понеделник, 6 август 2012 г.

МПС като оръжие



Къде държите пушката си? А патроните? Детето ви знае ли къде е ключът за оръжейната каса и има ли достъп до нея? Къде съхранявате разрешителното си? Можете ли да тръгнете със заредена пушка по улиците на града?
Всички тези въпроси звучат стряскащо и ни карат да бъдем нащрек, защото всички знаем - огнестрелното оръжие ранява и убива, а дори и празната пушка гърми веднъж на сто години.
Знаем, но в същото това време безпомощно вдигаме ръце и рамене пред най-ефикасното оръжие за масово поразяване на модерните времена - МПС. Наистина, добре познатата абревиатура за моторно превозно средство спокойно може да бъде тълкувана и така - Масово Поразяване и Смърт. Още повече че вече стана банално журналистическо клише случващото се по пътищата да бъде наричано с кратката дума - война.
Може би е дошло времето да си зададем като общество логичния въпрос защо при това положение е много по-трудно у нас да получиш разрешително за носене на оръжие от разрешително за управление на моторно превозно средство. И да поразсъждаваме по казуса - дали притежаването на шофьорска книжка е част от естествените човешки права (тоест, за всички) или е право, свързано с поемането на сериозни отговорности към обществото.
Един бърз поглед върху два закона - Закона за движение по пътищата и Закона за лова и опазването на дивеча - поражда любопитни аналогии. И в двата случая законодателите оценяват получаването на правособност за притежаване на оръжие и управление на МПС като резултат от необходимо наличие на сходни качества - психическа стабилност, теоретическа подготовка, практически умения (като последните две се доказват след изпит, а първото се удостоверява от компетентен орган). И в двата закона успешното представяне и получаването на свидетелство за лов и правоуправление е вследствие на тежък изпит пред упълномощена от държавата комисия.
Какво става обаче по-късно? Пушките са под контрол на определените за целта места и стрелят, когато и където трябва. Автомобилите са навсякъде и...често убиват. Понякога наред.
Любопитна е още една статистика. От началото на новото хилядолетие за последните 12 години Законът за лова и опазването на дивеча е променян само 9 (девет) пъти. Казваме "само", защото за същото това време Законът за движение по пътищата (ще добавим стряскащото - и опазването на хората) е в реконструкция цели 44 (четиридесет и четири) пъти.
Когато един закон търпи подобни суетливи намеси, е ясно едно. Ситуацията е придобила такива катастрофични измерения, че законодателят е изпаднал в принципна заблуда. И тя е, че чрез промени в нормативната уредба, забрани и ограничения ще реши наболели обществени потребности и ще спре негативни тенденции.
За съжаление (особено у нас) този принцип не работи. Една от основните причини е, че в условията на социални кризи големи групи от хора на практика остават извън системата за законова принуда. Ще прощавате за опошляването на онези велики Ботеви думи, но няма власт над онази глава, която няма дори здрави гащи за връзване. Няма да спра да повтарям, че у нас вече има региони, където държавата на теория и практика отсъства. Идете там, за да видите как се управляват автомобили на литър ракия с литър бензин в резервоара и без свидетелство за правоуправление.
Но сега става дума за нещо друго. За последните години стана ясно, че Законът за движение по пътищата е неефективен в санкциониращите си членове поради факта, че приложението му е единствено прерогатив на съответните органи към Министерството на вътрешните работи или казано с езика на вицовете - КАТ. Въпреки общественото недоволство и неудовлетвореност, въпреки протестите на пострадали от войната по пътищата и наличието дори на граждански организации, ангажирани с този проблем, ефектът е почти нулев.
В ситуация като тази би трябвало да се потърси нестандартно решение. По-точно - стандартно, но потърсено в неочаквана посока. Дайте повече власт на... неправителствения сектор! В това отношение има какво да се поучим отново от ловците и от славния Съюз на ловците и риболовците в България, основан в далечната 1898 г. В устава на съюза освен всичко друго се подчертава, че той "съдейства на държавните и местните институции" и че "води национален регистър на ловците". Какво е важното значение на тези две компетентности? Ами те дават пълното право на Съюза на ловците в съответствие с член 23а от Закона за лова и опазване на дивеча да предложи изключването на ловец от ловното сдружение, с което той автоматически губи правото си на ловуване. Тук трябва да допълним, че на местно равнище членовете на съюза са изключително ревниви към нарушителите на закона.
Ако подобен принцип бъде законово подкрепен и по отношение на правоуправлението на МПС, би могло да се очаква положителен ефект. Пример в това са различните клубове на мотористите. Почитателите на мощните машини са обединени в различни неправителствени сдружения в големите градове. От една страна, те наистина съдействат на органите на реда, от друга, се стараят да контролират лудите глави. Много добре знаят къде се правят незаконните гонки, кои са постоянните нарушители на Закона за движение по пътищата и самите имат интерес да въведат ред в редиците си. Време е и Съюзът на българските автомобилисти да се превърне в активна страна по отношение на хулиганите с прекалено много бензин в кръвта. Така "качената на трупчета" шофьорска книжка няма да отнеме нечий живот. Също като заключената в оръжейния шкаф пушка.

 Публикуван във в. "24 часа" от 6. 08. 2012 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар