На нашата улица и в училище всички момчета бяха или за
Левски или ЦСКА. Без мен. Възрастен счетоводител с бяла коса, колега на майка
ми, лесно ме убеди, че Локомотив София е моят отбор. Не ми трябваше много –
скучно ми беше да бъда като всички останали. Освен това още тогава бях наясно с
едно. Не харесвам силните. Не само във футбола. Банални са ми някак си.
Победите им са очаквани – също като менютата в заведенията за бърза храна.
Виж Локомотив – това бе нещо различно. Като влакче на
ужасите – нагоре и надолу. Падаш от слабаци, но пък мачовете с Левски и ЦСКА
бяха нещо велико. След загубите бях горд. След победите – бях снизходителен към
загубилите. Привържениците на другия отбор в махалата или училище ме потупваха
по гърба все едно лично бях отбелязал головете във вратата на загубилия гранд.
Когато Никола Котков – русият красавец с убийствения ляв
крак премина в Левски страдах безутешно. Все едно ме бяха оставили сам на
улицата в чужд град. Още повече, че и аз ритах с левия…
Както и да е. Човек прави своите избори в оня момент, който
Жан Пол Сартър нарича „миг на лудост“, защото изборът също е игра. А всички „игри“
на възрастните са неясен спомен от детството. Дори и изборите, отпреди няколко
дни.
Не знам защо силата на силните на деня ми напомня за онзи
виц, който преди четиридесет години ми разказа остроумен литовец: Попитали
радио „Ереван“ – „Извинете, как можем спокойно да съжителстваме с много силен,
груб и ужасно глупав съсед?“, а от радиото отговорили лаконично: „Питайте
Финландия!“.
Точно този горчив геополитически анекдот си спомням като
гледам кръглата голяма като на Голиат глава, запълнила екраните на телевизионните ни приемници в
изборната нощ. И си цитирам наум онова изречение на Джереми
Паксман от „Политическото животно“: „Всичко свършва по един и същи начин.
Изненада и сълзи…“. Да, това е онзи неминуемо щастлив ден от детството ми,
когато силните гледаха изненадани в краката си след последния съдийски сигнал.
В тези местни избори помагах на приятел. Бяхме малко срещу много,
но играхме. Двама общински съветници. Две отлични оценки. 66. Само
трудните победи имат значение.