събота, 13 април 2019 г.

Лентата на Мьобиус




Представям си люлка. От черга тъкана и плъстено, остро въже.
Отляво черешата. Вдясно – не помня. А аз съм превита на две.
Навеждам се силно, с глава в коленете. Изправям се бързо. Летя!
Очите се силят да видят небето. А после обратно - земя.

Обръща се люлката. Падам. Не плача. Разтривам коляно и пак…
Косата ми – рошава, бретонът ми пречи да видя пред себе си как
превита на две, уморена, притихнала, баба ме моли – „по-кротко“.
Видяла е раната на коляното. Аз – усмихната. В скута ми котката.

Дърветата плачат протрити от полети. Следи по кората личат.
Става тъмно. Изгуби се плочникът. Новините вървят, аз летя...
Тъканата черга под мен губи времето и в люлка превита на две

събира точките на летенето. Аз съм отново дете.


Ваня
 2019



Няма коментари:

Публикуване на коментар