петък, 2 април 2021 г.

Размисъл за време

 


Репродукция от тази картина, окачена от баща ми в една от стаите на дома ни, притискаше детското ми въображение години наред. През цялото време не можех да разбера дали воинът и конят са се втренчили угрижено в черепите на предшествениците им, направили грешен избор. Или пък богатирът чете надписа на камъка, а конят уморено е навел глава.

Опитвах се да разчета и надписа, от който ставаше ясно, че ако тръгнеш напред, нищо добро не те очаква. (Години по-късно от думите на автора на картината Виктор Васнецов разбрах, че под мъха на камъка остава скрита частта от надписа, уточняваща, че посоката надясно води към успешен брак, а наляво към богатство - нищо героично и в двете перспективи, наистина).

Спомних си за тази картина преди утрешния ден, в който често ще чуваме думата "размисъл". И понеже съм принципно изкушен от каламбурите и словесните обрати, прехвърлих наопаки словореда...

Размисъл за време. Това е същността на всеки избор. Напразно търся из записките си онова: "Моментът на избор е миг на лудост.", за да си припомня кой го беше изрекъл. (Май че Сартр, но не съм сигурен). Така е - преди избора - протяжно време. След избора (вероятно) - протяжно време. Но онзи пресован от натиска на обстоятелствата къс време на решението, което ще предопредели пътя направо, надясно или наляво, е наистина отвъд разумността.

Преди няколко дни обикалях притихналата къща и търсех с очи картината. Сменила е стаите - най-вероятно също е поела в един момент по различен път. Цветовете на репродукцията са излинели. Конят сякаш по-уморен, а воинът - по-замислен.

Единствено черепът гледа с празното на очните кухини и дава неочакван отговор на енигмата в картината, сякаш шептейки: "Тук съм, защото не хванах нито един от трите пътя. Стоях, мислих, не се осмелявах да избера накъде да тръгна, паднах от изтощение и изтлях заедно с коня си. Хайде, ти избирай и хващай пътя си!"

Всеки избор е верен. Всеки избор е грешен. Смисълът не е в избора на верен път. Смисълът е в пътуването... 

"Витязь на распутье", Виктор Васнецов. 1882 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар