вторник, 16 март 2021 г.

Няма вече такъв човек!

Написах "Има такъв човек" в далечната вече 2009 г. Десет години по-късно препубликувах текста със заглавие "Все още има такъв човек" (http://pokazno.blogspot.com/2019/11/blog-post_10.html?m=1)

Още тогава знаех, че някой ден ще пиша това. Както Славейков-син написал след Славейков-баща онова прословуто "Баща ми в мен".

Спомням си свиждането в политическия отряд на Старозагорския затвор. Зад приведената му на стола фигура на стената висеше календар. Под календара бе седнал млад затворник с най-тъжните очи на света.

Календарът и тъжните очи казват всичко за неминуемата участ на човека пред времето. Днес неговото време свърши. Внезапно и по негова воля. Отиде си напук на всичко, както и живя. Не беше съгласен с никого - най-вече със себе си. Четеше, пишеше, спореше.

Селото бе неговият Изгубен рай. Не по Милтън, а ей така - по български. Ненавиждаше унищожителите му - дълбоко и искрено - без прошка. Последното му желание бе - в недовършената градина на края на родното му село, до баща му, а преди това - в селската църква, построена в кметуването на прадядо му.

"за подвига свещен на земната любов."

Нищо повече...

Петър Йорданов Проданов (20.09.1932 - 16.03.2021)

Няма коментари:

Публикуване на коментар