петък, 29 юли 2022 г.

„Райски“ газ за България или лечебен глад за всички


Текстът е публикуван в www.reduta.bg

На снимката: Лаокоон и синовете му в предсмъртна борба със змиите или европейските икономики в хватката на руските газопроводи

Какво ще кажете, ако утре България влезе в преговори с Русия за закупуване на сериозни количества оръжие! Абсурдно?! Не! Но точно това ще се случи, ако бъдат възобновени преговорите между бъдещото българско служебното правителство и „Газпром“ за връщане към договора за доставки на газ, който би трябвало да важи до края на календарната година.

Така България ще започне да купува основното оръжие на Русия в неогласената и война, която тя води за връщане на позициите си и влиянието си в Европа.

Някак си все се забравя, че през далечната вече 1997 година все още бъдещият президент на Русия Владимир Путин защитава докторат в Санкт Петербургския минен университет. И, че темата на дисертацията му е изцяло върху ролята на енергетиката при възстановяване на световната роля на Русия. Което значи, че в нея се говори основно за тръбопроводи, газ и нефт.

Точно този факт на два пъти припомня, обаче професор Михаел Щюрмер в книгата си „Путин и възходът на Русия“, появила се в далечната вече 2008 г. Предупреждението му, че всеки, който подценява руският президент, го прави на свой риск, не е чуто.

Нищо ново в човешката история – преди да бъде вкаран с песни, танци и радост зад стените на Троя, едноименният кон е бил посочен като смъртна заплаха за града от пророчицата Касандра. Всички знаем какви са последствията. Но като говорим за митология, не мога да се освободя от усещането, че днешната ситуация в Европа най-добре може да бъде илюстрирана със сцена от същия този момент около разпалените дискусии „за“ и „против“ Троянския кон. Става дума за мига, в който двете огромни змии, излезли от морето, омотават в смъртоносна хватка повярвалият на Касандра Лаокоон и неговите синове. Какво искам да кажа ли?! Ами, представете си икономиката на Германия в ролята на Лаокоон, а икономиките на по-малките европейски държави са синовете. Змиите, ли?! Е, не ви ли приличат на едни дълги и гладки руски газопроводи, опасали на длъж и шир „тялото“ на Европа!

Митологията си е митология, а „Газпром“ си е…Русия. Кога най-сетне ще разберем тази явна, гола, сурова, жестока истина. И, когато говори „Газпром“, това е точно онова болезнено за слушане вече: „Говорит Москва!“ Спирателните кранове на руските газопроводи са нищо повече от спусъци на оръжие, с които се произвеждат точни изстрели по посока на…

Пример за това отново дава Михаел Щюрмер, когато още в края на първото десетилетие на новия век: „…в Швеция са изброени петдесет и пет прекъсвания на доставките и случаи на насилствени повишения на цените от страна на „Газпром“ и само единадесет от тях нямат политически характер.“. След което приключва с извода: „По един или друг начин „Газпром“ е Русия и Русия е „Газпром“!

И все пак, същността на проблема се крие в една дума – зависимост. Зависимостта на индустриалните нации, вървящи към все по-голямо търсене на енергийни ресурси, подема на Китай и Индия с нарастващата им необходимост на енергия. И всичко това, съчетано с факта, че газът е най-екологичната енергия в един свят, изправен пред екологичните предизвикателства на бъдещето.

Многозначителен е обаче фактът, че думата „зависимост“ в съчетание с понятието „вещество“ се употребява най-често в криминалните хроники, свързани с пласирането на дрога. В този смисъл, има странна близост между икономическата зависимост на постиндустриалните общества в Европа, завладяни от консумеризма, материалния лукс, презадоволеността и разкоша, от руския газ – веществото, което „движи и захранва“ икономиките, произвеждащи и продаващи този лукс. В тази необичайна метафорика Русия е глобалният дилър, наблюдаващ с тънка усмивка абстиненцията на редовния си клиент - Европа - пред заплахата от спиране на редовната доза.

Бъдещето на Европа, докарала се сама дотук, ще е трудно и пълно с изпитания. Метадоновата диета на замяна на руския газ с други енергийни заместители ще е дълга и несигурна. На спасението е само и единствено в лечебния глад. И търпение и воля пред предстоящата година, за която в Москва потриват ръце в очакване на старите си съюзници от минали военни кампании – генералите „Зима“ (за Европа) и „Глад“ (за света).

Колкото до България!? Последните дни редовното правителство на Кирил Петков многозначително съвпаднаха с темата продажби на „райски газ“ на подрастващи и малолетни. След като вицепремиера Корнелия Нинова решително се противопостави на безконтролните продажбите на райски газ за децата - бъдещето на България, тя също така решително се обяви за възстановяване на преговорите с „Газпром“ за контролирани бъдещи продажби на руски газ за България.

Каква ирония?! Какво късогледство?! Или нещо друго?

В същото време новината за последното решение на правителството в оставка относно очакваните седем танкера с втечнен газ (LNG) отвъд океана ни припомни, че сега сме в сезона на тестерите и тестовете.

Ето сега ще стане ясно Кой кой е и кой с кого е!    

понеделник, 18 юли 2022 г.

След лястовицата



    Стаята в старата 110 годишна къща в Априлово с "пленената" лястовица вече е ремонтирана. 
    Няма какво да добавя, освен онзи любим стих от "Фауст": "Но винаги една стаена страст / за полет във душата се издига / когато сред просторите над нас / дочуем песента на чучулига..."


неделя, 3 юли 2022 г.

Не по жицата


Красивата стая на старата селска къща се нуждае от ремонт. Оглеждам замислено прозорците и съзирам малкото черно кадифено парцалче натикано в ъгъла на един от тях. Преди години баба ми вероятно е уплътнявала невидима пукнатина в стъклото. Парченцето тъкан помръдва като живо...

Живо!

Малкото, блестящо и черно като главичка на карфица око е изпълнено с ужас. Случайността и паническият страх в търсенето на бягство са създали най-невероятния и коварен капан - крилото на малката птица се е заклещило в невидима цепнатина между стъклото и рамката на прозореца.

Говоря и нещо успокояващо, докато внимателно се опитвам да освободя крилото. Пълен глупак. Вероятно гласът ми ечи в празната стая като последната тръба на Апокалипсиса.

Още по-леко, още малко! Ето! Успявам! Крилото с леко приплъзване и нечуто изсъскване се освобождава, а в двете ми длани сърцето на малката птица ще се пръсне.

Излизам на огрения от юлското слънце чардак на старата къща. Със свито сърце от очакване на предстоящото разтварям длани. Като изстреляна от прашка птицата излита право нагоре и се превръща бързо в невидима черна точка в синьото.

Усещам прилив на неописуемо щастие...

Срещнах черна лястовица!