сряда, 8 април 2020 г.

Този така...наш свят



Между поетическата „Пословична балада“ на Франсоа Вийон и живописните „Нидерландски пословици“ на Питър Брьогел лежат точно едни сто години. Картината е създадена през 1559 г., а последните сведения за невъобразимия французин са от 1463 г. Малко по-рано Гутенберг е „отвързал“ информационния ураган. Пряка последица от това е раждането на свят, в който устойчивите истини на традиции и религия ще бъдат пометени от разноречивостта на многото книги. Трудно е днес да повярваме, но в едно съм сигурен – нашите предшественици тогава са били почти толкова неуверени и разколебани в представите си за света, колкото и днешният, залепнал пред екрана на компютъра си инфоманиак.

Да добавим към това новите факти, знания, представи и богатства, които тогава нахлуват отвъд Атлантическия океан, жестоките религиозни сблъсъци на Реформацията и настъплението на Исляма от Изток. Да, това е определено е време, в което нищо не тежи на мястото си – най-малко човешкият живот.

Естествено, точно в подобен свят, идеята за тоталното безсмислие на всичко наоколо става доминираща. Затова – точно във времето между Вийон и Брьогел – Еразъм Ротердамски пише „Възхвала на глупостта“.

Столетието между „Пословичната балада“ и „Нидерландски пословици“ демонстрира мощната устойчивост на един художествен принцип – да покажеш абсурдността и тоталната човешка глупост чрез натрупването в съседство на прехвалените народни умотворения (пословици и поговорки). Ако пословицата е житейски опит, мъдрост и прозрение, как тогава светът на хората, следващи тези важни прозрения е всъщност свят на…кретени.

Скритият механизъм на въздействие е в тоталната фрагментарност на този абсурден свят – платното е „начупено“ от невъобразимо множество сцени, нямащи никаква връзка помежду си. (Това е композиция на смислова несвързаност на елементи в текст, който би трябвало да бъде смислово цялостен.) Пословиците на Вийон са също в изобилие – но отново съседството на две и повече мъдрости поражда едно – пълна глупост.

Необяснимо съм привлечен от всичко това. Книгата на Вийон в библиотеката ни е изтрита от четене. Една от най-вълнуващите ни срещи е, когато очите ни зърнаха цветовете на „Детски игри“ и другите платна на Брьогел в залата на Музея на историята на изкуствата във Виена.

Сигурен съм, че и днес най-добра илюстрация на случващото се в нашия свят биха могли да бъдат платната на Брьогел и поезията на Вийон.

Тъй както храним страхове, / Че песента ни е изпята, / а хубавите плодове / ги е изяла все свинята, / изстиват ни така местата / малцината са болшинство / и ние си пасем тревата, / дори да чукнем на дърво.

Прочетете това, погледнете платното на Брьогел, после пуснете телевизора си, радиото, влезте в социалните мрежи. Погледнете физиономиите на телевизионните герои на деня – и отново вижте лицата на героите от старите картини. Толкова си приличат. Триумф на глупостта.

Тогава…да останем встрани и да погледаме!

П.С. Благодарение на пост от Йоана Христова във Фейсбук, в посочения по-долу линк могат да бъдат дешифрирани всички нидерландски пословици от платното на Питър Брьогел. Изключително полезно и интересно начинание:


Няма коментари:

Публикуване на коментар