Hüvasti, Aadu!

 

    Сега си давам сметка, че през всичките тези години живот сме били заедно десетина дни. Една глава по-висок от мен. Рус и синеок и здрав, като викинг. Винаги спокоен и леко усмихнат. Никога няма да забравя как таксиметровият шофьор унгарец едва не катастрофира, когато разбра, че в колата му се вози естонец. Забрави кормилото и се обърна назад, където блажено се бе разположил Ааду, за да му обясни как унгарците и естонците са братски народи, защото езиците им са толкова близки.

    Таксито пътуваше от Будапеща към Оча – потънало в зеленина селце с лозови масиви и стара винарна. Там студенти от цяла Европа се бяха събрали в странен формат – уж бригада в лозята, пък то – пълна веселба в тъмните часове и празни бутилки от вино по светло. И разговори, разговори.

    От Ааду научих за особеностите на сауната, естонците, финландците и други северни неизвестности. Не знам какво съм разказвал аз, но той постоянно беше широко усмихнат. Вероятно съм оставил в него усещането за една весела и по студентски лекомислена България.

    С обещание, че да непременно ще отскоча до Талин, и той ще пристигне все някой ден в Шумен си казваме: „Довиждане, приятелю!“. Преди 41 години…

    Никак не мога да си обясня как така съм запомнил не само името, но и фамилията. Лицето също. Никак не мога да си обясня, как точно вчера през главата ми минава като проблясък името Ааду Луберг и внезапното намерение да проверя във вездесъщата глобална мрежа какви ги върши днес (вчера) онзи мълчалив естонски студент, който постоянно се смееше на моят българска бъбривост.

    Ето го! Веднага разпознавам лицето, въпреки неминуемата намеса на отминалите години. Виж ти! Един от най-известните адвокати в Естония. Бивш полицейски префект на Талин през 1994 – 1996 година, когато се разделя с успешна академична кариера в Талинския университет. Ти, да видиш! Познавал съм един от бъдещите известни естонски юристи. Канеше ме на гости! Защо ли не му се обадих?!

    Няма и да мога! Всъщност, вече си обяснявам, но и не мога никак да си обясня защо точно вчера (25 март) Ааду се появи в спомените и главата ми и защо точно вчера (25 март) реших да изпиша името му в браузъра на лаптопа си.

    Точно на този ден (25 март) преди две години естонските медии съобщават за преждевременната кончина на родения на 7 април 1957 г. известен и популярен адвокат Ааду Луберг, загубил битката с коронавируса:  "Той беше много, много силен организатор, винаги се опитваше да върши нещата си добре и да вдъхва оптимизъм на другите. Винаги е вярвал, че бъдещето ще бъде по-добро.“

    Hüvasti, Aadu!

Развяхме и финландското знаме!

 

    Както написах преди година в нашето семейство решихме отсега на 3-ти март всяка година да развяваме флага и на Република Финландия. В памет на загиналите в битка и починали от рани и болести 190 синове на Финландия от     Трети стрелкови Фински лейбгвардейски батальон по време на Руско-Турската война 1877-1878 г.

    Не само поради факта, че те са допринесли за раждащата се българската държавност. Важен факт е, че тяхното участие в тази война е важен момент във формиращата се финландска нация. При завръщането си в Хелзинки са посрещнати с възторг и като герои - в тяхно лице финландците подсъзнателно са виждали своята бъдеща национална армия. Ето затова и до днес за тях финландският военен марш "От Балкана до Горни Дъбник" е нещо като "Велик е нашият войник" за българите.

    През 1956 г. тогавашният български посланик във Финландия установява огромното значение, което държавата отдава на участието си във войната от 1877-1878 г. Той праща официално предложение до българското правителство финландския принос да бъде подобаващо представен и у нас. Естествено, получава хладен и мълчалив откъс във време, в което "дружбата ни със СССР е като въздуха и водата".

    И не на последно място. Финландия и финландците са ми изключително симпатични. С много неща, но и основно във връзка с един анекдот, на който се смях за пръв път преди около 40 години. Напълно логично, разказа ми го литовеца Андрюс от Каунас: Попитали Радио Ереван: "Отговорете ни как е възможно да съжителстваш с голям, силен, арогантен, нахален и глупав съсед?". Радио Ереван отговорило накратко: "По-добре отправете въпроса си към Финландия!"

Руски трактор, американски самолет…българска работа

 Текстът е публикуван в www.reduta.bg

    Зимно руско село. Телевизионен репортаж от последните години на СССР. По заснежената улица мощно ръмжи огромен трактор К-700. Зад него е закачена импровизирана дървена тарга с размери метър на метър, а върху нея се кипри петдесетлитров гюм за мляко. Тракторът е дълъг 7 метра и висок почти 4 метра. Бързо се отдалечава.

    Техническите характеристики на трактора К-700 свидетелстват за богатирски двигател от 300 конски сили и разход на гориво, съответстващ на щедрата руска душа.

    В паметта ми този телевизионен репортаж отпреди почти 40 години е метафора, обясняваща защо някои нации се провалят и защо СССР (за който странно защо странни хора подсмърчат с умиление) са разпадна като къща от карти.

    Вчера от летището във Варна излетя транспортен самолет „Спартан“. Техническите характеристики на този дълъг 22 метра самолет и с разпереност на крилата 28 метра свидетелстват за обща мощност на двата му двигателя от 9280 конски сили и със съответния разход на гориво.

    На своя борд военнотранспортният „Спартан“ може да качи 60 войника или 48 парашутисти. И по темата – 6 души медицински персонал с подготвени цели…36 места за ранени. И така с полезно тегло на товара от 13 500 килограма.

    От летището във Варна транспортният „Спартан“ излетя с  трима човека медицински персонал и едно бебе с общо тегло от около…200 килограма.

    Вероятно по времето, в което огромният десантен самолет е рулирал по пистата за излитане Георги Гвоздейков - шеф на държавното дружество "България хели мед сървиз", специално създадено за закупуването на медицински хеликоптери, обяви че процедурата по тяхното придобиване се отлага (пак) във времето. Причината е до болка позната за запознатите с лабиринтите на процедурата при обществените поръчки. Обжалване. Безумното (без преувеличение) във случая е не толкова, че фирмата, която е подала жалбата няма нищо общо с този сектор на така специфични услуги, няма осигурени служители, не извършва подобна дейност и не изглежда да има каквито и да било интереси в медицинската авиопомощ.

    Безумното е, че Комисията за защита на конкуренцията разглежда и взема положително отношение по жалба, която е подадена…два дни след крайния срок за обжалване.

    Качвали ли сте се на самолет две минути, след като той вече е отлепил от пистата?

    Хващали ли сте влак две минути, след като той се е отдалечил от перона на гарата?

    Два дни!!!

    Ясно е, че жалбата умишлено и съзнателно саботира закупуването на медицински хеликоптери, отлагайки това неясно кога напред във времето.

    Неясно е защо държавен регулаторен орган съдейства в този саботаж.

    Едновременността на спасителния полет на „Спартан“-а и процедурното забатачване при закупуването на медицински хеликоптери става с любезното съдействие на държавните чиновници с партийни назначения в КЗК.

    А настоящият състав на КЗК беше избран от парламента, по време на кабинета “Борисов 2”.

    Председателят на комисията е Юлия Ненкова. Тя е майка на депутата от ГЕРБ и в настоящото народно събрание Александър Ненков. Самата Ненкова пък била зам.-кмет на София по времето, когато премиерът Бойко Борисов е столичен кмет.

    В комисията е и предложеният за неин член от СДС Красимир Витанов, който по времето на кабинета “Орешарски” е председател на надзорния съвет на "Булгартрансгаз".

    Един от общо седемте членове на КЗК - Красимир Зафиров, е предложение от партията на Христо Ковачки "Лидер", по-късно преименувана на "Български демократичен център".

    Откъм БСП пък идва дългогодишният кадър на левицата (че и на БКП до 1989 г.), Анна Янева, която е с опит като заместник-министър в правителствата “Станишев” и “Орешарски”.

    Любопитно е каква аргументация относно даването на ход на жалба, подадена с двудневно закъснение ще предложи и познатия с деветгодишния си опит като конституционен съдия проф. д-р Пламен Киров.

    Човешкия живот няма цена. Още повече живот, който току що е видял светлината на този така объркан свят. Полетът на „Спартан“-а бе спасителен и не за цената на спасението иде реч тук.

    Пред очите ми завинаги ще остане онзи тежък като танк руски трактор в зимния ден със закачения и лек като перце гюм за мляко. Като отговор на въпроса, на който дори са посветени научни изследвания.

    Защо някои нации се провалят? Защо някои нации са богати, а други бедни?

Какво ще ни дадеш, Историо...

 

Едва ли някой днес си дава напълно сметка, че всекидневната история на нашите последни десетилетия е вече написана.

    Лекарство срещу инфантилната и убийствена българска амнезия за вчерашния погубен и проспан ден.

    Повече от 2 500 страници и седем тома - смях до сълзи и смях през сълзи.

    И усещането, че четеш едновременно есетата на Мишел дьо Монтен и "Паноптикум на еснафи, бюрократи и други вкаменелости" на Ярослав Хашек.

    Излезе (постмортем) седмият том от поредицата "Из делниците на един луд" на д-р Тони Филипов.

    На днешната дата (31 януари) преди две години (2021) той внезапно отпътува към Елисейските полета.

   Щастлив съм, че живота ме срещна с него. Един истински голям и почтен журналист и университетски преподавател.

    П.С. Докато пишех това, сайтът Редута помести текст на Доктора, написан в далечната 1988 г. (една година преди възможността да се пише по подобен начин) - "Размисли за трагедията на българското село". Нещо ме стисна за гърлото - четях и чувах думи на баща ми от далечни разговори назад в годините. Нищо случайно...  

Когато Расмус, Илия и Ангел махнат с крилца

 

Публикавано в www.reduta.bg    

Не, не са ангели! Повече приличат на пеперудката от ефекта на Едуард Лоренц и разказа „Гръмна гръм“ на Рей Бредбъри. Онази пеперуда, дето предизвиква утре торнадо в другия край на света, когато безгрижно и леко помаха с крила тук и сега.

    Просто е поразително какви физически и метафизически поразии може да направи една персона, която биографично можем да свържем със следствията от италианската поговорка „Майката на глупаците все е бременна“.

    Например, взема под мишница Расмус (датско шведски десен екстремист с фамилия Палудан за новините)  Корана и с дебилна доволна усмивка го изгаря пред Турското посолство в Стокхолм.

    Усилие – никакво. Кой не е разпалвал огън на двора?!

    Следствие  - с размерите на геополитическа катастрофа. Турция спира преговорите и пътя на Швеция към НАТО в, и без това, заплетената като Гордиев възел международна криза, настъпила след руската агресия в Украйна.

    Или пък, влиза в ресторанта Илия (за новините с фамилия Спасески) и забива един в главата на кротко похапващия си  Християн (с фамилия Пендиков за новините). После с още двама като него добива (добре, че изписвам тази дума без едно допълнително „у“) вече на улицата за десерт и до безсъзнание неслучилия на място, време, че и държава Християн.

    Усилие – никакво. Кой не се е бил и не е бил бит след тур по нощните заведения на Балканите?!

    Следствие – с размерите на геополитическа катастрофа. България удря (за кой ли път) спирачки по пътя на Северна Македония към ЕС в, и без това, заплетените като Гордиев възел взаимоотношения на Балканите.

    И още, грабва микрофона Ангел (за новините с фамилия Джамбазки) и насред Скопие на висок глас определя законно управляващите Северна Македония като „престъпни кръгове“

    Следствие – на първо място то е усетено физически от Християн в скопския ресторант, а за следствието пък от това болезнено събитие вече стана дума.

    Чудите се защо светът я докара дотук ли? Проста работа. Проста като редактор на новини в съвременна телевизия, радио, вестник.

    Умберто Еко беше написал, че отклоненията в поведението се окуражават от факта, че медиите говорят за тях. Историята помни как след като през 1774 г. се появил романът на Гьоте „Страданията на младия Вертер“ по немските земи преминала вълна от самоубийства. Млади читатели приключвали с живота си по примера на депресирания младеж Вертер от последните страници на книгата.

    Какъв смъртоносен ефект, но последвал (все пак) творческите усилия на гениален автор в историята на световната литература.

    Днес не са необходими нито творчество, нито усилия. Смъртоносните и пагубни ефекти най-често тръгват от набързо и некачествено заснет клип в социалната мрежа. Например, в клипа група тийнейджъри с възторг и ентусиазъм пребиват от бой нещастен връстник. Час по-късно лишен от идеи и мисъл в главата редактор на новини в голяма телевизия вкарва клипа в новинарската емисия, а после в студиото сядат и експертите по темата „бой в училищния двор“. Дни по-късно жадни за бърза слава, телевизионно признание и лайкове в мрежата други тийнейджъри повтарят упражнението в друг училищен двор.

    Но да се върнем към героите с малки имена, предизвикващи геополитически поразии от началото на тези редове. За логиката на събитията, последвали техните действия Оскар Уайлд пише краткото: „Чувствата на човек се възбуждат по-бързо, отколкото се възбужда неговия интелект.“

    В съвременния глобален свят на снимки, селфита, образи и видео има много място (и малко време) единствено и само за чувства и емоции. Силни чувства и силни емоции – и все по-често смъртоносни. И никакъв интелект…

    Съвременният глобален свят на взаимосвързани факти и събития става все по-зависим от трудни за контролиране, лесни за изпълнение и опустошителни като следствия провокации.

    И много често при тях, както при привидно случайната и артистична проява  „с помахването с крила на пеперудите“ Расмус, Илия и Ангел, има скрит интерес на невидим за зрителите режисьор и майстор по завихрянето на унищожително и смъртоносно торнадо.

    В случая - скрит зад високите стени на Кремъл.

    Илюстрация: Пеперуда „Мъртвешка глава“, наречена така поради окраската върху гърба, напомняща човешки череп.

Опитвай - и храната, и живота!

 

    Преди празничните трапези малко "подправки" от Мишел дьо Монтен. Последното му есе "За опита":

- Съгласен съм с Епикур, който казва, че не е толкова важно какво ядеш, колкото с кого ще го ядеш.

- Сенека пише, че в Рим е имало хора, които са обучавали по дъвчене - както се учи на вървене.

- Алкивиад не допускал край масата музика, за да не нарушава сладостта на беседите му, той според Платон се обосновавал, че обичаят да се канят край масите певци и инструменталисти е въведен от онези, които нямат способност да говорят добре и да водят приятни разговори.

И като последно, но първо по важност:

ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ СВОБОДАТА ПРЕДСТАВЛЯВА ДОБРЕ РЕГУЛИРАНИЯ СТОМАХ :)))) - пак Сенека.

Светли и свободни празници!!!

Илюстрация: Натюрморт от Claesz, Pieter (1597-1660) / Клаес, Питер

Кръвта вода не става!

        

        На пети септември 1916 година в сраженията на Първата световна война, при атаката и овладяването на Тутраканската крепост безследно изчезва редник Божан Миленков Петров, от 10 рота на 31-ви пехотен варненски полк.

    Според очевидци той "изчезва" в директно артилерийско попадение при българската атаката към крепостта.

              Само няколко дни преди това той е пуснат в кратък отпуск за ден-два до село Шишковица (Омуртаг), за да види за малко новороденото си дете Христо.

    Божан Миленков Петров е пра-пра-дядо на изключения на 9. 12. 2022 г.) от парламентарната група на БСП депутат Явор Божанков. Фамилията Божанкови е наследена от личното му име.

    Сигурен съм, че ако днес Божан Петров би могъл да види за малко своя пра-пра внук, той би се гордял с него...

     На снимката: Името на Божан Петров, изписано върху паметна плоча в "Алеята на славата" във Военното гробище до с. Шуменци, община Тутракан.

        П.С. Имах честта и житейския шанс да познавам отблизо лелята на Явор (първи братовчед на дядо му Божанко). Ядрен физик, защитил докторантура по теория на плазмата в университета в Харков (Украйна). След катастрофата с ядрения реактор в Чернобил подаде молба да бъде изпратена като доброволец на смъртоносното място. Ако бе жива сега, сърцето и би било разбито от войната в Украйна.

        Докато слушах речта на Явор Божанков от трибуната на Народното събрание, си мислех, че кръвта вода не става и леля му доц. д-р Йорданка Христова Божанкова (по мъж Пенева) също би била горда с него.