Тази приказка по особен начин ме
преследва. И по-точно един цитат от нея, който ще се появи в края на тези
редове. Написана е преди около двеста години от младеж, който ще спази неписан
литературен закон на романтизма и ще си отиде от този свят едва на 24 години.
В една от познатите днес по целия
свят литературни приказки Вилхелм Хауф разказва за странните събития в едно
малко немско градче. Местната общност е обсебващо увлечена от пристигналия сред
тях чужденец и младия му племенник. Особено от младежа, дал и името на превода
на приказката на български език – „Младият англичанин“. Подражават му във
всичко – облекло, обноски, танци. Следват примера му безрезервно и без никакви
съмнения.
Един ден чужденецът изчезва от
градчето. Племенникът остава сам в къщата, но започва да се държи странно.
Крещи, скача, катери се по мебелите, напада пристигналите да го видят граждани.
В опит да го усмирят, дрехите му се разкъсват и те установяват, че младият
англичанин е… маймуна.
Ето го и неподчертаният, но
запомнен цитат (стих) от писмото, което чужденецът е оставил на бившите си
домакини, освен „племенника“ си: „Хора със празни кратуни/вземат за пример
маймуни.
Размишлявайки върху анекдотичните
прояви на политическото лидерство (изразяващо се не само в разрошените руси
прически) от двете страни на Атлантическия океан, в паметта ми избухна
илюстрацията (разгледайте я внимателно) към „Младия англичанин“ от българското издание на приказките. То е
от 1966 г., а днес смаян не мога да отрека провиденческата визия на илюстратора-художник Петър Чуклев – особено до разрошената руса перука на въпросния
персонаж.
В името на истината трябва да
кажем, че заглавието „Младият англичанин“ е на българския преводач, а на немски
то е Der Affe als Mensch.
Което пък подчертава българския
визионерски принос на преводач и художник по отношение на (бъдещи тогава)
събития, които днес тревожат Европа и света…
Няма коментари:
Публикуване на коментар