Обсебен от Мишел

Както става ясно от снимката, първия том си купувам в толкова далечната 1979 г. Току що съм се демилитаризирал, а трепетното очакване за среща с университетските аудитории и тайните на филологията  подкрепям с началото на собствена библиотека. Не мога да отговоря на въпроса защо започвам точно с Монтен. В никакъв случай не осъзнавам, че поставям началото на съдбовна връзка. Чета с усилие. „Родната казарма“ е загладила усета за абстракция. Но се наблюдавам отстрани и съм горд със себе си – не чета какво да е. А?!

Третият том пристига в библиотеката ми някъде към 1997 г. Купувам го от антиквар, разположил стоката си в кашони на тротоара. Годината е революционна и изглежда френските философи също са излезли като хората по улиците. Във времето между първия и третия том (втори по ред в библиотеката) са студентските години, годините на семейство и родителство, годините на „И си построиха дом!“. Чета с настървение. Отдавна съм придобил навика да подчертавам собствените си книги. Когато днес взимам в ръка тубата с лепило, за да скрепя разпадащото се от четене тяло, установявам, че точно в този том са най-многото подчертавания. Имам обяснение защо е така – това са последните есета на Монтен и някак всичко ми е толкова близко…

Втория том заемам от градската библиотека през 2009 г. и безсрамно го нареждам до двата собствени. За дълго време влизам в групата на некоректните читатели, дето завличат с години важни и търсени книги. Успокоявам съвестта си, че точно Монтен едва ли е сред търсените в тези години кримки и любовни авантюри. Така удържам почти 5 години, но обстоятелствата ме принуждават да върна книгата със свито сърце.

Най-сетне запълвам празнината между първи и трети том. Годината е 2019, а аз се чудя защо не съм го направил по-рано. Сигурно подсъзнателно съм изчаквал между купуването на първи том и пристигането на втори да легне времето на точно четири десетилетия. Книгата идва от Стара Загора с любезното съдействие на онлайн антикварна книжарница. От прилежно поставен личен печат разбирам, че е била част от богатата домашна библиотека на г-жа Румяна Лупова. Благодаря ви, госпожо! С усмивка си припомням, че томът започва с текст, многозначително озаглавен „За непостоянството на нашите постъпки“.

Преди няколко дни машинално установявам, че съм с Мишел в продължение на точно четири десетилетия. Сам не вярвам колко съм заприличал на него (с извинение за нескромността). Чета „За трите вида общуване“…

Мисля си за важността на декадите в човешкия живот – реална или плод на самовнушение и онова мистично човешко преклонение пред кабалата на цифрите. Докато си мисля преглеждам кореспонденцията си от изминалия месец и отново чета онова кратко:  Entendu, c’est noté pour 15h, puis je avoir un numéro de téléphone également ? Merci, L’équipe du Château de Montaigne.

Така де, потвърждават, че ще ни очакват в 15 часа след обед в Шато де Монтен на 58 километра от Бордо. Датата е ясна от преди 60 години. Четиридесет от тях, споделени с Мишел.

Отсега мислено изкачвам стъпалата на кулата…