На ъгъла на малката улица клошарка съсредоточено
разглежда съдържанието на казана, препълнен с отпадъци от високия петнадесет
етажен жилищен блок. Не бърза за никъде. Не вали, няма вятър, слънчево е. Малката
улица, свързваща напряко двата притихнали булеварда е напълно празна.
Клошарката внимателно пълни чувала си. Ръцете и ослепително
синеят от прилежно надянатите сини противоинфекциозни гумени ръкавици…
*
Тишината на малката улица е сцепена от нервен клаксон
и форсиран двигател. Писък на спирачки. Черната котка е успяла да изпревари
залетялия се към нея автомобил, който пък се е опитал да осуети нейното
пресичане на улицата.
Котката отдавна е изчезнала в зелената градинка на
малката улица. Автомобилът нерешително стои на място, а двигателят замислено
мърмори. Внезапно автомобилът дава на заден ход, завива и тръгва в обратна
посока.
Малката улица дава възможности за друг изход към
големия булевард.
*
От един отворен прозорец на малката улица се чува
усилен звук на радио. По радиото изобретателен мъж обяснява голямото си
изобретение.
Изобретената от него антивирусна маска е с вградена пред устата телена
мрежичка. По телената мрежичка тече електрически ток от две батерийки, намиращи
се във вътрешния джоб на дишащия през маската (произволен) гражданин. При това
положение (обяснява изобретателният гражданин) хоботчето на вируса се прилепва
за телената мрежичка, привлечено от електрическия ток.
На въпроса на съобразителната журналистка как се сменя
мрежичката на маската изобретателният гражданин обяснява, че на маската има
едни малки пантички…
Няма коментари:
Публикуване на коментар