събота, 2 април 2022 г.

Тогава, когато...



 


Музиката на Хенри Пърсел открих напълно случайно. Даже вече не помня как. Някъде назад във времето, когато започнах да озвучавам работата си в синьосивите часове на утрото с музика, идваща от миналото. Колкото по в миналото, толкова по-добре. Обясних си странното привличане към Пърсел с необичайно съвпадение – в рождената му дата точно триста години преди първата ми среща с белия свят.

Спомням си и още едно ранно увлечение – италианският сериал „Енеида“ с Джулио Броджи в ролята на оцелелия от Троя войн – основател на Рим. Епосът на Вергилий ще вдъхнови Хенри Пърсел в написването на операта „Дидона и Еней“. Спомен за онази трагическа среща между двамата, родила предчувствието за Пуническите войни. Сблъсък в който наследниците на жената (Картаген) и мъжа (Рим) ще изясняват грехове на предците от миналото.

Точно, наистина точно, преди година пък Софийската опера реализира симфоничен вариант на „Дидона и Еней“ под палката на маестро Славил Димитров (дирижирал и Шуменския симфоничен оркестър в едни по-добри за музикантите му времена).

И току що проверих – в навечерието на голямата епидемия през 2019 г. си е отишъл и Джулио Броджи.

Какъв подходящ повод за музиката на Хенри Пърсел - "Рондо" от "Абделазар"


Няма коментари:

Публикуване на коментар