Франсоа ме изпревари с... 555 години

Балада за добрия съвет

Нещастници, глави без капка ум

невежество е вашата поквара

(дрънчи на раменете празен гюм!),

наивни луди, жертви на кошмара,

да сърбате противната попара

без угризение на съвестта

и тъй да сте подлога на смъртта,

нима срамът е прокълнато семе?

Но вижте как умира младостта

на ближния си ризата да вземе

Грехът е винаги едно наум

и няма мъст в смирената ни вяра,

но към затвора води всеки друм,

щом бяга бузата ти от шамара.

Макар че да убиваш – кой те кара?

Да грабиш – не в това е мъдростта.

А който е погазил съвестта

на младини с едно такова бреме,

ръце ще кърши зарад участта

на ближния си ризата да вземе.

Ласкателство, измама, празен шум,

душа за продан, клетва с изневяра,

отровен цяр или боклук с парфюм

и грях кошмарен като вълк в кошара,

едва ли ще ги издържи кантара…

И тъй – ви казвам: трябва доброта,

да види Бог – сърце тупти в гръдта;

не се ли сетим за това навреме,

и роден брат ще вкараме в беда –

на ближния си ризата да вземе.

Във мир да бъдем. Стига суета.

Искра във младост – огън в старостта

Йерархия? Апостолски на стреме.

Очаква път човека да поеме.

Не бива да допуснем глупостта

да тръгне към небесните врата

на ближния си ризата да вземе

Франсоа Вийон

някъде преди 1463 година

Превод от френски: Васил Сотиров

Из "Голямото завещание", София 1993 г.