Завръщане!

Всяка страница след завръщането си заслужава.

Особено от 68-ма до 74-та :)

Is this advertising or Isthislove?!

Когато за пореден път чуя в национален ефир Фики Стораро да вие в ритъма на протяжен ориенталски макам: "Сега е момента за апартамента!", си мисля - как стана така, че родните рекламисти я докараха до панаирджийските провиквания от пределектронната ера: "Хайде мента, сега е момента!".

Явно в копирайтинга и слоганотворчеството :) трайно е навлязло поколението, възприело висините на поетическото изкуство от текстописците на турбофолка.

Все по-често чувам, дори и сериозни, марки да се рекламират с нещо от рода: "Хапче чудно ти вземи / облекчение усети / и щастлив ще бъдеш ти" Ти-ти-рити-тън-мън-дзън!

А е било време (някога), когато вечната и свята Елисавета Багряна също го е правила - реклама за пудра "Идеал". Че и преди двайсетина години и Георги Господинов с прословутото "Нашите пасти са вашите страсти!".

Няма нищо страшно, де! Защото прозрението: "За простите българи, просто написах." е не на друг, а на Паисий Хилендарски...

Каквито българите, такива и рекламите!

С което отчитам, че таргетирането при Стораро е изключително точно...

Синусоидата на успеха, като кардиограма на влюбеното сърце

Човешкият фактор в кариерното развитие.

Кривата в развитието и мястото в ренкинга на АТР при Григор Димитров следват твърдо синусоидата на сърдечните му връзки. Влюбване - нагоре! Всекидневна близост - застой. Раздяла - надолу.

Две титли през 2014, а победата в Куинс е пред Мария Шарапова на трибуните....После надолу след раздялата в 2015 г.

През 2017 г. с Никол Шерцингер - титла в Бризбън, паметния полуфинал с Надал на Аусопън, и победата в Мастърса, изкачила го до 3-то място... После - застой и надолу. Раздяла през 2019 г.

Началото на 2021 г. на Аусопън - убедителна победа над Марин Чилич в първия кръг пред очите на новото влюбване - Лолита.

Нагоре?

Обичам да гледам играта на влюбения Григор - нещо като "Влюбения Шекспир" :) е

Qui memor accepti per medicus et conscientia*

Отиде си един от големите български журналисти и публицисти - Стойко Тонев (д-р Тони Филипов). Преди малко проверих, че първото ми писмо до него е от 27.02.2011 г., а последното от 15.01.2021 г., когато говорихме за последно...

За мен беше чест, че точно десет години бях част от Редута на българската журналистика.

Благодаря ти, докторе! Стойко...

* В памет на доктора на съвестта

История за копирайтъри, криейтив консултанти и други подобни

Град край морето. Някъде из центъра. Аз - участник във филмов фестивал в неангажирана разходка. На разкривените пана, временно скриващи руини от буржоазно минало, очите ми съзират ето този колаж. Докато се смея и снимам, подсъзнателно се възторгвам на нещо, което отдавна съм открил за себе си. Случайността при раждането на идеите. Играта на съчетания от несъвместими културни пластове и значения. Макароническите намигвания на еклектичната постмодерна какафония.

Един от любимите ми разкази (мисля, задължителен за изучаване в средите на копирайтъри, брандмениджъри, криейтив консултанти и пр.) е "За подходящите заглавия" от любимия ми Карел Чапек. За веселото и абсурдно занимание да измисляш търговски марки. Копирайтърът - късен маркетингов Адам, даващ имена на новопоявяващите се създания. (Бит. 2:20)

Толкова е смешно и весело, че да те обхване страх.

Ето как бих предложил на Катърпилър или на Брок (шведите) да кръстят някой от мощните си модели за разрушаване и разчистване на терени "Атила". Само дето и шведите и американците са много чувствителни на тема историческо насилие и няма смисъл да хабя време.

Иначе, да си представим към тази снимка надписът "Брок - Атила". Уха!