За кой ли път намирам книга, която ще се превърне в „настолна“
в коша с преоценени нейни посестрими. След два дни звъня на издателките и
развълнувано споделям с тях недоумението си, че нещо толкова добро за четене
има подобна съдба. Момичетата (аз така си им казвам) смеейки се отговарят, че
специфичната публика на подобни заглавия прави така, че те понякога остават
незабелязани. И се прави и не са, защото аз съм от „специфичната публика“, а се
срещам с книгата две години след отпечатването и у нас. Оказва се, че не съм
само аз. Два дни по-късно по косвен път разбирам, че и един от гуру-тата на
социалните мрежи у нас за пръв път чува името и си я снима с телефона, за да я
потърси…
Подчертано в „Социалният организъм“ на Оливър Лъкет и Майкъл
Кейси е следното: „През 2014 г. директорът на Google Ерик Шмид каза, че по това време
информацията, генерирана и складирана в интернет на всеки два дни, е същото
количество, каквото хората са генерирали между зората на цивилизацията и 2003
г.“
Не знам доколко може да се вярва на подобен „количествен
извод“, но от друга страна самият Google е отговорен за огромна част от тази информация. Така, че
да – сигурно е вярно.
Веднага се сещам за две неща – малко преди да си отиде от
този свят Умберто Еко заговори за „цензурата на шума“. Противопоставена на „цензурата
на мълчанието“, която е резултат от институционални действия за ограничаване на
информацията. Изглежда „цензурата на шума“ е много, много по-ефективна.
Информационният ураган заглушава точно онова нещо, което ни трябва – да узнаем,
да разберем, да възприемем и т.н.
Второто, което си представям – въздействащият образ на
световния океан, заринат от отровната белота на пластмасовите човешки отпадъци
може добре да ни помогне да разберем другата опасност. Световният информационен
океан, заринат от „пластмасовото“ обилие на информационен боклук. И съдбата на
обитателите му, погълнали я в измамното си объркване, че това е истинска храна.
Нещата, за които се сетих, да всъщност три. И то е отново
подчертаване. В книгата „Това не е краят на книгата“ с интервюта на Умберто Еко
и Жан-Клод Кариер става дума за това, че най-добрата реклама за една книга е
слухът за нея. Странното беше, че не можах да го намеря (подчертаването за
слуха). Но докато го търсех намерих нещо друго подчертано, което не мога да не
споделя тук: „Един голям майстор на афоризмите беше написал, че човек не може
да бъде голям български поет“ (Еко). Нищо пренебрежително – просто отново
въпрос на информация и научаването и…
Няма коментари:
Публикуване на коментар