четвъртък, 15 ноември 2018 г.

В студения есенен дъжд



Успоредното  четене на Густав  Льо Бон и на информации за протестите от последните дни напълно съответства на есенния дъжд. Знаеш, че е навременен и полезен, но не ти носи радост.

 Млада майка е седнала на канапето пред областния управител и опивайки се от куража, който я обзема все повече и повече почти му се кара: „Какво направихте вие за народа?!” и пита гневно: „Къде е председателят на обществения съвет?!”. Кротко я поправят, че такъв на този свят не съществува. Има председател на общинския съвет. Няма значение. И той да идва. Ама той няма място в сградата на областна управа. Няма значение. Да идва.

До нея разпознавам студентка, на която убедено и търпеливо сме обяснявали принципа за разделението на властите. Добре, че поне мълчи.

Без изненада осъзнавам, че в този филм съм от онези хора, попаднали в позицията на влязъл в кръчма, където плащащите сметката са бесни на лъжливия кръчмар. И накрая теглят здрав бой на непознатия с изгладените панталон и риза.

Толкова за протестите. Иначе, едно от значенията на „тълпа” в английския може да се реализира през употребата на „press”. Тълкувайте го както искате – и като пресиране в гневното множеството, и като журналистика, и като преса (медии).
По-добре просто препрочетете „Двенадцать” на Александър Блок...