Питам без никакво връзка с онова,
за което говорим: „Мая, щурци ли чувам?!“ Онова, неповторимо, идващо от други
времена и нощи скриптене, дръпва вниманието ми от гласа и в телефонната слушалка. Тя:
„Юрий, аз съм на село! Какво искаш да чуваш?!““. На около двадесетина километра
е оттук. Иначе е PR на
едно голямо… Мъжът и (доскоро известен журналист) е изпълнителен директор на
една голяма… В момента пък синът им играе с дванадесет такива като него някъде
по селските поляни. След минути ще тръгват към един приятел. Имал да черпи за
нещо. Представям си двора, масата, здрачаването, приглушените разговори и смеха
в тъмното…
Само час преди този разговор чета
книга, изпратена ми от приятел. Мемоарите на проф. Александър Балабанов от началото на едип вече отминал век - „И аз
на тоя свят“. Чета: „Той продължи да разказва: - Жълтата крава е още жива, но не
дава мляко и никой не я закача, а си живее спокойно и отива на паша с целия ви
добитък… Нали помниш тая жълта крава, която отгледа брата ви Христо и който
досега я вика „майко“.
Наистина, тая жълта крава бе чудо.
Страх и трепет бе за всички, наричаха я луда, никой не смееше да припари до
нея, бодеше грозно. А когато привечер се връщаше с целия добитък, брат ми Христо
я присрещаше още при големия и дълбок наш кладенец – бунар с ледено студена
вода, влезнеше под нея откъм главата и тя го приближеше за косата, а той цицаше
ли, цицаше, докато се наситеше, и после припкаше около нея като нейно теленце
към тремовете, дето се доеха кравите…
И аз се опитвах да правя същото
по някой път, но кравата, пак без да ме мушка и рита, както би сторила с други, кротко ме отместваше с челото
си: - Не е за тебе! Ти не си мое дете!
И когато тя се връщаше с брата ми
откъм брега на реката към тремовете, всички други крави мучаха силно да
предизвестят своите телета, само жълтата крачеше спокойна и блажена, като се
озърташе от време на време за брата ми Христо… А той по някой път, за да и
направи удоволствие и шега, току извика като теле тънко и разкъсано: - Муууу!
Жълтата крава разбираше много
добре, че това е шега, погледнеше го нежно със своите черни очи и се усмихваше
от блаженство.“
Това е! Едно от най-красивите
неща, които съм чел някога…
Няма коментари:
Публикуване на коментар