В тази романтична като съдържание картина, представяща срещата на конквистадора Ернан Кортес с двора на ацтекския владетел Монтесума, на очи се набива нещо важно. Ръкостискането. Доказан начин за предаване на вируси от човек на човек...
Преди точно сто години.
През 1920 година Испанската болест или Инфлуенцата бавно си
отива, но това напълно ще се случи някъде в нейния календарен край. До този
момент тя е отнесла със себе си в отвъдното по несигурни данни около 50 милиона.
Европа е ударена най-тежко.
През 1920 година производството на „Форд-Т“ – моделът,
поставящ началото на масовия автомобил – е в своя апогей. Първият слиза от
конвейера през 1908, последният през 1928, а с появата на популярната „Tin Lizzie” на практика се
поставя началото на „петролната цивилизация“ – фосилните горива стават част от
всекидневния живот на масовия човек. САЩ правят важна крачка към глобално
лидерство.
През 1920 година някои хора вече четат първия том на „Залезът
на Запада“ от немския философ и историк Освалд Шпенглер. Той е излязъл от печат
преди две години, а след точно две години ще излезе вторият. Става дума за
исторически труд с фундаментално влияние върху световната хуманитаристика.
Точно там Шпенглер убедено ще напише, че: „в човешката
история няма смисъл“. Този извод той прави в края на пасаж, представящ трагичния
край на Империята на ацтеките. По негова оценка в момента на своята гибел тази
империя е в своето пълно великолепие, съвършено административно устройство,
законодателство, големи градове, с каквито Западът по това време не може да се
похвали. И това, добавя той е „опустошено от една шепа бандити, няколко
разнебитени оръдия и няколкостотин кремъклийки“.
Да, пушките и стоманата предопределят тази гибел, но бидейки
съвременник на инфлуенцата, Шпенглер странно не отчита ролята на невидимото
оръжие, прекършило една велика цивилизация „като слънчоглед от случаен минувач“
(пак по неговите думи).
Този невидим фактор по-късно ще стане важна част от заглавието
на друг важен труд и историческата концепция на Джаред Даймънд. В тях и в
осмислянето на „възловите събития в човешката история за последните 13
хилядолетия“ се появява факторът „вируси“. Заглавието „Пушки, вируси и стомана
(за да бъда напълно точен, трябва да уточня, че в оригиналното заглавие Даймънд
употребява думата „germs“,
означаваща микроби) сякаш казва всичко..
Както и да е, нито е новина, нито е оригинално припомнянето,
че вирусите са били, са, и (май) ще бъдат ключов фактор в историческия ход на
времето, съдбата на обществата и своеобразни пътни знаци, предупреждаващи за
остри завои по пътя напред. И оръжие в ръцете на съдбата.
Ако се върнем обаче малко назад, в своя „опит за морфология
на световната история“ Освалд Шпенглер е изцяло подвластен на едно ново и важно
направление в научното мислене по отношение на миналото. Става дума за
търсенето на невидими закономерности и механизми в развитието на човешките
общества. Тези механизми могат да се изучат така, че прословутите уроци от
познаването на миналото да се превърнат в прогнози за бъдещето.
Точно година след втория том на Шпенглер - през 1923 г. Ги
Боске пише, че социалните движения имат ритмична форма, съобразена с периоди. С
други думи – всичко е циклично и повтарящо се. Просто трябва да умеем да се
вслушваме в безмълвния ход на времето. И да имаме едно наум – историческите
цикли, пренареждащи шахматната дъска на света, често са съпроводени от събарянето
на някои от фигурите със сила. Със силата на съдбата…
Едни полета губят силата си – други прибавят.
Подобни полета на икономическата сила, както и тяхната
промяна в различни точки от картата на света вижда и френският историк Фернан
Бродел в тезата си за „световете-икономики“. Просто през определени периоди от
време точката-център на света-икономика се мести по световния глобус.
Тази своя теза той убедено лансира през 1973 година. Тогава
светът е в центъра на сериозна криза, при която именно петролът е в центъра на
икономическите трусове. Текстът на Бродел има внушителните 623 страници, но още
в началото му се появява въпрос, който в различни варианти ще присъства и в
неговата цялост: „Трудно ли е да си представим днес какви ще бъдат
последствията, които би предизвикал понастоящем в целия свят краят на
„американската“ хегемония?“
В същото време ясно е обяснено кога силовото поле на
света-икономика се мести към новия център. Изненада!!! Оказва се, че индикация
за бъдещата водеща роля в глобалната игра на икономическа власт е…опустошителна
като земетресение криза с епицентър територията на бъдещия лидер. Така за
Бродел „черният четвъртък“ на Уолстрийт през 1929 година фактически бележи
началото на първенството на Ню Йорк. Принципът е: „първият болен става първият,
който истински се излекува“.
В тази фактологическа рамка попада едно цяло столетие или
точно два 50 годишни икономически цикъла „Кузнецов“.
В неговото начало отшумява една пандемия – в неговия край
една пандемия е в своя разгар.
В неговото начало се появява първият масов автомобил с
двигател с вътрешно горене – в неговия край се провижда и краят на същия този
двигател и появата на масовия електрически автомобил.
В неговото начало започва доминацията на един свят-икономика
с център отвъд Атлантическия океан – в неговия край тази доминация (изглежда)
тръгва в друга посока.
Просто трябва да бъде проверена верността на принципа на
Фернан Бродел, че всеки свят-икономика, поставен в центъра на глобалната
активност, първи отприщва редовните земетресения на системата и впоследствие
става първият, който истински се излекува.
Както стана ясно, епидемията от коронавирус в Китай вече
отшумява… Ще кажете, ама какво общо имат вирусите с появата и изчезването на
икономическите центрове на световете-икономики!?
Бихме могли да запитаме ацтеките… Но не можем…
Просто в момента изглежда имаме възможността да седим на
първия ред на театъра на историята и да наблюдаваме случващото се. Без да
излизаме от дома си (както между другото съветва Паисий в своя първи предговор
на „История славеноболгарская“).
Няма коментари:
Публикуване на коментар