понеделник, 28 октомври 2019 г.

Всякакви избори


На нашата улица и в училище всички момчета бяха или за Левски или ЦСКА. Без мен. Възрастен счетоводител с бяла коса, колега на майка ми, лесно ме убеди, че Локомотив София е моят отбор. Не ми трябваше много – скучно ми беше да бъда като всички останали. Освен това още тогава бях наясно с едно. Не харесвам силните. Не само във футбола. Банални са ми някак си. Победите им са очаквани – също като менютата в заведенията за бърза храна.

Виж Локомотив – това бе нещо различно. Като влакче на ужасите – нагоре и надолу. Падаш от слабаци, но пък мачовете с Левски и ЦСКА бяха нещо велико. След загубите бях горд. След победите – бях снизходителен към загубилите. Привържениците на другия отбор в махалата или училище ме потупваха по гърба все едно лично бях отбелязал головете във вратата на загубилия гранд.
Когато Никола Котков – русият красавец с убийствения ляв крак премина в Левски страдах безутешно. Все едно ме бяха оставили сам на улицата в чужд град. Още повече, че и аз ритах с левия…

Както и да е. Човек прави своите избори в оня момент, който Жан Пол Сартър нарича „миг на лудост“, защото изборът също е игра. А всички „игри“ на възрастните са неясен спомен от детството. Дори и изборите, отпреди няколко дни.
Не знам защо силата на силните на деня ми напомня за онзи виц, който преди четиридесет години ми разказа остроумен литовец: Попитали радио „Ереван“ – „Извинете, как можем спокойно да съжителстваме с много силен, груб и ужасно глупав съсед?“, а от радиото отговорили лаконично: „Питайте Финландия!“.

Точно този горчив геополитически анекдот си спомням като гледам кръглата голяма като на Голиат глава, запълнила екраните на телевизионните ни приемници в изборната нощ. И си цитирам наум онова изречение на Джереми Паксман от „Политическото животно“: „Всичко свършва по един и същи начин. Изненада и сълзи…“. Да, това е онзи неминуемо щастлив ден от детството ми, когато силните гледаха изненадани в краката си след последния съдийски сигнал.

В тези местни избори помагах на приятел. Бяхме малко срещу много, но играхме. Двама общински съветници. Две отлични оценки. 66. Само трудните победи имат значение.

Няма коментари:

Публикуване на коментар