Подчертал съм в книгата „Наука в душата“ от Ричард Докинс метафоричното обяснение на еволюционния биолог за мащабите на времето, довело
до появата и съществуването на Homo
sapiens и нас самите до момента, в който някой чете това: „Разперете широко
ръце и си представете, че обхващате цялата история на еволюцията – от
зараждането на живота върху крайчеца на средния ви пръст отляво до днешния ден
върху крайчеца на пръста ви отдясно (…) Документираната история – Вавилон и
асирийците, Троя и Елада, Наполеон и Хитлер, „Бийтълс“ и „Спайс Гърлс“, както и
всичко, свързано с тях, би се превърнало в прах само с едно тръкване на пилата
за нокти.“
Изглежда нещо подобно си е представял и Есхил, който нарича
човешкия род „еднодневки“ чрез думите на Хермес в „Прикования Прометей“.
Осъзнаването на цивилизационната мимолетност е важна
предпоставка, ако не за преодоляване, то поне за осъзнаване на
епистемиологичната ни арогантност. Но самият начин, по който написах последното
си изречение тук, показва, че това е невъзможно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар