понеделник, 30 януари 2023 г.
Какво ще ни дадеш, Историо...
петък, 27 януари 2023 г.
Когато Расмус, Илия и Ангел махнат с крилца
Публикавано в www.reduta.bg
Не, не са ангели! Повече приличат на пеперудката от ефекта
на Едуард Лоренц и разказа „Гръмна гръм“ на Рей Бредбъри. Онази пеперуда, дето
предизвиква утре торнадо в другия край на света, когато безгрижно и леко помаха
с крила тук и сега.
Просто е поразително какви физически и метафизически поразии
може да направи една персона, която биографично можем да свържем със
следствията от италианската поговорка „Майката на глупаците все е бременна“.
Например, взема под мишница Расмус (датско шведски десен
екстремист с фамилия Палудан за новините) Корана и с дебилна доволна усмивка го изгаря
пред Турското посолство в Стокхолм.
Усилие – никакво. Кой не е разпалвал огън на двора?!
Следствие - с
размерите на геополитическа катастрофа. Турция спира преговорите и пътя на Швеция
към НАТО в, и без това, заплетената като Гордиев възел международна криза,
настъпила след руската агресия в Украйна.
Или пък, влиза в ресторанта Илия (за новините с фамилия
Спасески) и забива един в главата на кротко похапващия си Християн (с фамилия Пендиков за новините).
После с още двама като него добива (добре, че изписвам тази дума без едно
допълнително „у“) вече на улицата за десерт и до безсъзнание неслучилия на
място, време, че и държава Християн.
Усилие – никакво. Кой не се е бил и не е бил бит след тур по
нощните заведения на Балканите?!
Следствие – с размерите на геополитическа катастрофа.
България удря (за кой ли път) спирачки по пътя на Северна Македония към ЕС в, и
без това, заплетените като Гордиев възел взаимоотношения на Балканите.
И още, грабва микрофона Ангел (за новините с фамилия
Джамбазки) и насред Скопие на висок глас определя законно управляващите Северна
Македония като „престъпни кръгове“
Следствие – на първо място то е усетено физически от
Християн в скопския ресторант, а за следствието пък от това болезнено събитие
вече стана дума.
Чудите се защо светът я докара дотук ли? Проста работа.
Проста като редактор на новини в съвременна телевизия, радио, вестник.
Умберто Еко беше написал, че отклоненията в поведението се
окуражават от факта, че медиите говорят за тях. Историята помни как след като
през 1774 г. се появил романът на Гьоте „Страданията на младия Вертер“ по
немските земи преминала вълна от самоубийства. Млади читатели приключвали с
живота си по примера на депресирания младеж Вертер от последните страници на
книгата.
Какъв смъртоносен ефект, но последвал (все пак) творческите
усилия на гениален автор в историята на световната литература.
Днес не са необходими нито творчество, нито усилия.
Смъртоносните и пагубни ефекти най-често тръгват от набързо и некачествено заснет
клип в социалната мрежа. Например, в клипа група тийнейджъри с възторг и
ентусиазъм пребиват от бой нещастен връстник. Час по-късно лишен от идеи и
мисъл в главата редактор на новини в голяма телевизия вкарва клипа в новинарската
емисия, а после в студиото сядат и експертите по темата „бой в училищния двор“.
Дни по-късно жадни за бърза слава, телевизионно признание и лайкове в мрежата други
тийнейджъри повтарят упражнението в друг училищен двор.
Но да се върнем към героите с малки имена, предизвикващи
геополитически поразии от началото на тези редове. За логиката на събитията,
последвали техните действия Оскар Уайлд пише краткото: „Чувствата на човек се
възбуждат по-бързо, отколкото се възбужда неговия интелект.“
В съвременния глобален свят на снимки, селфита, образи и
видео има много място (и малко време) единствено и само за чувства и емоции.
Силни чувства и силни емоции – и все по-често смъртоносни. И никакъв интелект…
Съвременният глобален свят на взаимосвързани факти и събития
става все по-зависим от трудни за контролиране, лесни за изпълнение и
опустошителни като следствия провокации.
И много често при тях, както при привидно случайната и артистична
проява „с помахването с крила на пеперудите“
Расмус, Илия и Ангел, има скрит интерес на невидим за зрителите режисьор и
майстор по завихрянето на унищожително и смъртоносно торнадо.
В случая - скрит зад високите стени на Кремъл.
Илюстрация: Пеперуда „Мъртвешка глава“, наречена така поради
окраската върху гърба, напомняща човешки череп.
петък, 23 декември 2022 г.
Опитвай - и храната, и живота!
Преди празничните трапези малко "подправки" от Мишел дьо Монтен. Последното му есе "За опита":
петък, 9 декември 2022 г.
Кръвта вода не става!
понеделник, 5 декември 2022 г.
Злато, злато, злато за...
четвъртък, 3 ноември 2022 г.
Без патос за първия ден на ноември
Прекаляваме с думите. Особено по празниците. Като с пиенето. А думите създават много повече главоболия от пиенето. В много думи изчезват малкото истини. За това иде реч във видеото от тържествената церемония в Шуменския университет на този ден тази година...
събота, 8 октомври 2022 г.
За рицарството, жеста, президента и други небивалици
Илюстрацията към текста е миниатюра от Жан Фуке, включена в
„Големите френски хроники“ от XV в. Тя
изобразява мъртвия рицар Роланд. Вдясно от него е нащърбеният в сражението с
маврите меч Дюрандал, с който рицарят малко преди това си е говорил за
българите…
Не знам дали знаете, но едно от ранните литературни
появявания и споменавания на българите в световноизвестен текст става в „Песен
за Роланд“ – най-старото произведение на френската литература. Датирано в
първата половина на XII век,
то разказва историята за битката на армията на Карл Велики в прохода Ронсево в
Пиренеите. Подвигът на храбрия френски рицар Роланд, който сам прегражда пътя
на врага с верния си меч Дюрандал в ръка и загива с чест, става основен камък в
сградата на литературата, която в края на тази седмица отново бе удостоена с
Нобелова награда.
И тъй, за да не попадне блестящото оръжие в ръцете на
противниците му след неговата смърт, Роланд решава да го строши на две – трудна
задача. Преди този патетичен и трагичен момент, Роланд говори на своя меч Дюрандал
– и прави преглед на подвизите си извършени с него в ръка. Та, ето ни и нас! В
един стих сме с храбрите поляци: „С теб, мой Дюрандал, аз бих се с българите и
с поляците!“ Освен нас, в монолога на Роланд са изброени и много от днешните
членове на ЕС, но това в кръга на шегата.
По важното е, че френски рицар от онова време говори за
българите с уважение и документирано ни вкарва в европейската литературна (и не
само) история.
Литературната класика, за която става дума тук, е
най-известното произведение от така наречените chanson de geste (фр.) или песен
на жеста. С уговорката, че под жест, трябва да разбираме действие, деяниe,
което впечатлява и буди уважение и възхищение – рицарска работа.
Като заговорихме за рицарство и история, асоциациите ни не
могат да не се отплеснат към първите летци, пилоти и авиатори. В далечното
време, когато хората са гледали небето с невъзможния копнеж за полет, реещите
се във въздуха самолети са летящите коне от сънищата им. А смелите летци –
рицарите на новото технологично време. Рицарят и мощният боен кон, превъплътени
в хладнокръвния мъж, владеещ до съвършенство летящата и красива машина –
романтиката винаги намира път и място в човешката представа за нещата от
живота.
И така, българи, рицарство, летци. И най-важното – жест!
Дойдохме си на думата.
Декларацията на лидерите от Централна и Източна Европа,
подписали съвместно заявлението за приемането на Украйна в НАТО, включва
имената на девет президенти и девет държави. С някак изненадващото присъствие
на страни, в които влиянието на руската външна политика е подчертано (и дори понякога
болезнено) присъстващо – Северна Македония и Черна Гора. Да не говорим за чехи,
словаци, румънци, латвийци, литовци, естонци. О, да – и поляци! „С поляците и
българите…“ - разказва Роланд в най-известната chanson de geste - песен на жеста. Само,
че тук българите ги няма никакви. Българският президент Радев (военен летец по
професия) не положи своя подпис под декларацията.
И за неизкушените в лабиринтите на политиката и дипломацията
е от ясно по-ясно, че тази декларация не беше нищо повече от един красноречив
жест – деяние, което трябва да покаже решимостта на страни, обединени от общата
си историческа обремененост от влиянието на бившия СССР. Решимост в жестовата
си подкрепа за Украйна в тежкото и трагичното й военно настояще. Самата теза на
Румен Радев, че подписването на подобен документ доближава България до война е
нелепо и тромаво оправдание. Приемането на страна за член на НАТО е сложен
процес, изискващ пълен консенсус на страните членки – как въобще виждате
приемането на Украйна в близко бъдеще при наличието на Република Турция и решаващия
глас на президента Ердоган?!
Практически резултат относно разширяването на НАТО от точно
тази декларация няма и няма да има!
Ето защо отсъствието на България от списъка с президентите
на страните, подписали жестовата декларация за подкрепа на Украйна е също жест –
с обратна сила. Няма смелост, няма рицарство, няма солидарност с унизените и
оскърбените. Неслучилото се като събитие, дума и понятие има своята архаична
словоформа – небивалица.
Неслучилият се подпис на българския президент Радев под
декларацията на президентите от Централна и Източна Европа е една от тъжните
небивалици в новата българска политическа история. Няма и да ни има и в
редовете на ненаписаната все още героична песен на жеста „Песен за Украйна“ – в
стиха, в който сме редом до поляците.
Скрихме се!
П.С. – В „Песен за Роланд“ чрез песента за жеста историята е
запомнила още едно име – името Ганелон. Който иска, да прочете за какъв жест
иде реч!
Текстът е публикуван в www.reduta.bg






