понеделник, 30 януари 2023 г.

Какво ще ни дадеш, Историо...


 

Едва ли някой днес си дава напълно сметка, че всекидневната история на нашите последни десетилетия е вече написана.
    Лекарство срещу инфантилната и убийствена българска амнезия за вчерашния погубен и проспан ден.
    Повече от 2 500 страници и седем тома - смях до сълзи и смях през сълзи.
    И усещането, че четеш едновременно есетата на Мишел дьо Монтен и "Паноптикум на еснафи, бюрократи и други вкаменелости" на Ярослав Хашек.
    Излезе (постмортем) седмият том от поредицата "Из делниците на един луд" на д-р Тони Филипов.
    На днешната дата (31 януари) преди две години (2021) той внезапно отпътува към Елисейските полета.
   Щастлив съм, че живота ме срещна с него. Един истински голям и почтен журналист и университетски преподавател.

    П.С. Докато пишех това, сайтът Редута помести текст на Доктора, написан в далечната 1988 г. (една година преди възможността да се пише по подобен начин) - "Размисли за трагедията на българското село". Нещо ме стисна за гърлото - четях и чувах думи на баща ми от далечни разговори назад в годините. Нищо случайно...  

петък, 27 януари 2023 г.

Когато Расмус, Илия и Ангел махнат с крилца

 


Публикавано в www.reduta.bg    

Не, не са ангели! Повече приличат на пеперудката от ефекта на Едуард Лоренц и разказа „Гръмна гръм“ на Рей Бредбъри. Онази пеперуда, дето предизвиква утре торнадо в другия край на света, когато безгрижно и леко помаха с крила тук и сега.

    Просто е поразително какви физически и метафизически поразии може да направи една персона, която биографично можем да свържем със следствията от италианската поговорка „Майката на глупаците все е бременна“.

    Например, взема под мишница Расмус (датско шведски десен екстремист с фамилия Палудан за новините)  Корана и с дебилна доволна усмивка го изгаря пред Турското посолство в Стокхолм.

    Усилие – никакво. Кой не е разпалвал огън на двора?!

    Следствие  - с размерите на геополитическа катастрофа. Турция спира преговорите и пътя на Швеция към НАТО в, и без това, заплетената като Гордиев възел международна криза, настъпила след руската агресия в Украйна.

    Или пък, влиза в ресторанта Илия (за новините с фамилия Спасески) и забива един в главата на кротко похапващия си  Християн (с фамилия Пендиков за новините). После с още двама като него добива (добре, че изписвам тази дума без едно допълнително „у“) вече на улицата за десерт и до безсъзнание неслучилия на място, време, че и държава Християн.

    Усилие – никакво. Кой не се е бил и не е бил бит след тур по нощните заведения на Балканите?!

    Следствие – с размерите на геополитическа катастрофа. България удря (за кой ли път) спирачки по пътя на Северна Македония към ЕС в, и без това, заплетените като Гордиев възел взаимоотношения на Балканите.

    И още, грабва микрофона Ангел (за новините с фамилия Джамбазки) и насред Скопие на висок глас определя законно управляващите Северна Македония като „престъпни кръгове“

    Следствие – на първо място то е усетено физически от Християн в скопския ресторант, а за следствието пък от това болезнено събитие вече стана дума.

    Чудите се защо светът я докара дотук ли? Проста работа. Проста като редактор на новини в съвременна телевизия, радио, вестник.

    Умберто Еко беше написал, че отклоненията в поведението се окуражават от факта, че медиите говорят за тях. Историята помни как след като през 1774 г. се появил романът на Гьоте „Страданията на младия Вертер“ по немските земи преминала вълна от самоубийства. Млади читатели приключвали с живота си по примера на депресирания младеж Вертер от последните страници на книгата.

    Какъв смъртоносен ефект, но последвал (все пак) творческите усилия на гениален автор в историята на световната литература.

    Днес не са необходими нито творчество, нито усилия. Смъртоносните и пагубни ефекти най-често тръгват от набързо и некачествено заснет клип в социалната мрежа. Например, в клипа група тийнейджъри с възторг и ентусиазъм пребиват от бой нещастен връстник. Час по-късно лишен от идеи и мисъл в главата редактор на новини в голяма телевизия вкарва клипа в новинарската емисия, а после в студиото сядат и експертите по темата „бой в училищния двор“. Дни по-късно жадни за бърза слава, телевизионно признание и лайкове в мрежата други тийнейджъри повтарят упражнението в друг училищен двор.

    Но да се върнем към героите с малки имена, предизвикващи геополитически поразии от началото на тези редове. За логиката на събитията, последвали техните действия Оскар Уайлд пише краткото: „Чувствата на човек се възбуждат по-бързо, отколкото се възбужда неговия интелект.“

    В съвременния глобален свят на снимки, селфита, образи и видео има много място (и малко време) единствено и само за чувства и емоции. Силни чувства и силни емоции – и все по-често смъртоносни. И никакъв интелект…

    Съвременният глобален свят на взаимосвързани факти и събития става все по-зависим от трудни за контролиране, лесни за изпълнение и опустошителни като следствия провокации.

    И много често при тях, както при привидно случайната и артистична проява  „с помахването с крила на пеперудите“ Расмус, Илия и Ангел, има скрит интерес на невидим за зрителите режисьор и майстор по завихрянето на унищожително и смъртоносно торнадо.

    В случая - скрит зад високите стени на Кремъл.

    Илюстрация: Пеперуда „Мъртвешка глава“, наречена така поради окраската върху гърба, напомняща човешки череп.


петък, 23 декември 2022 г.

Опитвай - и храната, и живота!


 

    Преди празничните трапези малко "подправки" от Мишел дьо Монтен. Последното му есе "За опита":

- Съгласен съм с Епикур, който казва, че не е толкова важно какво ядеш, колкото с кого ще го ядеш.

- Сенека пише, че в Рим е имало хора, които са обучавали по дъвчене - както се учи на вървене.

- Алкивиад не допускал край масата музика, за да не нарушава сладостта на беседите му, той според Платон се обосновавал, че обичаят да се канят край масите певци и инструменталисти е въведен от онези, които нямат способност да говорят добре и да водят приятни разговори.

И като последно, но първо по важност:

ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ СВОБОДАТА ПРЕДСТАВЛЯВА ДОБРЕ РЕГУЛИРАНИЯ СТОМАХ :)))) - пак Сенека.

Светли и свободни празници!!!

Илюстрация: Натюрморт от Claesz, Pieter (1597-1660) / Клаес, Питер

петък, 9 декември 2022 г.

Кръвта вода не става!


        
        На пети септември 1916 година в сраженията на Първата световна война, при атаката и овладяването на Тутраканската крепост безследно изчезва редник Божан Миленков Петров, от 10 рота на 31-ви пехотен варненски полк.

    Според очевидци той "изчезва" в директно артилерийско попадение при българската атаката към крепостта.

              Само няколко дни преди това той е пуснат в кратък отпуск за ден-два до село Шишковица (Омуртаг), за да види за малко новороденото си дете Христо.

    Божан Миленков Петров е пра-пра-дядо на изключения на 9. 12. 2022 г.) от парламентарната група на БСП депутат Явор Божанков. Фамилията Божанкови е наследена от личното му име.

    Сигурен съм, че ако днес Божан Петров би могъл да види за малко своя пра-пра внук, той би се гордял с него...

     На снимката: Името на Божан Петров, изписано върху паметна плоча в "Алеята на славата" във Военното гробище до с. Шуменци, община Тутракан.

        П.С. Имах честта и житейския шанс да познавам отблизо лелята на Явор (първи братовчед на дядо му Божанко). Ядрен физик, защитил докторантура по теория на плазмата в университета в Харков (Украйна). След катастрофата с ядрения реактор в Чернобил подаде молба да бъде изпратена като доброволец на смъртоносното място. Ако бе жива сега, сърцето и би било разбито от войната в Украйна.
        Докато слушах речта на Явор Божанков от трибуната на Народното събрание, си мислех, че кръвта вода не става и леля му доц. д-р Йорданка Христова Божанкова (по мъж Пенева) също би била горда с него.  

понеделник, 5 декември 2022 г.

Злато, злато, злато за...


    
    На 6-ти декември!

    Представете си тънък златен стълб с височина... 20 метра (пет етажна сграда), съставен от 20 000 златни монети с дебелина 1 мм. Всяка една от монетите тежи 6.45 гр. като общото им тегло е 129 килограма. 
    Ако сте толкова луд, че ги претопите в златни кюлчета по стандарт - това са точно 10 кюлчета злато. Иначе, монетите са златни френски "наполеони" от по 20 франка - и до днес най-предпочитаното инвестиционно злато - което се равнява на около 14 000 000 лева.
    Е, точно това е материалното измерение на завещанието на починалия през 1883 г. Нанчо Попович! То трябва да послужи за построяването и издръжката на училище за шуменските девойки (девическо училище) в родния му град. 
    Построили го!
    Нанчо Попович празнувал имения си ден на Никулден.
    В негова памет през 1937 г. шуменци за пръв път у нас честват Деня на дарителя.
  И последно. Нанчо Попович бил богат човек, защото се занимавал с чифликчийско земеделие. С други думи, бил нещо като днешните арендатори.
    Като днешните ли казах?!?
    Каква глупост написах!!!
  Честит Никулден! Честит Ден на родолюбивите известни и неизвестни български дарители!

 П.С. Дарителският фонд "Нанчо Попович" бил национализиран и закрит през 1948 г. За ориентация - през 1947 г. е процесът срещу Никола Петков (смъртна присъда), а през 1948 г. процесът срещу Трайчо Костов (смъртна присъда)


    Още П.С. - Ето това е лицето на монетата от 20 френски франка, за която стана дума по-горе. По-точно за 20 000 като тази...

четвъртък, 3 ноември 2022 г.

Без патос за първия ден на ноември



Прекаляваме с думите. Особено по празниците. Като с пиенето. А думите създават много повече главоболия от пиенето. В много думи изчезват малкото истини. За това иде реч във видеото от тържествената церемония в Шуменския университет на този ден тази година...



събота, 8 октомври 2022 г.

За рицарството, жеста, президента и други небивалици


 

Илюстрацията към текста е миниатюра от Жан Фуке, включена в „Големите френски хроники“ от  XV в. Тя изобразява мъртвия рицар Роланд. Вдясно от него е нащърбеният в сражението с маврите меч Дюрандал, с който рицарят малко преди това си е говорил за българите…


Не знам дали знаете, но едно от ранните литературни появявания и споменавания на българите в световноизвестен текст става в „Песен за Роланд“ – най-старото произведение на френската литература. Датирано в първата половина на XII век, то разказва историята за битката на армията на Карл Велики в прохода Ронсево в Пиренеите. Подвигът на храбрия френски рицар Роланд, който сам прегражда пътя на врага с верния си меч Дюрандал в ръка и загива с чест, става основен камък в сградата на литературата, която в края на тази седмица отново бе удостоена с Нобелова награда.

И тъй, за да не попадне блестящото оръжие в ръцете на противниците му след неговата смърт, Роланд решава да го строши на две – трудна задача. Преди този патетичен и трагичен момент, Роланд говори на своя меч Дюрандал – и прави преглед на подвизите си извършени с него в ръка. Та, ето ни и нас! В един стих сме с храбрите поляци: „С теб, мой Дюрандал, аз бих се с българите и с поляците!“ Освен нас, в монолога на Роланд са изброени и много от днешните членове на ЕС, но това в кръга на шегата.

По важното е, че френски рицар от онова време говори за българите с уважение и документирано ни вкарва в европейската литературна (и не само) история.

Литературната класика, за която става дума тук, е най-известното произведение от така наречените chanson de geste (фр.) или песен на жеста. С уговорката, че под жест, трябва да разбираме действие, деяниe, което впечатлява и буди уважение и възхищение – рицарска работа.

Като заговорихме за рицарство и история, асоциациите ни не могат да не се отплеснат към първите летци, пилоти и авиатори. В далечното време, когато хората са гледали небето с невъзможния копнеж за полет, реещите се във въздуха самолети са летящите коне от сънищата им. А смелите летци – рицарите на новото технологично време. Рицарят и мощният боен кон, превъплътени в хладнокръвния мъж, владеещ до съвършенство летящата и красива машина – романтиката винаги намира път и място в човешката представа за нещата от живота.

И така, българи, рицарство, летци. И най-важното – жест! Дойдохме си на думата.

Декларацията на лидерите от Централна и Източна Европа, подписали съвместно заявлението за приемането на Украйна в НАТО, включва имената на девет президенти и девет държави. С някак изненадващото присъствие на страни, в които влиянието на руската външна политика е подчертано (и дори понякога болезнено) присъстващо – Северна Македония и Черна Гора. Да не говорим за чехи, словаци, румънци, латвийци, литовци, естонци. О, да – и поляци! „С поляците и българите…“ - разказва Роланд в най-известната chanson de geste - песен на жеста. Само, че тук българите ги няма никакви. Българският президент Радев (военен летец по професия) не положи своя подпис под декларацията.

И за неизкушените в лабиринтите на политиката и дипломацията е от ясно по-ясно, че тази декларация не беше нищо повече от един красноречив жест – деяние, което трябва да покаже решимостта на страни, обединени от общата си историческа обремененост от влиянието на бившия СССР. Решимост в жестовата си подкрепа за Украйна в тежкото и трагичното й военно настояще. Самата теза на Румен Радев, че подписването на подобен документ доближава България до война е нелепо и тромаво оправдание. Приемането на страна за член на НАТО е сложен процес, изискващ пълен консенсус на страните членки – как въобще виждате приемането на Украйна в близко бъдеще при наличието на Република Турция и решаващия глас на президента Ердоган?!

Практически резултат относно разширяването на НАТО от точно тази декларация няма и няма да има!

Ето защо отсъствието на България от списъка с президентите на страните, подписали жестовата декларация за подкрепа на Украйна е също жест – с обратна сила. Няма смелост, няма рицарство, няма солидарност с унизените и оскърбените. Неслучилото се като събитие, дума и понятие има своята архаична словоформа – небивалица.

Неслучилият се подпис на българския президент Радев под декларацията на президентите от Централна и Източна Европа е една от тъжните небивалици в новата българска политическа история. Няма и да ни има и в редовете на ненаписаната все още героична песен на жеста „Песен за Украйна“ – в стиха, в който сме редом до поляците.

Скрихме се!

П.С. – В „Песен за Роланд“ чрез песента за жеста историята е запомнила още едно име – името Ганелон. Който иска, да прочете за какъв жест иде реч!

 Текстът е публикуван в www.reduta.bg