понеделник, 25 февруари 2019 г.

Последната тръба за Поручика



Странно съвпадение. Точно преди девет години в един февруарски ден съм отворил да чета „Агамемнон“ на Есхил. Резултатът от срещата с античната драматургия се е оказал неочакван. Стигнал съм до заключението, че Троя е превзета някъде в тъмното време след 4 часа сутринта. Моментът, в който гърците излизат от утробата на Троянския кон, в думите на Агамемнон е времето, в което съзвездието Плеяди (казано народно - Квачката) залязва:  „…цял град срази аргивското чудовище, / народът лекощитен, скрит в утробата / на коня. Че при залеза на Квачката / се втурна пряко крепостта и – лъв свиреп - / залочи той неудържимо царска кръв./”

Това е едно от нещата, за които си мислех, когато в краткото съобщение за внезапната смърт на Красимир Узунов, очите ми се спряха на лаконичното: „ 56-годишният Узунов е издъхнал тази сутрин към 4 ч.“

Всички мъже, които някога в живота си са запазвали топлина в леглото единствено с кафявото одеяло с надпис „МНО“, знаят какво обикновено се случва по това време на денонощието. Тревогите. Почти винаги учебни и понякога истински. Тъмнина, пулс в гърлото, блъсканица пред пирамидите с оръжие, хаос от движения и случайни удари с лакти. И по-бързо – навън, навън, навън…

Какво да кажа за Краси Узунов?! Фактите от биографията ги написаха всички вестници, радиа и телевизии, които съобщиха за смъртта му. Точно седмица преди това да се случи, говорихме дълго по телефона. Последното, което ми каза са думите му за това как Йордан Йовков почти сигурно е създавал сюжетите за своите военни разкази от кореспонденции в пресата за хода на сраженията по време на кървавите баталии на Балканите. И как христоматийният „Белият ескадрон“, преди да се появи като разказ е бил публикуван като военен репортаж, описващ атаката на „еди кой си“ ескадрон. Това „еди кой си“ го казвам аз. Иначе Красимир Узунов цитира точно пълното название на армейската кавалерийска част. Тези неща той ги знаеше и помнеше в подробности.

Поручикът беше и си остана български офицер. Дори и след като униформата и пагоните останаха назад в миналото. И като един истински действащ български офицер си тръгна от живота внезапно, след тръбата за тревога.

В четири часа сутринта. Навън, навън, навън...

Няма коментари:

Публикуване на коментар