събота, 27 юли 2019 г.

Неподчертано или какви ги върши днес „Младият англичанин“?!



Тази приказка по особен начин ме преследва. И по-точно един цитат от нея, който ще се появи в края на тези редове. Написана е преди около двеста години от младеж, който ще спази неписан литературен закон на романтизма и ще си отиде от този свят едва на 24 години.

В една от познатите днес по целия свят литературни приказки Вилхелм Хауф разказва за странните събития в едно малко немско градче. Местната общност е обсебващо увлечена от пристигналия сред тях чужденец и младия му племенник. Особено от младежа, дал и името на превода на приказката на български език – „Младият англичанин“. Подражават му във всичко – облекло, обноски, танци. Следват примера му безрезервно и без никакви съмнения.

Един ден чужденецът изчезва от градчето. Племенникът остава сам в къщата, но започва да се държи странно. Крещи, скача, катери се по мебелите, напада пристигналите да го видят граждани. В опит да го усмирят, дрехите му се разкъсват и те установяват, че младият англичанин е… маймуна.

Ето го и неподчертаният, но запомнен цитат (стих) от писмото, което чужденецът е оставил на бившите си домакини, освен „племенника“ си: „Хора със празни кратуни/вземат за пример маймуни.

Размишлявайки върху анекдотичните прояви на политическото лидерство (изразяващо се не само в разрошените руси прически) от двете страни на Атлантическия океан, в паметта ми избухна илюстрацията (разгледайте я внимателно) към „Младия англичанин“ от българското издание на приказките. То е от 1966 г., а днес смаян не мога да отрека провиденческата визия на илюстратора-художник Петър Чуклев – особено до разрошената руса перука на въпросния персонаж.

В името на истината трябва да кажем, че заглавието „Младият англичанин“ е на българския преводач, а на немски то е Der Affe als Mensch.

Което пък подчертава българския визионерски принос на преводач и художник по отношение на (бъдещи тогава) събития, които днес тревожат Европа и света…

Няма коментари:

Публикуване на коментар