И не, няма да описвам красотите на Турция и Кападокия! Ще кажа само, че наблюдавах отблизо и участвах в сложна логистична операция по събирането на над 2500 човека на групи от по 12 в тъмния час 3.30 след полунощ. Откарването им до разпределителен център с безукорна точност. Бърза обработка и отново транспорт до тъмно поле, в което групи от 24 (като десантен взвод) за броени минути се качват на летателни апарати. Сработени до съвършенство екипи от по 6 човека подготвят излитането. В сумрака на настъпващия ден около 120 (?!?!) въздушни балона тръгват тихо нагоре в синхрон, напомнящ десанта в Нормандия. С точност до минути, с точност до броени метри отстояние.
С неописуема точност и синхрон.
2500 глави на хора от цялото земно кълбо гледат надолу - туристически клъстер от услуги - ранни фотосесии на девойки с класически тоалети, кабрио ретро автомобили, ездачи на коне, туристически групи от хиляди хора, дошли за зрелището, снимащи и махащи с ръце.
С изгрева на слънцето над Кападокия към местната туристическа индустрия излитат... минимум 500 000 евро. На ден.
Смея се на глас. Мисля си за младото момче в хотела, което всяка сутрин сервира на бегом. Да! Тича! И ми иде да ревна на глас. За българския туризъм, министрите му, хотелиерите му, синдикатите му. И облите умни глави от телевизионните студия.
И се заричам да намеря името на човека с идеята за кападокийските балони...
Няма коментари:
Публикуване на коментар