Днес си дадох сметка, че в продължение на няколко години ще отбелязваме столетие от появата на един от фундаменталите текстове в световната философия и културология. "Залезът на Запада" (1917-1922) е потресаващо проникновен. От първата ми среща с него преди много време остава една запомнена завинаги максима: "Всяко същество преживява другото единствено и само по отношение на самото себе си."
И още от днес: "Във всяка наука според целта и материята човек ще разказва себе си. Научният опит е духовно самопознание".
И странно. Само няколко дни след написването на "Малка новогодишна музика" препрочитах следното: "Описателна, възсъздаваща физиогномика е одухотвореното изкуство на портрета. Същинският портрет в смисъла на Рембранд обаче е физиогномика, сиреч история, уловена в един миг."
Ще отделите ли от дните си часове за Освалд Шпенглер и неговите 1400 страници? Един залез време...
Няма коментари:
Публикуване на коментар