Шедьовърът на средновековното преславско изкуство – иконата
на св. Теодор Стратилат ще бъде реставрирана съобщи Даниела
Чернева специалист в Националния исторически музей. След като експерти определиха
състоянието на керамичната икона като критично започва обновяване на намерените парчета, които ще
се поставят върху алуминиева основа.
И още – в съобщението се казва, че при реставрацията към
иконата в досегашното и състояние ще бъдат прибавено керамични фрагменти, които
са били открити при намирането й, но не са били включени в цялостната
композиция при първоначалното възстановяване на иконата.
По този повод припомням нещо, което написах през 2008
година, публикувано във в. „Новинар”:
В манастира „Свети Пантелеймон” в резервата „Патлейна” край
Велики Преслав преди близо век е открит един от безценните паметници на
българската история и култура – керамичната икона на свети Теодор, която е
уникална в световното изкуство. Нейната собствена история обаче е доста странна
и противоречива. Нещо повече. През 2009 г. се навършват 100 години от
откриването й, а около нея продължават да витаят загадки. Настоящият директор
на Историческия музей в Шумен Георги Майсторски, който преди година бе директор
на музея във Велики Преслав, разказва за неизвестни факти около случая „Свети
Теодор”. Според него иконата на светеца е… недовършена!
Тази история започва
в нощта срещу 6 юли на далечната 971 година. На монасите от манастира „Свети
Пантелеймон” край столицата на Първото българско царство не им е до
наближаващия Великден. Вместо тишината на среднощните бдения в навечерието на
най-големия християнски празник те чуват близките звуци на битка. Византийският
император Йоан Цимисхи настъпва към Велики Преслав. Настъпва, убеден в
закрилящата го звезда на своя покровител – светеца войн Свети Теодор.
Сигурно точно това е
причината от очите на хората за почти хиляда години да изчезне неповторима
икона. Тя е скрита в една от кулите на манастира, в малка южна стая. Иконата
изобразява замисленото лице на войн с ореол на святост около главата. До това
лице са се докосвали ръцете на монасите – майстори на преславското керамично
изкуство. Преминало през огъня на пещите, съчленено от дванадесетсантиметрови
плочки и поставено в дървена рамка, лицето на светеца потъва в забвение. За да
не бъде отнесен в плен в града на градовете Константинопол от императора
предшественик на Василий Българоубиец, монасите скриват българския свети
Теодор. По-късно кулата, а и целият манастир рухват. От тежестта им и от
времето дървената рамка се чупи и изтлява.
Пъзелът на лицето се
разпада…
Свети Теодор
възкръсва за светлината на света десет века по-късно. При разкопки,
организирани от археологическото дружество „Тича” през 1909 г., в покрайнините
на старата българска столица е открит древен манастир. В руините му любителите
археолози намират разпилян керамичен пъзел. Две години са необходими на
откривателя Йордан Господинов, за да сглоби от него човешко лице. Така
уникалното за световното иконографско изкуство изображение на светеца започва
своя нов живот.
С течение на времето
историците ще установят, че в манастира „Свети Пантелеймон”, в който
най-вероятно привършва земния си път Борис I Покръстителя, се създава
неповторимо изкуство. То е резултат от срещата на арабската традиция на
рисуваната керамика и младото българско християнство. В адската жар на пещите
се раждат образи на светци и светици. Според исторически сведения освен иконата
на Свети Теодор е съществувала друга подобна керамична икона – на Богородица.
Тя най-вероятно е отнесена в Константинопол, за да изчезне завинаги.
Сега звучи странно,
но преди да обиколи всички световни музеи и да получи славата на един от
най-значимите паметници на средновизантийското изкуство, иконата на свети
Теодор си стои под… открито небе. Цели 36 години – до 1948 година, тя е сложена
под навеса на археологическите разкопки на манастира край Преслав.
Представете си – едно
чудо на световното изкуство, което днес пътува с охрана и задължителните
застраховки, в продължение на почти половин век е подложено на капризите на
времето. Но странната й съдба продължава. След като най-сетне става част от
музейната експозиция на втората българска столица, през 1968 г. тя е отнесена
от хеликоптер и сериозна охрана на ДС
по спомените на
тогавашния домакин на музея Мария Велкова.
От този момент
иконата ще се върне за кратко в музея във Велики Преслав след демократичните
промени в България. Това става през 1993 г., когато по настояване на кмета на
града Желез Железов тя е предоставена на музея, в чиято инвентарна книга е
записана още от 1911 г. та до днес. Несигурното време на прехода пък води дотам,
че за известно време иконата се съхранява в трезора на Първа частна банка в
Шумен.
През 2000 година
керамичното чудо тръгва за Рим, след което отново остава в музея на
Археологическия институт в София, където е и досега.
Най-любопитната част
от новият живот на свети Теодор изглежда тепърва предстои. Тя може би ще бъде
написана със съдействието на сегашния директор на историческия музей в Шумен -
Георги Майсторски.
Във време, в което
все още е директор на музея във Велики Преслав, той обръща внимание на
любопитна подробност. Керамичните плочки, от които е „сглобена” иконата, са под
инвентарен номер 1540. Под инвентарен номер 1541 пък е записана кутия с цели
керамични плочки и фрагменти от натрошени плочки. Те са намерени на същото
място и по същото време, където възкръсва ликът на свети Теодор. И тук сработва
логиката. Преди почти сто години откривателят на иконата Йордан Господинов е
сглобил пъзела на изображението. Но не докрай. Останали са му доста части.
Запазени са четири цели плочки със страна от 12 сантиметра
– точно с размерите
на плочките от иконата. Върху тях се чете надписът с името на светеца.
По-интересното е, че сред изпочупените фрагменти от кутията има късчета, които
днес могат да допълнят пъзела и на познатото изображение – парче от брадата на
светеца, фрагменти от двете рамена. Според Георги Майсторски в истинските си
размери иконата не е била само глава, а най-вероятно торс. На нея би трябвало
да се виждат двете ръце на свети Теодор. Според иконографската традиция едната
благославяща, а другата, държаща Библията или поддържаща хитона на светеца.
Сега Майсторски твърди: „Аз съм сигурен, че можем да възстановим цялостния
образ. Имаме плочки, които изобщо не са сглобени. Имаме плочки, които доказват,
че иконата е била най-вероятно в дървена рамка. Имаме още доста работа върху
иконата.”
По време на посещение
в лабораториите на музея „Смитсониън” във Вашингтон той запознава колегите си с
казуса "Свети Теодор”. Според тях съвременните технологии могат да
помогнат за донареждането на историческия пъзел. Просто трябва да се направи
една изключително точна снимка на иконата, както и поредица от снимки на
наличните и несглобени фрагменти. След това с компютърна симулация ще започне
виртуална реставрация. Едва в края на този етап би могло да се пристъпи към
отговорната „пластичната операция” на лицето, познато от страниците на
учебниците и световните каталози.
На практика това е
огромно предизвикателство. Не само в научен план. Защото иконата на свети
Теодор вече е известна на световната култура именно в своята недовършеност. Но
така или иначе в кутията от историческия пъзел все още има парчета. А крайната
цел при всеки пъзел е той да бъде нареден…