Една (две) от най-ценните книги в библиотеката ми са двата тома на "Графичната комуникация днес" на Уилям Райън и Тиодор Коновър. Още повече, че графичният дизайн на пресата и вестникарската страница за мен е не само теория, а истинско преживяване от времето на вестниците в епохата на оловото до екрана на лаптопа.
Спомен от края на редакционното дежурство. Коректорката ме гледа усмихната до ушите и казва: "Хлапе, помни! Грешката е винаги в заглавието - вдигаш страницата пред очите си и започваш да сричаш заглавието бавно и отчетливо. И внимавай със снимката! Да ти кажа ли защо уволниха Огнян Спиридонов?!"
Спомних си това вчера, когато пред очите ми попадна текст за цензурата в СССР от времето на най-мрачния период на тоталитарното чудовище - 30-те години на изминалия век. Времето на сталинските смъртоносни репресии. Та, точно по това време служителите на комунистическата цензура получават интересно нареждане. Всяка вестникарска страница да се проверява, поставена срещу силна светлина. Повод за разпореждането е случилото се в брой на вестник "Труд" от 1937 година. В него на една от страниците е поместена снимка на другаря Сталин. На гърба на страницата е публикувано изображението на работник с чук в ръка. При разглеждането на страницата срещу светлина се получава графична композиция, в която работникът енергично налага другаря Сталин с чука по главата.
Както се казва: "Ех, да беше се случило наистина!"
Ето за такъв подход при графичния дизайн на вестникарската страница никога не биха се сетили другарите от далечна Америка Уилям Райън и Тиодор Коновър.
Няма коментари:
Публикуване на коментар