Когато преди около почти две хилядолетия Плутарх търси
аргумент в сравнението при биографиите на Тезей и Ромул той пише: „ …и двамата
имат съмнителен и неясен произход…“ След това роденият в Херонея грък
внимателно ще подбира онези места в живота на своите герои, които знаково
определят случилото се по-късно с тях… А, иначе, идеята, че всеки човек е
отпечатък на детството, младостта и преживяното на територията на тази „чужда
страна“ (по едно от определенията за миналото време) е в основата на написаното
по-долу.
През 1977 година в центъра на живописна падина до
плевенското село Тодорово кипи усилен труд. Насред нищото, на поляна до селото,
което местните упорито наричат със старото и сменено през 1950 име Учин дол,
строители вдигат двуетажна красива бяла къща с чардак и стълба. Идеята е по нея
да се качи… руският император Александър II. Това ще се случи седмици по-късно по време на снимките на
филмовата суперпродукция „Княгиня Юлия Вревская“. Тя е посветена на изминалото
столетие от Освобождението на България, а вечно пустата и обширна селска поляна
сега прилича на ритнат по невнимание мравуняк – артисти, статисти, технически
лица, оператори, организатори на продукция и каквото се сетите още, се щурат в
различни посоки. Вълнуващата суматоха е привлякла децата от всички околни села,
налягали по околните поляни в съзерцание на киномагията, случваща се на живо
пред очите им. Тук те могат да дори да зърнат отблизо вече легендарния Стефан
Данаилов, а сред осенените с този рядък житейски шанс малчугани е и
единадесетгодишният Слави Трифонов. През този приятно топъл август Учин дол е
центърът на света, а новопостроената къща появила се от нищото е съсредоточила
в себе си хиляди погледи от околните възвишения…
Снимките приключват почти по времето, когато на десет
километра от Учин дол вратите на Народната школа за запасни офицери (НШЗО) в
Плевен се отварят за поредния набор бъдещи защитници на народната родина. Сред
взводовете на мотострелковаците от Втори район на НШЗО са и бъдещите
възпитаници на Школата на МВР, с филиали „Милиционерски курсове“ и „Пожарна
охрана“ в Симеоново. Един от тях е школникът Борисов (Бойко), на който е
зачислена лека картечница. В пехотното отделение от осем човека има шест
автоматчици (АК 7.62), едно РПГ (ръчен противотанков гранатомет) и една лека
картечница (РПК). Леката картечница никак не е лека – тежи около пет килограма
без боеприпасите. Леката картечница, всъщност, е тежка…отговорност.
Сигурно и това е причината по време на едно от паметните
учения на бегом, за които школниците пеят: „Ти помниш ли Бала баир и Гривица…“
да се случи следният прелюбопитен епизод. Останал без дъх и дух след изтощителния бяг в пълно бойно снаряжение, школникът
Борисов внезапно спира и без да се замисли…хвърля леката тежка картечница в
съседния дол. Всички гледат като втрещени. Командирът на взвод - млад старши
лейтенант - крещи: „Школник Борисов, какво правиш бе! Това е за военен съд!“.
Разбира се, съд няма, картечницата е надлежно вдигната от земята, прилежно почистена
и прибрана в оръжейната „пирамида“ във Втори район на НШЗО…
Ако днес пътувате по пътя Плевен – Беглеж, очите ви напразно
ще търсят в околностите на село Учин дол (Тодорово) красивата постройка на два
етажа. Поляната е пуста точно както в ранното лято на 1977 г. Филмовите декори,
също като политическите Къщи от карти (House of Cards) са мимолетни в своята временна полезност…
Младият старши лейтенант от учението отдавна не е между
живите, но сигурно и до последно се е чудел (спомняйки си своя крясък от онзи
миг) можеш ли в мир и бой да се довериш на школник, който хвърля леката
картечница в съседния дол…
P.S. По
стечение на обстоятелствата пишещият тези редове (за разлика от Плутарх) бе
точно като героят Форест Гъмп (от едноименния филм на Робърт Земекис) съвсем наблизо – и във времето и на мястото, когато разказаното
по-горе се случваше…
Няма коментари:
Публикуване на коментар