия. Книгата идва от
Стара Загора с любезното съдействие на онлайн антикварна книжарница. От
прилежно поставен личен печат разбирам, че е била част от богатата домашна
библиотека на г-жа Румяна Лупова. Благодаря ви, госпожо! С усмивка си припомням,
че томът започва с текст, многозначително озаглавен „За непостоянството на
нашите постъпки“.
Преди няколко дни машинално установявам, че съм с Мишел в
продължение на точно четири десетилетия. Сам не вярвам колко съм заприличал на
него (с извинение за нескромността). Чета „За трите вида общуване“…
Мисля си за важността на декадите в човешкия живот – реална или
плод на самовнушение и онова мистично човешко преклонение пред кабалата на
цифрите. Докато си мисля преглеждам кореспонденцията си от изминалия месец и
отново чета онова кратко: Entendu, c’est
noté pour 15h, puis je avoir un numéro de téléphone également ? Merci, L’équipe
du Château de Montaigne.
Така де, потвърждават, че ще ни очакват в 15 часа след обед
в Шато де Монтен на 58 километра от Бордо. Датата е ясна от преди 60 години.
Четиридесет от тях, споделени с Мишел.
Отсега мислено изкачвам стъпалата на кулата…