Когато ти липсва номенклатор!

 

    Леко скрит зад гърба на сенатора патрон, той тихо прошепва: "Гай Корнелий Руф" или "Помпоний Азиний Гал". А сенаторът широко усмихнат пита: "Как си скъпи ми Гай, добре ли си драги Помпоний?" Чиста работа!... Сърцата на Гай и Помпоний пърхат от радост, че такъв важен човек помни имената им. И са готови всичко да направят за него...

    Е, това е работата на римския номенклатор. Да помни стотици имена и да ги подсказва тихо на своя господар при интензивните му срещи. То, и името на заниманието му подсказва - nomen (име). Е, тогава е нямало отдели за връзки с обществеността и дипломирани пиари, ама...!

    Сетих се за несвършената работа на номенклатора, когато днес по време на брифинга с украинския президент Зеленски, българският премиер Денков обърка фамилията на Беновска (бих искал даже никога да не съм я чувал) и изрече фамилията на Миролюба Бенатова. И Мира се обиди! Даже стана ясно, че иска официално извинение. Разбирам я и и влизам в положението, но тук иде реч за друго.

    Организираш брифинг на един от най-популярните публични личности в света. Ами, застани леко зад гърба на своя премиера и помагай! Човекът помни Менделеевата таблица. Не му е работа да помни имена на журналисти и медиите, в които работят.

    И ако кажете, че не е голяма работа ще възразя така - не подлагай под съмнение големите неща, претупвайки малките!!!

15-и юни, 5.00 ч сутринта!

 Щедро лятото ни лъже, 

че животът дълъг е

Рано слънцето изгрява, 

късно скрива се зад ъгъла...

Всъщност, работата е "съвсемь" готова!

    Сократ казвал, че в основата на всяка образованост е прегледът (проверката) на думите. В предаването "История.бг" на БНТ в понеделник (22.05), посветено на българското образование, не остана време да разкажа интересната история на една дума, завещана ни от българското училище през Възраждането. Тази дума и до днес всички ние употребяваме всеки ден.

    Големият български учител Илия Р. Блъсков пише преди 116 години как в края на всеки учебен час, както и на учебния ден, дежурен ученик се изправя и с пълен глас извиква: "Съвсем!". Това означавало, че за всички (всемь) работата е напълно приключила и всички събрани заедно (съ-всемь) били напълно свободни.

    Когато днес често употребяваме думата "съвсем", го правим с представата, че нещо е напълно довършено, готово и т.н.

    Честит да ни е празникът на "прегледаните", подредени и правилно написани думи 24-ти май!!!

Днес скрина на душата си подреждам!

    Тапицирахме дивана и фотьойлите. Мебели на 20 години. Приятели питаха: "Но защо не купите нови?! Има каквито пожелаете!"

    Въпросът е толкова философски, пък и важен, че трябва да го изясним.

    В разговор с Жан-Клод Кариер върху тревожността и неувереността на съвременния човек Умберто Еко казва: "Изчезването на настоящето не се дължи единствено на факта, че модите, които някога са траели 30 години, сега изтрайват 30 дни. Това се дължи на предметите, които бързо излизат от употреба. Това прави настоящето лабилно и неустойчиво. Вече не живеем спокойно и за мига, а прекарваме времето си в подготовка за бъдещето."

    Точно! Личното ни ментално спасение е и в предметите около нас. Грижете се за тях, не ги изоставяйте, реставрирайте, подреждайте: "Днес скрина на душата си подреждам..." казва едно любимо стихотворение.

    Старият диван е като старият приятел - винаги можеш да се облегнеш на него :)))

    И между другото - семейството тапицери имали преди време други професии. Изоставили ги е се заели с това. Усмихнати и спокойни хора...

А ето и онова любимо стихотворение:

Зимно пренареждане

Днес скрина на душата си подреждам.

Натъпкан е със спомени догоре.

Извадила съм всички и оглеждам

свободно място има ли за новите.

 

По цвят ли да ги подредя, или по време?

Да ги нагъна малко по-отпред,

или пък да ги скрия без споделяне

при вехтите, безцветни от пране?

 

Натрупала съм всичко. Пренареждам.

Подръпвам жълтото на детски спомен,

а после спомен за дете… Изглежда ми

най-важен жълтият от цветната симфония.

 

Там се подава малко черно крайче

от бабината шарена забрадка.

От черното – когато и се плачеше.

От синьото – за сливовото  сладко.

 

Измъквам бялото и купчина със снимки

изпадат в скута ми, преливащи от щастие.

На спомените аз захващам бримките,

защото днес подреждам си душата.

(Ваня, 2008 г.) 

Hüvasti, Aadu!

 

    Сега си давам сметка, че през всичките тези години живот сме били заедно десетина дни. Една глава по-висок от мен. Рус и синеок и здрав, като викинг. Винаги спокоен и леко усмихнат. Никога няма да забравя как таксиметровият шофьор унгарец едва не катастрофира, когато разбра, че в колата му се вози естонец. Забрави кормилото и се обърна назад, където блажено се бе разположил Ааду, за да му обясни как унгарците и естонците са братски народи, защото езиците им са толкова близки.

    Таксито пътуваше от Будапеща към Оча – потънало в зеленина селце с лозови масиви и стара винарна. Там студенти от цяла Европа се бяха събрали в странен формат – уж бригада в лозята, пък то – пълна веселба в тъмните часове и празни бутилки от вино по светло. И разговори, разговори.

    От Ааду научих за особеностите на сауната, естонците, финландците и други северни неизвестности. Не знам какво съм разказвал аз, но той постоянно беше широко усмихнат. Вероятно съм оставил в него усещането за една весела и по студентски лекомислена България.

    С обещание, че да непременно ще отскоча до Талин, и той ще пристигне все някой ден в Шумен си казваме: „Довиждане, приятелю!“. Преди 41 години…

    Никак не мога да си обясня как така съм запомнил не само името, но и фамилията. Лицето също. Никак не мога да си обясня, как точно вчера през главата ми минава като проблясък името Ааду Луберг и внезапното намерение да проверя във вездесъщата глобална мрежа какви ги върши днес (вчера) онзи мълчалив естонски студент, който постоянно се смееше на моят българска бъбривост.

    Ето го! Веднага разпознавам лицето, въпреки неминуемата намеса на отминалите години. Виж ти! Един от най-известните адвокати в Естония. Бивш полицейски префект на Талин през 1994 – 1996 година, когато се разделя с успешна академична кариера в Талинския университет. Ти, да видиш! Познавал съм един от бъдещите известни естонски юристи. Канеше ме на гости! Защо ли не му се обадих?!

    Няма и да мога! Всъщност, вече си обяснявам, но и не мога никак да си обясня защо точно вчера (25 март) Ааду се появи в спомените и главата ми и защо точно вчера (25 март) реших да изпиша името му в браузъра на лаптопа си.

    Точно на този ден (25 март) преди две години естонските медии съобщават за преждевременната кончина на родения на 7 април 1957 г. известен и популярен адвокат Ааду Луберг, загубил битката с коронавируса:  "Той беше много, много силен организатор, винаги се опитваше да върши нещата си добре и да вдъхва оптимизъм на другите. Винаги е вярвал, че бъдещето ще бъде по-добро.“

    Hüvasti, Aadu!

Развяхме и финландското знаме!

 

    Както написах преди година в нашето семейство решихме отсега на 3-ти март всяка година да развяваме флага и на Република Финландия. В памет на загиналите в битка и починали от рани и болести 190 синове на Финландия от     Трети стрелкови Фински лейбгвардейски батальон по време на Руско-Турската война 1877-1878 г.

    Не само поради факта, че те са допринесли за раждащата се българската държавност. Важен факт е, че тяхното участие в тази война е важен момент във формиращата се финландска нация. При завръщането си в Хелзинки са посрещнати с възторг и като герои - в тяхно лице финландците подсъзнателно са виждали своята бъдеща национална армия. Ето затова и до днес за тях финландският военен марш "От Балкана до Горни Дъбник" е нещо като "Велик е нашият войник" за българите.

    През 1956 г. тогавашният български посланик във Финландия установява огромното значение, което държавата отдава на участието си във войната от 1877-1878 г. Той праща официално предложение до българското правителство финландския принос да бъде подобаващо представен и у нас. Естествено, получава хладен и мълчалив откъс във време, в което "дружбата ни със СССР е като въздуха и водата".

    И не на последно място. Финландия и финландците са ми изключително симпатични. С много неща, но и основно във връзка с един анекдот, на който се смях за пръв път преди около 40 години. Напълно логично, разказа ми го литовеца Андрюс от Каунас: Попитали Радио Ереван: "Отговорете ни как е възможно да съжителстваш с голям, силен, арогантен, нахален и глупав съсед?". Радио Ереван отговорило накратко: "По-добре отправете въпроса си към Финландия!"

Руски трактор, американски самолет…българска работа

 Текстът е публикуван в www.reduta.bg

    Зимно руско село. Телевизионен репортаж от последните години на СССР. По заснежената улица мощно ръмжи огромен трактор К-700. Зад него е закачена импровизирана дървена тарга с размери метър на метър, а върху нея се кипри петдесетлитров гюм за мляко. Тракторът е дълъг 7 метра и висок почти 4 метра. Бързо се отдалечава.

    Техническите характеристики на трактора К-700 свидетелстват за богатирски двигател от 300 конски сили и разход на гориво, съответстващ на щедрата руска душа.

    В паметта ми този телевизионен репортаж отпреди почти 40 години е метафора, обясняваща защо някои нации се провалят и защо СССР (за който странно защо странни хора подсмърчат с умиление) са разпадна като къща от карти.

    Вчера от летището във Варна излетя транспортен самолет „Спартан“. Техническите характеристики на този дълъг 22 метра самолет и с разпереност на крилата 28 метра свидетелстват за обща мощност на двата му двигателя от 9280 конски сили и със съответния разход на гориво.

    На своя борд военнотранспортният „Спартан“ може да качи 60 войника или 48 парашутисти. И по темата – 6 души медицински персонал с подготвени цели…36 места за ранени. И така с полезно тегло на товара от 13 500 килограма.

    От летището във Варна транспортният „Спартан“ излетя с  трима човека медицински персонал и едно бебе с общо тегло от около…200 килограма.

    Вероятно по времето, в което огромният десантен самолет е рулирал по пистата за излитане Георги Гвоздейков - шеф на държавното дружество "България хели мед сървиз", специално създадено за закупуването на медицински хеликоптери, обяви че процедурата по тяхното придобиване се отлага (пак) във времето. Причината е до болка позната за запознатите с лабиринтите на процедурата при обществените поръчки. Обжалване. Безумното (без преувеличение) във случая е не толкова, че фирмата, която е подала жалбата няма нищо общо с този сектор на така специфични услуги, няма осигурени служители, не извършва подобна дейност и не изглежда да има каквито и да било интереси в медицинската авиопомощ.

    Безумното е, че Комисията за защита на конкуренцията разглежда и взема положително отношение по жалба, която е подадена…два дни след крайния срок за обжалване.

    Качвали ли сте се на самолет две минути, след като той вече е отлепил от пистата?

    Хващали ли сте влак две минути, след като той се е отдалечил от перона на гарата?

    Два дни!!!

    Ясно е, че жалбата умишлено и съзнателно саботира закупуването на медицински хеликоптери, отлагайки това неясно кога напред във времето.

    Неясно е защо държавен регулаторен орган съдейства в този саботаж.

    Едновременността на спасителния полет на „Спартан“-а и процедурното забатачване при закупуването на медицински хеликоптери става с любезното съдействие на държавните чиновници с партийни назначения в КЗК.

    А настоящият състав на КЗК беше избран от парламента, по време на кабинета “Борисов 2”.

    Председателят на комисията е Юлия Ненкова. Тя е майка на депутата от ГЕРБ и в настоящото народно събрание Александър Ненков. Самата Ненкова пък била зам.-кмет на София по времето, когато премиерът Бойко Борисов е столичен кмет.

    В комисията е и предложеният за неин член от СДС Красимир Витанов, който по времето на кабинета “Орешарски” е председател на надзорния съвет на "Булгартрансгаз".

    Един от общо седемте членове на КЗК - Красимир Зафиров, е предложение от партията на Христо Ковачки "Лидер", по-късно преименувана на "Български демократичен център".

    Откъм БСП пък идва дългогодишният кадър на левицата (че и на БКП до 1989 г.), Анна Янева, която е с опит като заместник-министър в правителствата “Станишев” и “Орешарски”.

    Любопитно е каква аргументация относно даването на ход на жалба, подадена с двудневно закъснение ще предложи и познатия с деветгодишния си опит като конституционен съдия проф. д-р Пламен Киров.

    Човешкия живот няма цена. Още повече живот, който току що е видял светлината на този така объркан свят. Полетът на „Спартан“-а бе спасителен и не за цената на спасението иде реч тук.

    Пред очите ми завинаги ще остане онзи тежък като танк руски трактор в зимния ден със закачения и лек като перце гюм за мляко. Като отговор на въпроса, на който дори са посветени научни изследвания.

    Защо някои нации се провалят? Защо някои нации са богати, а други бедни?