Предстои ми да говоря пред аудитория, за която историята на
е въпрос от първа необходимост. Потърсих съдействие за грабващ вниманието
разказ от първия историк. Спомних си, че някъде из „История“ на Херодот бях подчертавал
абзац сред обстоятелствените обяснение за обичаите на скитските племена. По
точно онзи момент, в който любознателният грък разказва за растящия при скитите
коноп, от който те (подобно на лена) си правели дори дрехи. Но аз, всъщност, бях
подчертал една друга по-деликатна употреба. Херодот разказва как сктитите
вземали зърна от този коноп, мушвали се под покривалата на шатра и хвърляли
семената върху предварително нагорещени камъни. Хвърлените семена пушели и се
получавало толкова много пара, колкото нито една парна баня в Елада не можела
да даде. Според Херодот скитите били очаровани от този вид баня и надавали
силни викове.
Херодот едва ли е предполагал, че не точно хигиенният
възторг е предизвиквал спонтанните скитски овации. Нещо, което обаче, всеки
днешен гимназист или студент би могъл добре да му обясни.
Сами разбирате какъв жив интерес би предизвикал подобен
исторически наратив пред аудитория от тийнейджъри и защо по този начин
историческата наука може да спечели нови възторжени последователи.
Но, докато търсех сред 666-те страници на „История“ от
Херодот поменатия епизод, мернах друго направено преди години от мен подчертаване. И то е много по-важно от
гледна точка на онова, което много от нас чувстват пред лентата от български новини
и събития върху екрана на компютрите си. Става дума за изреченото от един
безименен персиец в разговор с елина Терсандрос. Ето го и подчертаното: „Най-мъчителната
болка, която съществува у хората, е да разбират много неща, но да не могат нищо
да направят.“
Какво повече…
Няма коментари:
Публикуване на коментар