Текстът е публикуван в www.reduta.bg и www.offnews.bg
„- Политиката, чорт го взел, днес каква политика има? Аз
едно време в Молдовата… Та, това политика ли е?!… Когато Менчиков на 52-ра
отиде в Цариград и каза на султана с две думи: щеш или не щеш? — тогава всички
рекохме: Ах! Както се и случи: отвори се боят…“
Това не е пост в социална мрежа, прочетен преди минута.
Въпреки, че можеше и да е. Нищо колко по-различно не четем днес от
горецитираните думи за началото на Кримската война (1853 г.) на Хаджи Смион от повестта „Чичовци“ на Иван Вазов сред
гъсталака от мнения в социалните мрежи у нас.
Единственото убеждение, което трайно се настанява в главата
на четящия е, че по показател „експерти по геополитика“ се нареждаме в челните
места на всички световни класации.
Разбира се, това става за сметка на рязко намалелия брой на
„експерти по вирусология, епидемиология и ваксинация“. Вероятно пък това се
дължи на факта, че Лисабонската образователна стратегия на ЕС, прокламираща
обучение и образование, докато дишаш и мърдаш, се следва ентусиазирано от
мрежовите „чичовци и лелки“. След като две години те изтънко и надълбоко
бистриха здравни и научни казуси в сферата на медицината, сега познанията им по
международна история, политика, военни стратегии и т.н. биха оставили Хенри
Кисинджър, Збигнев Бжежински и (който се сетите) с пръст в уста.
От друга страна, какво по-добре от това. Има една прекрасна
турска поговорка, която трябва да бъде леко и евфемистично коригирана. И тя горе-долу
звучи така: „Бяло дупе (в оригинала се използва трибуквения синоним), черно
дупе (трибуквен синоним) – на плета се виждат!“.
Навремето един български дипломат от кариерата ми обясняваше
чрез тази пословица разликата между източната и западната философска рефлексия
за света. „Виждаш ли – казваше той – немецът би го формулирал ето така:
„Характерът се проявява в изпитанията.“. И продължаваше – А колко сетивно и
въздействащо го е рекъл турчинът?!“ И въздъхваше…
Последните две години за нас, образно казано, се превърнаха
в преодоляване на изпитания (по немски) или прескачане на плет (по турски). И
именно в тези години лъсна голата истина за българския национален…характер.
На първо време идва една непоколебима убеденост на чичовците
и лелките (това не е възрастова, а манталитетна характеристика) от мрежите. И
тя е, че щом с прочитането на една юношеска книжка с приключенски характер
можеш да управляваш около десетилетие държава на Балканите, то политическото
участие на същата тази държава в глобалната игра може да се води от цели две
(то, едното не е книга, ама…) – „Под игото“ и „Опълченците на Шипка“. Напълно
съм сериозен – скоро получих настоятелен съвет от непознат да взема най-сетне
пък да прочета първия български роман, за да си оправя непатриотичния мироглед.
Вторият елемент от българската геополитическа мрежова
стратегия има колебание само в едно отношение – към коя от двете тактически
диспозиции да се придържа. Първата следва проактивния план: „Бежанова майка не
плаче – Стоянова плаче.“ Втората предпочита пасивния план „Преклонена главица
сабя не я сече“.
И двете тактики, обаче, трудно прикриват раздразнението, че
някой друг (украинският президент Зеленски, например) ти е развалил следобедния
ориенталски рахатлък и пъпосъзерцание, след като не се е ориентирал към нито
една от двете.
Третата характеристика показва изненадващ и чутовен
стоицизъм. Тя на практика удря в земята древногръцките последователи на тази философска
школа (стоическата), които твърдели, че парче хляб и няколко маслини са им
достатъчни в този живот. Под лозунга „Бежанец да си днес у нас!“, чичовците и
лелките в социалните мрежи развиват софистична аргументация, пред която Сократ,
Анаксагор, Аристотел, Клеобул и приятели биха напълно онемели. Нашите доморасли
софисти аргументирано доказват, че човек трябва обезателно да се лиши от дом,
материални блага, роднини и Родина, за да изпита пълното щастие, държейки 40
лева в ръка пред изгряващото мартенско слънце в чужда страна…
Както и да е! Стана ясно, че информационната война е сложно
нещо, което ние в България просто загубихме. Ще търсим отговор на въпроса „Какво
да се прави?!“ след всичко това, но трудно ще го намерим. Колкото до яростните
дискусии в социалните мрежи, форуми и ефири, единственото нещо, което ми идва
наум, е онази италианска поговорка (припомнена в един от текстовете на Умберто
Еко): „Майката на глупаците все е бременна.“
А ако, ме питате, каква е моята политическа прогноза за това
какво ще се случва в Европа и света в следващите месеци и години, ще ви кажа
следното: „Тук има заплетена работа… Не е край… Аустрия трябва да е направила
союз с Русия, тя още има страх от маджарина, макар и да крепи Турция. Байст е
дълбок дипломат — и с Горчакова са едно. А Франца и Англия не смеят да
помръднат — прусианецът казва: стой! Както и да е, политиката се заплита…“
Колко му е да си чичо в социалните мрежи!
Снимката към текста е от спектакъла „Чичовци“ на Драматичен
театър „Гео Милев“, Стара Загора.
Любопитно и показателно е, че постановката бе реализирана в края на 2019
г., когато светът внезапно навлезе във времето на глобалните кризи
Няма коментари:
Публикуване на коментар