сряда, 8 юни 2022 г.

Образователна суматоха с много араламбене и малко хазарт


Изображение от гръцка ваза, на което двама войни (вдясно Аякс Теламонид) играят на зарове в почивката между две нападения срещу Троя...

Преди 2400 години Сократ казал, че в основата на всяка образованост и образование е прегледът на думите. Сетих се за това, след като зърнах в официалните самопризнания на МОН след резултатите от външното оценяване, че само един от десет четвъртокласника у нас вече знае какво означава думата „пожарникар“. То, както е тръгнало скоро десет от десет българи няма да знаят какво означава и какво точно е явлението „министър-председател“, ама нейсе. Проблемът при припокриването на понятията и значенията на думите означава само едно – обществото (тоест, целокупният народ) се мотае като „патки в мъгла“ по думите на българският възрожденец и духовник Неофит Бозвели.


Езиковедите ще ви кажат, че всеки език донякъде напомня чакалнята на голяма гара – едни думи си заминават, други пристигат и остават. Малко, обаче, ме тревожи фактът, че от чакалнята на българския език си заминава думата „пожарникар“. Щото, ако след нея заминат и думите „земеделец“, „инженер“, „водопроводчик“, „електротехник“ ще си припомним набързо библейската притча за седемте мършави крави, които изяли седемте тлъсти крави. А и набързо ще променим системата на българските паремии (пословици и поговорки) с въвеждането на иновативната: „Инфлуенсър къща не храни!“


Онзи ден си говорим с един непознат господин край морето, докато чакаме сафрида да прояви електорална активност. И той обяснява, че много си харесва професията: „Чистичко, спокойно, климатикът си работи, компютърът си мърка нещо, през прозореца се ширнала една зеленина и природа!“ После добави, че и заплатата си я бива… Сега, нали, нетърпеливо ще запитате къде дават така и това, нали! Тракторист се оказа човекът, тракторист и комбайнер и механизатор…


(Да знаете, хората които отговарят за професионалната ориентация на младите, нищо не знаят за професиите на бъдещето. Защото според проучванията с най голяма перспектива се оказват фермерите и погребалните агенти…)


Та, човекът доволен и професионално ориентиран, а ние тъгуваме за умрялото българско село. Даже наскоро гледах един арт-пърформанс-дигитален-визуален и прочие проект със снимки на празни къщи от празни села. Тъжно, да…


Ама, както е рекъл един философ на национализма, за селото и старите традиции най-много страдат и тъгуват отскорошни интелигенти и граждани! Ето, Ангел Джамбазки даже в Брюксел отиде да тъгува. Нищо чудно скоро да напише като единия брат Миладинов „Тъга за юг“: „Дайте ми криля я да си метнам / и в наши стърни да си прелетнам./ На наши места я да си ндам, / да видам Охрид, Струга да видам.“


Какъв съм провокатор?! Покрай тъгата за българското село, пляснах се в „македонската“ тема и аз! Между другото, по съвета на Сократ, да припомним (пак), че в основата на думата „провокация“ е латинския корен „vocо“, което ще рече „повикване“. Как тогава да не се сетиш за поговорката: „Каквото повикало, такова се обадило!“ Защото българо-македонските отношения в последните години са изцяло под знака на тази народна мъдрост. Мъдрост ли?!


Ето и сега! Херостратът от Битоля Ламбе Алабаковски, дека го подпали „мирниот однос“. Само да погледнем името на момчето и работата става от ясна по-ясна. Щото, „алабак“ (alabak) си е баш албанско слово (дума) и означава (вижте само!) модерен, но неучтив и невъзпитан човек. Е, няма да се заяждаме с албанската тема в бъдещето на западните ни съседи. Но все пак да запомним албанския произход на фамилията на ватрения (огнения) македонски патриот. Покрай номинативната семантична неучтивост във фамилията на Ламбе, само да добавим незабравимото изречение на Йордан Радичков от незабравимата „Суматоха“: „Араламбене му е майката!“ Това е! Българо-македонските взаимоотношения (односи) си остават една голяма суматоха, в която основна роля имат персонажи като Ламбе…


Но преди да оставим Ламбе на мира осем дни в „темната, майко, зандана“, да припомним, че още един музикант по душа и сърце влезе в централните новини. И проблемът в началото бе отново езиков. Средният пръст, показан от народния представител Христо Петров към част от неговите колеги е често срещана у нас и по света практика на невербална комуникация. Именно, поради тази причина тя не се нуждае от допълнително обяснение – всеки разбира и всеки се сеща. Нейната употреба, обаче, предизвика така наречената „интертекстуална интерференция“ – абе, с думи прости, всеки реши да се изкаже някак и да напише нещо по повод средния пръст, та и аз…


Но преди това, пак по съвета на Сократ, да погледнем произхода на понятието „хазарт“. Свързваме го с арабската „Al zahr“, което пък директно ни отправя към малкото търкалящо се кубче с точици – „зар“.


Няма да скрия, че по моя скромна преценка присъствието на Ицо Хазарта е едно най-хубавите неща, които са се случвали напоследък в опушената и запарена одая на днешната българската политика. Поради една единствена причина – той е непоносим дразнител. Няма нищо по мъчително, дразнещо, вбесяващо нещо от това да виждаш на метър от теб човек, който с думите, публичните жестове и поведението си да казва: „Ти не можеш да си като мен!“ И да го прави с ужасяващо опонента спокойствие и самоконтрол. С една незабележима усмивка.


Да дариш заплатата си – не можеш! Да разговаряш лесно с трудните деца на България като обикновен човек – не можеш! Да правиш жестове – не можеш! Да не влизаш в схеми – не можеш!


За традиционния депутат, появяващата се по коридорите на парламента фигура на Ицо Хазарта е като онзи появил се на стената загадъчен надпис: „Мене, текел, фарес!“, предричащ края и превземането на Вавилон.


Зарът се търкаля по масата…

Текстът е публикуван в www.reduta.bg

понеделник, 30 май 2022 г.

И ще положа крайъгълния камък на храма на....


    Преди 12 години на базата на цитати от трагедията "Агамемнон" на Есхил (съдържащи информация за разположения на небесни съзвездия и метеорологически явления) лансирах хипотезата, че превземането на Троя е станало през втората половина на септември и около 4.30 сутринта.

    Имам радостта да съобщя, че научен екип на "Преславска книжовна школа" при Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", с ръководител проф. д-р Веселин Панайотов, благодарение на иновативен археоастрономически и фотограметричен подход за изследване, датира началото на строежа на Кръглата църква от средновековния Преслав. Изследването разкрива и кой е светецът, на когото е посветен храмът.

    Интердисциплинарният екип включва медиевисти, физици, астрономи и др. В основата на всичко е фотограметрично заснемане на Кръглата църква, което с изключителна точност констатира географската ориентация на храма.

    На базата на тази ориентация се предполага се, че строежът е започнал на 26 септември 893 г. от н. е., а светецът патрон на храма е св. апостол Йоан Богослов.

    Кооперацията на история, антична литература, астрономия, физика и химия дава уникални възможности за научни изследвания.

    Горд съм със своите колеги!
 
Повече подробности тук https://bit.ly/3xhd1er

четвъртък, 5 май 2022 г.

Уникалното предимство на Кападокия


 

И не, няма да описвам красотите на Турция и Кападокия! Ще кажа само, че наблюдавах отблизо и участвах в сложна логистична операция по събирането на над 2500 човека на групи от по 12 в тъмния час 3.30 след полунощ. Откарването им до разпределителен център с безукорна точност. Бърза обработка и отново транспорт до тъмно поле, в което групи от 24 (като десантен взвод) за броени минути се качват на летателни апарати. Сработени до съвършенство екипи от по 6 човека подготвят излитането. В сумрака на настъпващия ден около 120 (?!?!) въздушни балона тръгват тихо нагоре в синхрон, напомнящ десанта в Нормандия. С точност до минути, с точност до броени метри отстояние. 

С неописуема точност и синхрон.

2500 глави на хора от цялото земно кълбо гледат надолу - туристически клъстер от услуги - ранни фотосесии на девойки с класически тоалети, кабрио ретро автомобили, ездачи на коне, туристически групи от хиляди хора, дошли за зрелището, снимащи и махащи с ръце.

С изгрева на слънцето над Кападокия към местната туристическа индустрия излитат... минимум 500 000 евро. На ден.

Смея се на глас. Мисля си за младото момче в хотела, което всяка сутрин сервира на бегом. Да! Тича! И ми иде да ревна на глас. За българския туризъм, министрите му, хотелиерите му, синдикатите му. И облите умни глави от телевизионните студия.

И се заричам да намеря името на човека с идеята за кападокийските балони...

сряда, 20 април 2022 г.

Мисля, че добре се получи...

 




Едно предаване в чест на 300 години от рождението на Паисий и 260 години от създаването на "История славянобългарска".

В дискусията участват проф. Вера Бонева от УНИБИТ, доц. д.р Юрий Проданов от Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" и гл.ас. д-р Димитър Пеев от СУ "Св. Климент Охридски".

петък, 15 април 2022 г.

ДреБни езици и култури

 


„Но де са те? Къде ще дирим бледите

следи на туй далечно престъпление“

„Едип цар“ – Софокъл


Публикувано в www.reduta.bg 

    Като гледам как се развиват държавните дела у нас, ставам все по-голям и все по-голям оптимист. Така де, нали знаете онзи виц?! Песимистът тъжно подсмърчал: „От това по-лошо не може да стане!“ Оптимистът бодро го насърчавал: „Може, приятелю, може!“.

    Неслучилото се предложение на Тошко Йорданов от ИТН (има такава абревиатура), който предложи Мартин Карбовски за член на СЕМ (и такава абревиатура има) трая ден до пладне. Бързият отказ на Карбовски от номинацията, обаче може да накара всеки човек, запазил малко здрав разсъдък в главата си, да усети ледени тръпки в гърба. Все още не мога да допусна напълно, че дневният ред на европейска държава се пише като сценарий за вечерно шоу в кабеларка.

    Как се пише такъв сценарий ли?! Основно правило. Не знаеш какво ще пишеш, защото не знаеш какво ще се случи. И се оглеждаш и ослушваш нещо да се случи. Колкото по-така, толкова по-добре. Чакаш някой да направи нещо, да сбърка, да сгафи, да оплеска, да се спъне, да падне. И пишеш. И вечерта: „Ха-ха-ха! Хо-хо-хо!“ Житейски хоризонт – 24 часа…

    Разбирате ли шизофреничната ситуация, в която сценаристът неочаквано се е оказал в позицията на онзи, когото е бръснал без сапунисване всяка вечер?!   

    Като гледам поведението на хората от абревиатурата ИТН в парламента и около него, се сещам за една история, разказана от Бернхард Гжимек в прочутата му книга „Серенгети не трябва да загине“ (За по-младите, Серенгети не е герой от анимационен филм на „Пиксар“, а национален природен парк в Танзания). Та, немецът Гжимек обяснява, че постоянното раздразнение и нападателност на носорозите в Африка се обяснявали с перманентния им проблем с констипацията. Така, де – постоянен запек! И като видят двукрако – хукват да го гонят и бодат с нос.

    Да не се разсейваме сега! В почивките между две бодвания на коалиционните си приятели Тошко се сети, че не е боцвал от известно време и СЕМ.

    Тази история с неслучилото се предложение на абревиатурата ИТН показва колко мощна е родната образователна система и какви културни и поведенчески архетипи е способна да възражда отново и отново. Ще се окаже, че „Индже“-то на нашия дълбок сърцевед (виж „Опасен чар“)  Йордан Йовков е дълбоката причина за необяснимите на пръв поглед кариери в националната ни политика. Ето, дълбоката вяра в моралното осъзнаване, пречистване и преминаването към страната на доброто и светлото, ни обдари с министър-председател в продължение на декада и кусур време.

    Така и сега. Да дадеш на изполица медийния сектор като аянлък (това е термин от „кърджалийското време“, който няма време да обясняваме тук) на абревиатурата ИТН е като да пуснеш 40 сценаристи в обществената пещера на Аладин. И после да се чудиш къде е обществената посуда и общественото обзавеждане.

    Като стана дума за дълбоки причини за медийните и политически турбуленции у нас в последно време, май вече имам логично обяснение. Какво е общото между „притчата во язицах“ Петър Волгин, медийния Фродо и задругата на кръга около телевизия „7/8“?! Да, завършили са митичната софийска абревиатура НГДЕК, където древните езици и култури би трябвало да бъдат основен образователен фундамент. Не зная доколко това се случва и случва ли се въобще, но има един безспорен факт. В последно време тройният трансфер „НГДЕК – медии – политика“ е на път да докара и медии и политика у нас до състояние, описвано често от Любен Дилов-син така: „В наше село си нямаме луд, та всички се редуваме!“

    Стигнахме и до древния език и култура, обясняваща мотото на написаното дотук. За историята на Едип цар, който убил баща си Лай и направил и други непростими работи.

    Във видеообръщението си, отказващо номинцията за член на СЕМ, Мартин Карбовски започва с думите: „Скъпи на съцето ми…“. Е, точно така започва от много време преобладаващата част от обществената и лична кореспонденция на…Любен Дилов-син. Многозначително. Много от политическите и медийни герои на написаното дотук са се изтърсили неочаквано и за себе си в общественото ни пространство от ръкава на шинела, ушит от Любен Дилов-син. (По популярния израз за поколение руски писатели:  „Всички сме произлезли от „Шинела“ на Гогол“).

    Точно както и абревиатурата ИТН в зенита на своята слава на 12. 08. 2021 г. чрез устата на сценариста Ивайло Вълчев обяви от трибуната на Народното събрание: „Ние не сме проблемът – ние сме решението!“, без да се усети, че цитира едно към едно партиен лозунг на оглавявания от Дилов „Гергьовден“.

    Което и обяснява неистовата на моменти ненавист на Тошко към Любен. Не знам докъде ще докара носителите от абревиатурата ИТН този „Едипов комплекс“, но както започнахме, така и да завършим: „Едип цар зърнал как Сизиф бута голям камък по нагорнището и рекъл: „Сизифе, зарежи тази безсмислена работа!“ Пък онзи задъхан му отвърнал: „Абе, я си….майката!“

    Такива ми ти работи – дребни езици, дребни култури!

събота, 2 април 2022 г.

Тогава, когато...



 


Музиката на Хенри Пърсел открих напълно случайно. Даже вече не помня как. Някъде назад във времето, когато започнах да озвучавам работата си в синьосивите часове на утрото с музика, идваща от миналото. Колкото по в миналото, толкова по-добре. Обясних си странното привличане към Пърсел с необичайно съвпадение – в рождената му дата точно триста години преди първата ми среща с белия свят.

Спомням си и още едно ранно увлечение – италианският сериал „Енеида“ с Джулио Броджи в ролята на оцелелия от Троя войн – основател на Рим. Епосът на Вергилий ще вдъхнови Хенри Пърсел в написването на операта „Дидона и Еней“. Спомен за онази трагическа среща между двамата, родила предчувствието за Пуническите войни. Сблъсък в който наследниците на жената (Картаген) и мъжа (Рим) ще изясняват грехове на предците от миналото.

Точно, наистина точно, преди година пък Софийската опера реализира симфоничен вариант на „Дидона и Еней“ под палката на маестро Славил Димитров (дирижирал и Шуменския симфоничен оркестър в едни по-добри за музикантите му времена).

И току що проверих – в навечерието на голямата епидемия през 2019 г. си е отишъл и Джулио Броджи.

Какъв подходящ повод за музиката на Хенри Пърсел - "Рондо" от "Абделазар"


сряда, 23 март 2022 г.

Zаразно Zло


Текстът е публикуван в www.reduta.bg и www.offnews.bg

Снимката има илюстративен характер


В сивата неясна светлина на онези минути, когато денят сменя нощта се взирам напрегнато в тавана на стаята. Внезапно в главата ми се оформя извод – онзи, важният, със стойността на откровение.

Вече съм напълно убеден, че сценарият на предстоящото и очакващото ни е написан от бездарен писател с изчерпана от времето фантазия. Той разчита на все по изтляващата човешка памет. Разлиства стари вестници и списания, забравени учебници по история. С професионално отегчение търси там сюжети за следващата серия на глобалния ситком „Ден подир ден“.

Някъде далеч назад във времето е съдбоносната ми среща с книгата „Тъжни тропици“ на Клод Леви Строс. Съзнанието ми машинално отчита, че тя се появява на бял свят 1955 г. – две години след смъртта на Сталин. Между двата факта няма абсолютно никаква връзка. Или пък…?!

От Клод Леви Строс и школата на структуралната антропология осъзнавам, че за да разберем сложните и невидими механизми в развитието на човешките общества трябва да се върнем назад във времето. Ама толкова назад, че на практика да излезем от него. Не като археолози. Археолозите наподобяват следователи, които са опитват да възстановят случила се някога история, събирайки недостатъчен брой предмети за цялостен разказ. И често се превръщат в разказвачи на фантастични измислици.

Връщането назад с „метода“ на Клод Леви Строс ще ни накара да намерим диви племена, останали откъснати от развитието на съвременната цивилизация – в джунглите на Амазонка или на централна Африка. И там, в опростения всекидневен живот на отклонилата се на хилядолетия от нас човешка общност, внезапно ще разберем истината за себе си. За нас, съвременните диваци, прекланящи се пред силата на Вожда на племето, играейки в кръг около страховитата МУ статуя, припявайки песни в прославата МУ. Ще разберем още , че след Вожда най-важен е  Магьосникът-Шаман. Той измисля текстовете на песните за Него и знае загадъчните тайни на произхода МУ. А понякога излиза от колибата си и с драматичен глас съобщава волята МУ, внушена от завета на предците – съседното племе е замислило нашата гибел. Да го изпреварим, смели мъже на племето! ТОЙ ще ни поведе. След което поиграваме около огъня на победата и тръгваме, нарамили копия и секири…

От историческата школа на структуралната антропология научих две неща. Първото е, да не храня излишен оптимизъм и възвишени очаквания по отношение на човешкия род. Второто и по-важно – ако искаш да разбереш исторически процес или явление – опростявай. Премахни тефлоновото покритие на цивилизацията, излишната декорация на множеството факти и обстоятелства. Остави тези сложни и неясни за множеството от хората обяснения на модерните политолози, социолози, глобални анализатори.

Войната в Украйна ли?! Нещата, всъщност са толкова прости. Всичко може да бъде обяснено с няколко думи и една обикновена човешка история.

Всички вече знаят за странния случай на Борис Романченко. Този 96 годишен мъж е истинско чудо, след като преминава през четири от кръговете на Ада – нацистките концентрационни лагери в Бухенвалд, Пенемюнде, Дора-Мителбау и Берген-Белзен. И оцелява – остава жив.

До вчера, когато загива от снаряд в жилищния си блок в обстрелвания от руските войски украински град Харков. Кратко и ясно!

Точно тогава разбрах колко са прави, колко истина, колко оголено откровение и самопризнание има в посланието на Русия от последните дни: „Ние не започнахме войната – ние я довършваме!“

Светът, хората трябва да осъзнаят, че Втората световна война приключи едва вчера със смъртта на Борис Романченко. Смъртта от нейните бойни полета и концентрационни лагери, най-сетне го настигна и сложи своя „Z“ върху неочаквано дългия му житейски път.

Войната, която започна, след като Хитлер и Сталин едновременно навлязоха в Полша от Изток и Запад и я изтриха от картата на света.

Големият въпрос сега е какво ще направи и как ще продължи Русия, след като най-сетне напълно приключи с Втората световна война, успявайки да ликвидира Борис Романченко…


П.С. Все повече оставам безмълвен пред всепомитащата глупост на съвременните професионални комуникатори, PR-стратези, идеолози и т.н. Не знам коя гениална руска глава измисли страната, която насила наложи кирилицата дори в Монголия, да избере латинското „Z“ в похода си за „денацификация“ на Украйна и го изписа върху танковете си!

Направете малък графичен експеримент. Вземете едно „Z“ и леко придърпайте двете хоризонтални черти, докато вертикалната се изправи напълно. Вземете още едно „Z“ (има достатъчно, защото руснаците ги пишат наляво и надясно) и направете същото. После го завъртете на 90 градуса, след което го наложете върху първото. 

Честито ви, Zаразно Zло от Втората световна война!