Текстът е публикуван в www.reduta.bg
На снимката:
Лаокоон и синовете му в предсмъртна борба със змиите или европейските икономики
в хватката на руските газопроводи
Какво ще
кажете, ако утре България влезе в преговори с Русия за закупуване на сериозни
количества оръжие! Абсурдно?! Не! Но точно това ще се случи, ако бъдат
възобновени преговорите между бъдещото българско служебното правителство и „Газпром“
за връщане към договора за доставки на газ, който би трябвало да важи до края
на календарната година.
Така България
ще започне да купува основното оръжие на Русия в неогласената и война, която тя
води за връщане на позициите си и влиянието си в Европа.
Някак си все
се забравя, че през далечната вече 1997 година все още бъдещият президент на Русия
Владимир Путин защитава докторат в Санкт Петербургския минен университет. И, че
темата на дисертацията му е изцяло върху ролята на енергетиката при
възстановяване на световната роля на Русия. Което значи, че в нея се говори
основно за тръбопроводи, газ и нефт.
Точно този
факт на два пъти припомня, обаче професор Михаел Щюрмер в книгата си „Путин и
възходът на Русия“, появила се в далечната вече 2008 г. Предупреждението му, че
всеки, който подценява руският президент, го прави на свой риск, не е чуто.
Нищо ново в
човешката история – преди да бъде вкаран с песни, танци и радост зад стените на
Троя, едноименният кон е бил посочен като смъртна заплаха за града от пророчицата
Касандра. Всички знаем какви са последствията. Но като говорим за митология, не
мога да се освободя от усещането, че днешната ситуация в Европа най-добре може
да бъде илюстрирана със сцена от същия този момент около разпалените дискусии „за“
и „против“ Троянския кон. Става дума за мига, в който двете огромни змии,
излезли от морето, омотават в смъртоносна хватка повярвалият на Касандра
Лаокоон и неговите синове. Какво искам да кажа ли?! Ами, представете си икономиката
на Германия в ролята на Лаокоон, а икономиките на по-малките европейски държави
са синовете. Змиите, ли?! Е, не ви ли приличат на едни дълги и гладки руски
газопроводи, опасали на длъж и шир „тялото“ на Европа!
Митологията
си е митология, а „Газпром“ си е…Русия. Кога най-сетне ще разберем тази явна,
гола, сурова, жестока истина. И, когато говори „Газпром“, това е точно онова
болезнено за слушане вече: „Говорит Москва!“ Спирателните кранове на руските газопроводи
са нищо повече от спусъци на оръжие, с които се произвеждат точни изстрели по
посока на…
Пример за
това отново дава Михаел Щюрмер, когато още в края на първото десетилетие на
новия век: „…в Швеция са изброени петдесет и пет прекъсвания на доставките и
случаи на насилствени повишения на цените от страна на „Газпром“ и само
единадесет от тях нямат политически характер.“. След което приключва с извода: „По
един или друг начин „Газпром“ е Русия и Русия е „Газпром“!
И все пак,
същността на проблема се крие в една дума – зависимост. Зависимостта на
индустриалните нации, вървящи към все по-голямо търсене на енергийни ресурси,
подема на Китай и Индия с нарастващата им необходимост на енергия. И всичко
това, съчетано с факта, че газът е най-екологичната енергия в един свят, изправен
пред екологичните предизвикателства на бъдещето.
Многозначителен
е обаче фактът, че думата „зависимост“ в съчетание с понятието „вещество“ се
употребява най-често в криминалните хроники, свързани с пласирането на дрога. В
този смисъл, има странна близост между икономическата зависимост на
постиндустриалните общества в Европа, завладяни от консумеризма, материалния
лукс, презадоволеността и разкоша, от руския газ – веществото, което „движи и
захранва“ икономиките, произвеждащи и продаващи този лукс. В тази необичайна
метафорика Русия е глобалният дилър, наблюдаващ с тънка усмивка абстиненцията
на редовния си клиент - Европа - пред заплахата от спиране на редовната доза.
Бъдещето на
Европа, докарала се сама дотук, ще е трудно и пълно с изпитания. Метадоновата
диета на замяна на руския газ с други енергийни заместители ще е дълга и
несигурна. На спасението е само и единствено в лечебния глад. И търпение и воля
пред предстоящата година, за която в Москва потриват ръце в очакване на старите
си съюзници от минали военни кампании – генералите „Зима“ (за Европа) и „Глад“
(за света).
Колкото до
България!? Последните дни редовното правителство на Кирил Петков
многозначително съвпаднаха с темата продажби на „райски газ“ на подрастващи и
малолетни. След като вицепремиера Корнелия Нинова решително се противопостави
на безконтролните продажбите на райски газ за децата - бъдещето на България, тя
също така решително се обяви за възстановяване на преговорите с „Газпром“ за
контролирани бъдещи продажби на руски газ за България.
Каква ирония?!
Какво късогледство?! Или нещо друго?
В същото
време новината за последното решение на правителството в оставка относно очакваните
седем танкера с втечнен газ (LNG) отвъд океана ни припомни, че сега сме в сезона на
тестерите и тестовете.
Ето сега ще
стане ясно Кой кой е и кой с кого е!
