Преди няколко дни се смяхме на това как Честъртън отговорил
на въпроса, който му задал журналист: „Коя единствена книга бихте взели със
себе си на необитаем остров?“. „Изкуството да строиш лодки“ – бил лаконичният
отговор.
Трудно е да даваш остроумни отговори на глупави въпроси, но
и аз се замислих за възможния си нелек избор. Сигурно е банално да го кажа за
пореден път, но спретнатият с червени твърди корици том на Сенека „Нравствени
писма до Луцилий“ би бил добър събеседник в островна самота.
Ще дам и неочакван пример защо подобни книги носят повтарящо
се удоволствие от препрочитането им. Там, например, става ясно откъде Насим
Талеб тръгва към написването на бестселърите си – от „Черният лебед“ до
„Антикрехкост“. Всъщност, американският ливанец не крие пряката връзка на
идеите си с писаното от Сенека.
И понеже тръгнах от предизвикващи усмивка съждения, ето
какво съм подчертал преди време в червената книга: „В живота положението е също
като в банята, сред тълпата, на пътя: понякога умишлено те блъскат, понякога
сам падаш“. Любопитно е, че блъскането се среща на още едно място – в едно по-ранно
писмо до Луцилий, където пък пише: „Хората се блъскат само, когато вървят по
един и същи път.“ Тук, вярвам, маркетолозите и брандинг мениджърите ще видят
ранно формулиране на идеята за уникалното предимство.
Така че, след като си построя лодка на необитаемия остров,
ще доплавам до първата библиотека и ще отворя каталога на буквата „С“…
Няма коментари:
Публикуване на коментар