Музиката на Хенри Пърсел открих напълно случайно. Даже вече
не помня как. Някъде назад във времето, когато започнах да озвучавам работата
си в синьосивите часове на утрото с музика, идваща от миналото. Колкото по в
миналото, толкова по-добре. Обясних си странното привличане към Пърсел с необичайно
съвпадение – в рождената му дата точно триста години преди първата ми среща с
белия свят.
Спомням си и още едно ранно увлечение – италианският сериал „Енеида“
с Джулио Броджи в ролята на оцелелия от Троя войн – основател на Рим. Епосът
на Вергилий ще вдъхнови Хенри Пърсел в написването на операта „Дидона и Еней“. Спомен
за онази трагическа среща между двамата, родила предчувствието за Пуническите
войни. Сблъсък в който наследниците на жената (Картаген) и мъжа (Рим) ще
изясняват грехове на предците от миналото.
Точно, наистина точно, преди година пък Софийската опера
реализира симфоничен вариант на „Дидона и Еней“ под палката на маестро Славил
Димитров (дирижирал и Шуменския симфоничен оркестър в едни по-добри за
музикантите му времена).
И току що проверих – в навечерието на голямата епидемия през
2019 г. си е отишъл и Джулио Броджи.
Какъв подходящ повод за музиката на Хенри Пърсел - "Рондо" от "Абделазар"
Няма коментари:
Публикуване на коментар