петък, 3 март 2023 г.

Развяхме и финландското знаме!

 


    Както написах преди година в нашето семейство решихме отсега на 3-ти март всяка година да развяваме флага и на Република Финландия. В памет на загиналите в битка и починали от рани и болести 190 синове на Финландия от     Трети стрелкови Фински лейбгвардейски батальон по време на Руско-Турската война 1877-1878 г.
    Не само поради факта, че те са допринесли за раждащата се българската държавност. Важен факт е, че тяхното участие в тази война е важен момент във формиращата се финландска нация. При завръщането си в Хелзинки са посрещнати с възторг и като герои - в тяхно лице финландците подсъзнателно са виждали своята бъдеща национална армия. Ето затова и до днес за тях финландският военен марш "От Балкана до Горни Дъбник" е нещо като "Велик е нашият войник" за българите.
    През 1956 г. тогавашният български посланик във Финландия установява огромното значение, което държавата отдава на участието си във войната от 1877-1878 г. Той праща официално предложение до българското правителство финландския принос да бъде подобаващо представен и у нас. Естествено, получава хладен и мълчалив откъс във време, в което "дружбата ни със СССР е като въздуха и водата".
    И не на последно място. Финландия и финландците са ми изключително симпатични. С много неща, но и основно във връзка с един анекдот, на който се смях за пръв път преди около 40 години. Напълно логично, разказа ми го литовеца Андрюс от Каунас: Попитали Радио Ереван: "Отговорете ни как е възможно да съжителстваш с голям, силен, арогантен, нахален и глупав съсед?". Радио Ереван отговорило накратко: "По-добре отправете въпроса си към Финландия!"

Няма коментари:

Публикуване на коментар