Уточнение: Мога да се закълна, че тази снимка е правена от терасата на нашата къща в Горталово, където всяка вечер преди да заспя, очите ми виждаха точно това. Не знам кой е правил снимката, но я има в интернет. Първата сцена на филма "Възвишение" от 2017 г. е снета на около километър оттук. В пещерата има къща (разбира се с покрив без керемиди). В къщата от пещерата някога в детските ми години живееше момче със странното име Танушко. Приказка отвсякъде!
Автоматичните врати за пореден път се плъзват встрани и в
салона за посрещачи на летището в Букурещ нахлува огромна група от мургави
младежи и девойки. Почти всички са облечени в еднообразни, но шарени спортни
екипи. Преобладават оранжевият и виолетов цвят, а съзнанието ми политнекоректно
констатира: „Пакита!“. Усмихвам се наум, защото разбирам, че пътниците от
самолета, идващ от Лондон най-после са минали пасконтрола…
След малко ги виждам и двете – руси и синеоки. Прегръщам и
целувам по-голямата. По-малката ме гледа скептично. За поздрав удряме дланите
си в сдържаното: „Дай пет!“.
На другата вечер сме вкъщи – отново горещи целувки и
прегръдки, а племенницата ми отново бърчи притеснено нос от възторженото ни
нахлуване в личното и пространство.
…………………..
Майка ми ме води за ръка. За поредна година пристигаме –
очаквани както никога и както винаги. Красивото като филм село има главна
улица. На единият и край е големият и шарен „колониален“ магазин за всякакви стоки.
Това е пещерата на съкровищата, а аз съм Аладин. Пазачът на портата е дядо ми.
По знак на съдбата той е продавач и уредник в къщата на чудесата. Можете ли да
си представите? Магазинът е мой с всичките му бонбони, шоколади, кутии с джобни
ножчета, вафли и какво ли не още. Как така, мой? Ами, дядо ми на кого е дядо?! Мой!
На другия край на улицата е нашата къща. Някога много
отдавна там е била селската кръчма, за което свидетелства високият първи етаж на
сградата и гладкия бетонов под на огромната маза. Той е с лек наклон към
центъра, където има дълбок цилиндричен отвор. Вече са ми обяснили, че това е
направено от съображения за сигурност. Ако се пръсне някоя от огромните бъчви с
вино, то не попива в земята, а се събира по наклона в кръглия като огромна кофа
отвор, откъдето може с кофи да се спаси в здрави съдове. Тънка предвидливост
или как да си правиш сметките не без, а с кръчмаря.
Но сега предстои най-тежкото. Аз трябва да премина цялата
тази улица, а знам какво ме очаква… Държа майка си здраво заръка и леко
надничам зад нея. Вече са я забелязали. И нея и мен. По цялата дължина на
улиците са насядали бабички. Едни такива малки, приведени и усмихнати. Те се
надигат бавно от пейките в празничен шпалир. Започва се! Първо се чува едно
провлачено и възторжено: „Ма, мале-е-е-е! След това поредната бабичка ме награбва
и започва да ме целува. Бърча нос и се опитвам да не се дърпам и да не дишам.
Напредваме бавно, а накрая ме награбва моята лична, синеока и възторжена баба.
А аз вече съм почти мокър. Влизаме вкъщи, а аз сядам на леглото, клатя крака и
си мисля какво ме очаква следващата година.
………………………
Свършвам разказа си. Синеоката ми сестра, синеоката ми
племенница и всички очи около масата са широко усмихнати.
Всъщност, всички вчерашни целувки са усмивка от спомен!
