Древна китайска рецепта срещу коронавирус

Държавата по-добре да бъде малка

населението оредяло

Сложни инструменти

по-добре да не се използват

Хората до края на живота си

далече да не ходят

На лодки и колесници да не се качват

Воините, ако такива има,

по-добре да не воюват

Вместо писмена и сметки

народът по-добре възли да връзва

Добре е, ако храната на всички е вкусна

дрехите – красиви

жилището – удобно

животът – радостен

Хубаво е да гледаш към съседната държава

И да слушаш, как там петли пеят и кучета лаят

А най-добре е на гости никой да не ходи

до края на дните си смъртни

Лао-Цзъ (499 г. пр.н.е.)

Урок по италиански!

Странно и не! Защо от всички европейски държави епидемията си "избра" първо Италия?!

Сигурно, за да си припомним, че в подобни ситуации забравяме всекидневните заблуди, амбиции, нищоправене и суети. Време, в което говорим един през друг.

И намираме време, в което един разказва, а другият мълчи и слуша.

Време да си припомним красивите пейзажи край Флоренция и "Декамерон"...

Вариация по Сартр

Какво му трябва на един Рай да се превърне в Ад - малко повече хора...

Живот без принцип

След поредния ден, в който съм професионално принуден да следя ставащото около мен, се успокоявам (дали!), търсейки съвет от далечен (във времето) приятел.

Преглеждам подчертаното в книга със замислен мъж на корицата. Достолепна брада и тъжни очи. Откривам нещо, отбелязано с молив някъде към края на юни 2012 г.: "Също тъй празни и невъздействени са нашите разговори. Когато от живота ни изчезне задушевното и личното, разговорите ни се израждат в най-обикновен брътвеж. Рядко попадаме на човек, способен да ни каже нещо, което не е прочел във вестника или не е чул от съседа си (...) Колкото повече се проваля вътрешният ни живот, толкова по-настойчиво и отчаяно ходим до пощата. Видите ли някой окаяник да излиза оттам с цял куп писма, възгорд с голямата си кореспонденция, може да сте сигурни, че отдавна няма вести от самия себе си."

И още: "Убеден съм, че навикът да обръщаме внимание на незначителното постепенно осквернява съзнанието ни дотам, че накрая всяка наша мисъл бива белязана от незначителност."

Накрая се замислям, не е ли дошло времето за мой личен "Уолдън"...

Хенри Дейвид Торо в "Живот без принцип" - 1863 г

Франсоа ме изпревари с... 555 години

Балада за добрия съвет

Нещастници, глави без капка ум

невежество е вашата поквара

(дрънчи на раменете празен гюм!),

наивни луди, жертви на кошмара,

да сърбате противната попара

без угризение на съвестта

и тъй да сте подлога на смъртта,

нима срамът е прокълнато семе?

Но вижте как умира младостта

на ближния си ризата да вземе

Грехът е винаги едно наум

и няма мъст в смирената ни вяра,

но към затвора води всеки друм,

щом бяга бузата ти от шамара.

Макар че да убиваш – кой те кара?

Да грабиш – не в това е мъдростта.

А който е погазил съвестта

на младини с едно такова бреме,

ръце ще кърши зарад участта

на ближния си ризата да вземе.

Ласкателство, измама, празен шум,

душа за продан, клетва с изневяра,

отровен цяр или боклук с парфюм

и грях кошмарен като вълк в кошара,

едва ли ще ги издържи кантара…

И тъй – ви казвам: трябва доброта,

да види Бог – сърце тупти в гръдта;

не се ли сетим за това навреме,

и роден брат ще вкараме в беда –

на ближния си ризата да вземе.

Във мир да бъдем. Стига суета.

Искра във младост – огън в старостта

Йерархия? Апостолски на стреме.

Очаква път човека да поеме.

Не бива да допуснем глупостта

да тръгне към небесните врата

на ближния си ризата да вземе

Франсоа Вийон

някъде преди 1463 година

Превод от френски: Васил Сотиров

Из "Голямото завещание", София 1993 г.

Графичен дизайн или... бий Сталин по главата

Една (две) от най-ценните книги в библиотеката ми са двата тома на "Графичната комуникация днес" на Уилям Райън и Тиодор Коновър. Още повече, че графичният дизайн на пресата и вестникарската страница за мен е не само теория, а истинско преживяване от времето на вестниците в епохата на оловото до екрана на лаптопа.

Спомен от края на редакционното дежурство. Коректорката ме гледа усмихната до ушите и казва: "Хлапе, помни! Грешката е винаги в заглавието - вдигаш страницата пред очите си и започваш да сричаш заглавието бавно и отчетливо. И внимавай със снимката! Да ти кажа ли защо уволниха Огнян Спиридонов?!"

Спомних си това вчера, когато пред очите ми попадна текст за цензурата в СССР от времето на най-мрачния период на тоталитарното чудовище - 30-те години на изминалия век. Времето на сталинските смъртоносни репресии. Та, точно по това време служителите на комунистическата цензура получават интересно нареждане. Всяка вестникарска страница да се проверява, поставена срещу силна светлина. Повод за разпореждането е случилото се в брой на вестник "Труд" от 1937 година. В него на една от страниците е поместена снимка на другаря Сталин. На гърба на страницата е публикувано изображението на работник с чук в ръка. При разглеждането на страницата срещу светлина се получава графична композиция, в която работникът енергично налага другаря Сталин с чука по главата.

Както се казва: "Ех, да беше се случило наистина!"

Ето за такъв подход при графичния дизайн на вестникарската страница никога не биха се сетили другарите от далечна Америка Уилям Райън и Тиодор Коновър.

Твърде много време - от и за!

Днес си дадох сметка, че в продължение на няколко години ще отбелязваме столетие от появата на един от фундаменталите текстове в световната философия и културология. "Залезът на Запада" (1917-1922) е потресаващо проникновен. От първата ми среща с него преди много време остава една запомнена завинаги максима: "Всяко същество преживява другото единствено и само по отношение на самото себе си."

И още от днес: "Във всяка наука според целта и материята човек ще разказва себе си. Научният опит е духовно самопознание".

И странно. Само няколко дни след написването на "Малка новогодишна музика" препрочитах следното: "Описателна, възсъздаваща физиогномика е одухотвореното изкуство на портрета. Същинският портрет в смисъла на Рембранд обаче е физиогномика, сиреч история, уловена в един миг."

Ще отделите ли от дните си часове за Освалд Шпенглер и неговите 1400 страници? Един залез време...