Какво каза Архиепископът, тhat is the question?

    Аудиторията прихва в смях, разпознавайки на снимката сградата на училището си и първообраза на лектора, застанал пред тях. Той (тоест, аз) пита: "Какви важни подробности можете да посочите на снимката?" След веселите отговори за късите панталонки, прическата и тежката чанта стигаме до същественото - неокосената трева, боклукът по неравната пътека, наклоненият стълб, усещането за занемареност...

    Казвам: "Това е празничен ден - 15-ти септември, моят първи учебен ден преди 21 260 дни (изчислих ги предварително)." И продължавам: "Преди пет минути бях на същото място - красиво, подредено, чисто, с пейки и фитнес уреди, светло в дъждовната привечер."

    И приключвам така: "В историческата драма "Хенри IV" на Шекспир един от героите (Архиепископът) възкликва: "О, хорски ум! И винаги така е: "Сегашните неща са все ужасни, а минало и бъдеще..." Тук правя риторическа пауза, а усмихнатите младежи в хор довършват: "...прекрасни!"

    Толкова за историята, паметта и носталгията по времето преди 10-ти ноември 1989 г....

Революциите са във въздуха! Дишай, не дишай!

    Гледам списанието, облегнато на екрана и си мисля по въпроса: "Къде могат да ни отведат думите, които с доверие сме последвали?!" Всички революции (че и избори) са резултат от движението на милиони, последвали чужди думи.

    Вътре (между кориците на списанието) са пък думите ми за думите на Раковски.

    От днес по рафтовете като изкушение за уютни часове в застудяващата от слънце есен.

    И стана като при Хамлет, отговарящ на въпроса: "Какво четете, господарю?", с краткото: "Думи, думи, думи!" :)