(Без)Черноморски молитвеник

„Средиземноморски молитвеник“ на Предраг Матвеич е книга, която най-добре е да четеш посред лято. В такива дни усещаш морето като една по-голяма част от теб, която си напуснал в безпаметност някога, но която пък никога не си е отивала от теб – дори и само като шума в ушите в безсънна нощ. Жалко, че няма подобна книга за Черно море – сигурно защото от различните брегове не можем да се разберем даже за името му – за едни е гостоприемно, а за други с цвета на неживото.

Както е да е, но без да има предвид никое конкретно море, Иво Андрич пише следното: „Истинската история на всеки народ започва от срещата му с морето“.

От няколко дни съм на неговия бряг и си мисля, че съобразно тези думи нашата истинска история е едва столетие, а срещата ни с морето изглежда твърде закъсняла.

Като си помислиш – морските ни градове са гръцки поселища до 1910 г., когато гърците във Варна са повече от българите, а имената на Василико, Анхиало, Созополис, Месемврия казват достатъчно.

Като си помислиш – всички наименования на риби в същото това море са турски или отново гръцки – кая (камък), чатал куйрук, кефал (главоч), зарган, сафрид и т.н. Който дава имената на рибите, той е и рибарят. И до днес откъм мауните, газещи тежко към таляните звучи турски или цигански.

Като си помислиш – двата летни двореца край същото това  наше море са построени преди около сто години, от немски княз и английска принцеса, обединени от общото родословно дърво на Кобург.

И като си помислиш – нашият краткотраен и нездрав български интерес към морето е най-вече като към място, откъдето можем да изнасяме онова, от което най-разбираме – зърно. Това е и архитектурното ни присъствие и до днес в някогашния Дионосополис – от преустроените складове на Ючормански, до изоставените силози на товарното пристанище и реставрираната стогодишна бяла мелница с двойник в Германия.

Сигурно и затова му причиняваме всичко това. На същото това море – рушим бреговете му с абсурдните си летни поселища, цапаме пясъците му, унищожаваме живота му. Сухоземни твари, безчувствени към спотаеното му дишане.

Ето защо няма кой да напише „Черноморски молитвеник“.

Ето защо няма дори кой да се помоли за Черно море.

Сутрин и вечер…