Когато ремонтираш таваните на стогодишна къща, построена от прадядо ти, виждаш в тях
неподозирана възможност. Всъщност, вече си я видял някъде много далеч, в гредите
на една кръгла кула, по която ръката на човека, определил приятелството с
краткото откровение: „Защото това бе той, защото това бях аз.“ е изписала също така кратки и замислящи те изречения.
И понеже си отнесъл в себе си тишината на кръглата стая
библиотека, възторга от това, че си изминал хилядите километри до нея,
желанието да се връщаш винаги там и разбирането, че никога повече няма да го направиш,
решаваш да пишеш.
Да пишеш по гредите на твоя си таван, опънати като дълги и
примамващи с празнотата си изречения. За да можеш, когато вдигнеш нагоре глава,
да се връщаш внезапно в кръглата стая библиотека и да не забравяш едно от
написаното там: Nam si quis existimat se
aliquid esse, cum nihil sit, ipse se seducit (Защото, ако някой си мисли, че е
нещо, когато е нищо, мами себе си – Гал. 6:3)
Няма коментари:
Публикуване на коментар